Поведението на САЩ на международната арена е лицемерно, пише издателят и редактор Катрина ванден Хювел във The Washington Post, цитирана от Inosmi.ru. Според нея Вашингтон се застъпва за "ред, основан на правила", но правилата се определят от самите Съединени щати и те са свободни да не им се подчиняват.

„Принципите са заложени... Суверенното право на всяка страна да формира собствената си външна политика, да решава сама с кого да създава съюзи и партньорства и да определя собственото си бъдеще.“ САЩ, каза миналата година държавният секретар Антъни Блинкен, не признават никакви "сфери на влияние". По негово мнение самата тази концепция „трябва да остане в миналото след Втората световна война“.

Тези речи са благородни, но празни – дори само защото са очевидно неприложими за Западното полукълбо. Вземете Куба, която живее под ембарго от 60 години. На фона на пандемията и отхвърлянето от страна на президента Доналд Тръмп на либерализацията от ерата на Обама - репресия, която администрацията на Байдън, между другото, също подкрепи - санкциите засегнаха силно икономиката на острова. Няма достатъчно храна и лекарства. Млади и предприемчиви кубинци масово напускат родината си. До голяма степен поради повишения натиск миналия юли, островът беше разтърсен от протести.

Да, еднопартийният режим не е изчезнал и все още потиска дисидентите. Но минаха шест десетилетия, 11 президенти се смениха, а ембаргото и подобни мерки не проработиха. Кубинците все още са аплодирани в развиващия се свят (и в развития свят) за тяхната хуманитарна работа и медицинска помощ при природни бедствия. Съединените щати и Куба си сътрудничат в борбата срещу трафика на наркотици и тероризма. И все пак ембаргото продължава и кубинският народ ще страда, докато не се отърве от правителство, което Америка не одобрява. Това е "свободен избор" за вас.

А Куба далеч не е сама. Съединените щати наложиха строги санкции на Венецуела и Никарагуа за подкрепа на режими, които Вашингтон не харесва. Дори неотдавнашните санкции срещу Русия, казва Хуан Себастиан Гонзалес, старши директор по въпросите на Западното полукълбо в Съвета за национална сигурност, имат за цел косвено да засегнат и страни с икономически връзки с Москва. „Така Венецуела, Никарагуа и Куба ще бъдат подложени на натиск“, добави той.

В същото време американските външнополитически елити алармираха за нарастващото присъствие на Китай в Западното полукълбо. Днес Китай е основният търговски партньор на Латинска Америка, както и водещ източник на преки инвестиции и финансиране. Пекин се нуждае от сигурен достъп до потребителски износ, поради което спаси региона след финансовата криза от 2008 г. Неговите инвестиции създадоха работни места и намалиха бедността. По време на пандемията китайците набързо хвърлиха ваксини в региона (трябва да се отбележи, със съмнителна ефективност) и осигуриха непрестанно търсене на своите продукти.

Всичко това поражда опасения, че Китай ще подкрепи правителства от Аржентина до Венецуела, които обикновено се критикуват като "популистки". Стратезите на креслото вече обмислят как да отговорят на китайската търговска заплаха, инвестиции и финансиране. Евън Елис, професор в Института за стратегически изследвания към Военния колеж на армията на САЩ, написа статия за Центъра за стратегически и международни изследвания, озаглавена „Как да се подготвим за влошаващата се стратегическа среда в Латинска Америка и Карибите“. В него той се оплаква, че САЩ няма да могат да се конкурират с Китай за инвестиции и помощ за региона - няма да има достатъчно ресурси.

Всичко това поражда опасения, че Китай ще подкрепи правителства от Аржентина до Венецуела, които обикновено се критикуват като "популистки". Стратезите вече обмислят как да отговорят на китайската търговска заплаха, инвестиции и финансиране. Евън Елис, професор в Института за стратегически изследвания към Военния колеж на армията на САЩ, написа статия за Центъра за стратегически и международни изследвания, озаглавена „Как да се подготвим за влошаващата се стратегическа среда в Латинска Америка и Карибите“. В него той се оплаква, че САЩ няма да могат да се конкурират с Китай за инвестиции и помощ за региона - няма да има достатъчно ресурси.

За да компенсира недостига, Елис представя смразяващи аргументи за агресивно натрупване на американска армия в региона. Освен това той се застъпва за пропагандна кампания за дискредитиране на приятелски настроени към Китай правителства и подкрепа за „съпротива“ срещу китайско, руско и иранско влияние. И всички сгрешили, разбира се, чакат санкции. По някаква причина професорът не споменава принципа, че страните са свободни да избират своя собствен курс.

Като друг пример, колумнистът на The Washington Post Робърт Каган твърди във Foreign Affairs, че САЩ трябва да се примирят с ролята на глобален хегемон. Това не е избор, пише той, а задължение: „Една военно, икономически и културно силна страна влияе върху други държави само с присъствието си – точно както по-голямото тяло в космоса привлича по-малки тела“. САЩ са дълбоко замесени в световната политика, защото предлагат "нещо наистина привлекателно" на по-голямата част от света.

Но в нашето собствено полукълбо „притеглянето“ идва не от отслабващите САЩ, а от нарастващия Китай – той предлага пазари, пари, инвестиции и дори модел на управление: „капитализъм с китайски характеристики“. САЩ няма да позволят на съседите си да избират собствения си път. Те ще разпространяват пропаганда, ще подкрепят корумпирани елити и ще заплашват със санкции срещу всеки, който не отговаря на „модела“, който се проваля отново и отново в цялото полукълбо.

В международните отношения има много лицемерие. Руснаците и китайците, например, непрекъснато апелират за международното право, въпреки че самите те лесно го пренебрегват, когато сметнат за необходимо. САЩ се застъпват за "ред, основан на правила", в който тe сами създават правилата и са свободни да не ги спазват. Принципът на уважение към суверенните държави и тяхното право да избират своя собствен път е добър. Само тук нашите съседи в полукълбото биха искали думите ни да съвпадат с делата.