На американците да им се разясни диаметрално противоположната логика, по която е замислен и протекъл процесът около създаването на нова държава и нация - в САЩ и в РС Македония

Българското правителство да бъде оставено на спокойствие да проведе преговорите със Скопие 

Откриването на Америка и последвалото развитие на индустриалната цивилизация, родиха уникален феномен: започна създаването на нови държави и нации в задокеанския свят – Канада, САЩ, Мексико, Бразилия, Аржентина, Австралия и т.н. При всички тях са налице еднотипни причини за потръгването на новия съзидателен процес; сходна е логиката, по която се развива държавнотворното мислене; приличат си и резултатите от тази нова, градивна крачка в развитието на човечеството. В началото териториите на всички са превърнати в колонии на старите европейски сили – Великобритания, Испания, Португалия. 

В продължение на 2-3 века е установена сурова колониална администрация, която изсмуква и прехвърля несметни богатства в метрополиите. На тази основа, постепенно започва вътрешно консолидация между хората, които са се заселили трайно в колониите. Напред излизат достойни народни водачи като Джордж Вашингтон в Северна Америка или Симон Боливар в Южна. Започват тежките освободителни борби. Къде с кървави революции /САЩ/, къде с реформи и мирни преходи (Канада, Австралия) народите в новия свят успяват постепенно да се отскубнат от опеката на колониални империи. Основават своите държави. Разработват им конституции. Формират нациите си на базата на естествено възникналата демографска реалност, градят администрация, икономика, наука.

Никой  обаче не въвежда канадски, американски, мексикански или австралийски език и пр. Информационните връзка със стария свят са съхранени на базата на естествено пренесените езици от Европа. Защото те облекчават развитието на ново формираните нации. За това тяхната поява върху картата на света тласка така цивилизацията напред, че голяма част от младите нации и държави зад океана, не само се изравниха – те надминаха по постижения своите бивши създателки – метрополиите. А САЩ специално се наложиха и като безалтернативен лидер на съвременния свят. 

На този фон няма как да не се забележи диаметрално противоположната стратегията и тактиката, която разработи и реализира през втората половина на ХХ век, един политически абсурд в Европа – „македонизмът“. Неговите творци също решават да създадат „нова държава“, населявана от някаква „нова нация“. Но при коренно различни стартовите условия, причини за потръгване на процеса и логика в развитието на обществената еволюция. Резултатът е – ражда се най-големият парадокс в европейската история през ХХ век.

Най-напред, Република Македония не е създадена в свободните задокеански пространства, а в зоната на най-активното държавно строителство на Европа – Балканите. Тук едно хилядолетие държавност са градили римляни и византийци. А през последните 1500 години най-солидната демографска и цивилизационна следа в Македония оставя България и българите. През 1913 година обаче, Вардарска Македония е заграбена от сръбската държава и е превърната в провинция - „Стара Србия“. Тъй като болшинството от славянското население там е с ясно българско национално самосъзнание, управляващите от Белград реализират първата вълна за дебългаризация: закрити са читалищата, прогонени са българските учители, подменено е духовенството. 

По тези причини, когато през 1941г. Райхът разгромява Сърбия и Гърция, България поема всички рискове на военновременната обстановка, за да гарантира със своето присъствие в Македония живота и имота на населението. За 4 години присъствие българското правителство инвестира там над 28 милиарда лева за възстановяване на разрушената инфраструктура от периода на германо-сръбската война (пътища, жилезници, сгради). Възстановено е нормалното функциониране на българската учебна система; положени са основите на Скопския университет; черквите отново отворят врати за проповед на разбираем български език; читалищата са препълнени с дарена книжнина от свободното отечество; развита е местната икономика и пр. В резултат към края на Втората световна война, Македония е най-добре икономически в Югославия.

При тези условия през 40-те години българското национално самосъзнание в Повардарието се възражда още повече. НО! Развитието на процесите по световните фронтове протича така, че в края на войната Югославия се оказа с активите на държава окупирана от Райха. Това позволи на ЮКП да заграби властта в Белград и да остави под суров военно-административен контрол Вардарска Македония. От там потръгва антилогиката и парадоксите, в усилията да се създава единствената „нова държава населена от нова нация“ в Европа през ХХ век. В този случай обаче, народът в областта най-напред не успя да се справи с външния си потисник – диктатурата в Белград. Така, както направиха американците с англичаните през ХVIII век. Затова македонистите тръгват по точно обратния път, в сравнение със световната практика за създаване на нови държави и нации.

За да се държи под контрол Македония в бъдеще, ЮКП поставя начело на МКП слабо грамотни местни комунисти, зад които плътно стоят службите за сигурност на Тито. А те на свой ред, вместо да осигурят вътрешна консолидация и еволюционно развитие на естествените реалности на обществото (така, както правят новите нации в новите държави зад океана), пристъпват към уникална деструкция. Най-напред започва разрушаването на старата етническа основа, възникнала като естествена реалност. За 4-5 години са избити над 30 000 македонски българи, защото се противопоставят срещу стратегията, наложена от ЮКП в родните им краища. А над 130 000 минават през лагерите Идризово и Голи Оток за превъзпитание. Започва и тоталната подмяна с фалшификации на културно историческата основа на националното битие. 

Сведенията на Скилица Кедрин, че след пленяването на цар Борис II четирима български комитопули са поели управлението на Македония, се игнорират като несъществуващи; Надписът на български цар Иван Владислав в Битоля се крие; това че братя Миладинови са публикували първия сборник с „Българска народни песни от Македония“ не означава нищо; фактът, че всяка селска община, занаятчийски еснаф, или църква в Македония използват печати на литературен български език, също не е реалност; подробностите че Гоце Делчев и Дамян Груев са българи по произход и сами са се изявявали като македонски българи – и то няма никакво значение; идеите на ВМРО за освобождението на Македония се представят само като антибългарски „сепаратизам“. Като връх на всичко през август 1944 година е заповядано да се изхвърли българския и се разработи нов – служебен „македонски“ език. А за да се прекъсне връзката между западните български говори твърдата гласна „ъ“ е изхвърлена от употреба. 

Резултатът е известен: македонисткият експеримент за създаването на „нова държава и нация“ е най-големият политически абсурд в световната история от втората половина на ХХ век. Той е пълно отрицание на нормалната цивилизационна логика, по която е протичал подобен процес за създаването на нова държава и нация в световната история. В своето безкултурие и политически примитивизъм тази идеология си постави за цел да постигнат резултат, какъвто дори султаните на Османската империя не са обмисляли. Защото завоевателите сменяха вярата на някои българи, но за разлика от македонистите не отнемаха майчиния български език. А за да се оцелее, вече 70 години главните удари на македонизма са насочени към изкореняването на най-солидната цивилизационна следа, останала в Мизия, Тракия и Макодния от старата българска държавност. В своята история България е побеждавана само от велики сили като Византия и Османската империя. Българите обаче са побеждавали и Византия, и Османската империя. Въпрос на национално достойнство е днешната власт в София да не допусне един политически пигмей и цивилизационен абсурд, какъвто е „македонизмът“, да се гордее в бъдеще с някаква своя трайна победа над България и българите.

И ТУК НАЙ-ВАЖНОТО: В София има някакво неопределено очакване, че новата администрация на Джо Байдън ще окаже натиск върху българското правителство след 4 април. За да се отвори веднага път на Р С Македония към преговори за членство в ЕС. Най-убедителният аргумент, чрез който може да се убедят американците, да не притискат излишно България, е да им се разясни диаметрално противоположната логика, по която е замислен и протекъл процесът около създаването на нова държава и нация - в САЩ и Р С Македония! 

На тази основа в София може да се пита онзи американски представител, комуто евентуално бъде възложено да окаже натиска: защо вие – който олицетворявате великата сила, дала класическия пример, как се създава нова цивилизована държава и успешна нация, трябва да адвокатствате на македонистката идеология и практика!? Това е абсурдно – защото те са пълно отрицание на американската традиция и история!? Всяка подкрепа на неомакедонизма в днешния му вид по същество отрича необходимостта човечеството да се прекланя пред делата на Джордж Вашингтон в областта на държавното строителство. И се подтиква величаенето на Й.В.Сталин, Й.Б.Тито, Л. Колишевски и пр. - създателите на най-големия парадокс на цивилизованото общество през ХХ век. - „македонизмът“ и неговата държавност! 

И най-важното, с натиска върху България около спора й с Р С Македония ще се погребе делото на онези велики американци като Дж. Уошбърн, Ю. Скайлер, Дж. Макгахан, Ал. Сонинксен, У. Уйлсън, проф. У. Мънроу и плеяда други, които дадоха незаличим принос за възкръсването на българите в границите на свободна и демократична държава. Не бива да се погребва и най-значимата традиция в българо-американските дипломатически отношения в новото време: Официален Вашингтон никога не се е намесвал грубо в Македонския въпрос, по подобие на великите сили от Европа, с цел неговото непрестанно усложняване: този извод важи и за 1878 г., и за 1913 г., и за 1919 година! Защо днес трябва да се нарушава тази уникална традиция? 

Важно е да се каже също, че „американската формула“ за създаване на нова държава със свободна нация е реализирана не в Р С Македония, а в България. През 1878 г. нашият народ прогони външния си опекун. Разработи най-демократичната конституция в Европа. И превърна естествената демографска реалност в Третата българска държава (българи, турци, роми, евреи, арменци и др.) в един от цивилизационните лидери на Балканите. Оставено на спокойствие, българското правителство ще проведе нормално преговорите си с властта в Скопие, а след изясняването на спорните въпроси, българите ще подкрепят най-искрено интеграционния процес на Р С Македония в ЕС. Така че едно толерантно отношение на американската дипломация към водените преговори между София и Скопие, само ще обогати добрите традиции и съюзническите отношения със САЩ.