САЩ трябва да разбират лимита на своята мощ и да преодолеят всички предизвикателства

Изборът как да бъде устроен светът, ще бъде основният въпрос, върху който бъдещият президент трябва да се фокусира

На 14 юли 1789 г., французите превземат Бастилията, символ на кралската власт, в която е концентрирана цялата власт. На 13 юли 2024 г. има опит за покушение срещу кандидат-президента на САЩ Доналд Тръмп. Символично, като че ли светът не се е променил от 1789 г., макар и векове по-късно има събития, които могат да бъдат превратни точки, макар от погледа на настоящето все още да не го осъзнаваме.

На 5 ноември 2024 г. Съединените американски щати ще изберат нов президент за следващите 4 години. Въпреки, че тази година се очертава година на изборите, предвид изборите в ЕС, Великобритания, Франция, Русия, Полша, България, целият свят е притихнал в очакване на новия стопанин на Белия дом. Залозите са високи и те засягат целия свят. Новият президент трябва да избегне трета световна война, да се справи с общи за човечеството предизвикателства като климатичните промени и изкуствения интелект, и в същото време да се опита да запази колкото е възможно по-дълго статута на хегемон на своята страна.

И ако това само по себе си не е изключително трудна задача, бъдещият президент ще завари една нация, силно разединена в политическия, социалния и културния аспект; икономика, белязана от огромен публичен дълг, висока безработица; милиони нелегални мигранти; опиоидна криза; анархия, поради неработеща правосъдна система и т. н. и т. н. Всичко това на фона на задълбочаващи се кризи по целия свят. След Втората световна война, и особено след падането на Съветския Съюз, Америка бе единствената суперсила, хегемон във военната, технологичната, икономическата сфера. Нито една държава не бе в състояние да u се противопостави. В момента, обаче, независимо, че Америка е все още хегемон, настоящата глобална архитектура претърпява най-големия си ремонт и мирът, който поколения наред вземахме за даденост, вече е под огромна заплаха. Pax Americana е провокиран от всевъзможни посоки: силен икономически растеж на Китай, войнствена и ядосана Русия, ядрен Иран, неотстъпваща Северна Корея...

САЩ са изправени пред едни много трудни избори. И не, това не са президентските. Изборът как да бъде устроен света, ще бъде основният въпрос, върху който бъдещият президент и неговата администрация ще трябва да се фокусират. Американците си имат своите вътрешни проблеми, макар и взривоопасни, както всяка друга страна. Но те много добре знаят, че идва нова епоха в международната политика. В тази епоха, САЩ ще трябва да разбират лимита на своята мощ и да преодолеят всички предизвикателства, които произхождат от това разбиране. Твърдението, че краят на еднополюсния свят е дошъл е преувеличено. Твърдението, че е настъпил многополюсен свят също, защото това означава, че няколко държави са сходни по могъщество във военната, икономическата и технологическата сфера. А това просто не е вярно. Америка е все още лидер и в трите сфери, не без своите проблеми, но дефакто лидер. Ако говорим за пренастройка на глобалния ред, то светът се движи по-скоро към двуполюсен свят. Към днешна дата, Китай е единствената страна с нужния икономически, военен и технологичен потенциал, която може да претендира да бъде адекватен конкурент на САЩ. И това го знаят и американците, и китайците, и всички сериозни анализатори. Това го знае и Тръмп, и Ванс, и неслучайно, за тях Русия не е проблем, а отвличане на вниманието от сериозният проблем - Китай. Това, което наблюдаваме в момента е този период, в който хегемонът започва да осъзнава своите ограничения. Именно този период е период на турбуленция и несигурност.

И републиканците, и демократите имат сходно виждане на света, макар и с нюанси. За тях външната политика с други държави се базира повече на икономическата логика, отколкото на политическата. И затова правят големи грешки. Една от които е твърдението, че Китай няма намерение да бъде световен хегемон. По времето на Барак Обама, когато Джо Байдън е само вицепрезидент, ЦРУ прави психологическия анализ на китайския тогава вицепрезидент Си Дзи Пин, като заключва, че това е човек, който ще приобщи Китай към западния модел и няма да отхвърли американския модел. По времето на Си Дзи Пин, Китай става особено могъщ и дързък. Започва да изкупува огромни фермерски площи в САЩ, като американците съвсем скоро започнаха да се занимават с този проблем. Когато Тръмп влиза в Белия дом, сателитни снимки показват военизирането на Южнокитайско море, като Си Дзи Пин нарушава обещанието си по време на посещението си в Белия дом през 2015 г., че никога няма да бъде. През 2015 г. Китай провежда кибер атаки и успява да открадне цялата медицинска, финансова, персонална информация на 22 милиона федерални служители.

Америка подценява и Русия. Джордж Кенан, известният дипломат по времето на Студената война, се опасяваше, че разширяването на НАТО ще бъде най-съдбоносната грешка на американската политика, защото това ще доведе до националистични, анти-западни и военни тенденции в руското общество. Кенан се оказа прав. Войната в Украйна е видимият резултат на пророчеството на Кенан. По времето на Буш, Путин дори намеква за влизането на Русия в НАТО, като пълноправен член. Близките отношения между САЩ и Русия са на такова ниво след 11 септември, че дори министри от администрацията на Буш и Путин, си изпращат доклади по общи теми, за прогреса на тяхната съвместна работа, адресирано до двамата президенти. За такъв тип взаимоотношения от днешна гледна точка не можем дори и да си помислим.

Една от основните грешки на американската външна политика е разбирането и провеждането на политика през американската призма. Американците игнорират фактори като история, култура, народопсихология и си мислят, че икономическата изгода е достатъчна за една държава. Другите държави обаче, са много по-стари от САЩ и за тях горепосоченото играе огромна роля във външната им политика. Рано или късно американците започват да осъзнават, че независимо от чистите подбуди след Втората световна война, налагането на техните ценности върху другите държави им носи само вреда. Идеята, че целият свят ще живее в мир, защото демокрациите не воюват една с друга, е прекрасна, но демокрациите като понятие е доста разтегливо. Стратегическото експортиране на разнообразните ценности, с които Америка се гордее, срещат огромно противопоставяне в тактическото изпълнение на задачата. Именно затова бъдещият президент на САЩ ще трябва да бъде и прагматик.

Изборът на Джей Ди Ванс като вицепрезидент на Тръмп е прагматизъм. Ванс е млад консерватор, с още по-десни убеждения от Тръмп, което е възможно да бъде проблем за естаблишмънта, ако има втори опит за покушение срещу Тръмп. Във външната политика, и Тръмп и Ванс са реалисти. Накратко и за пояснение, реализмът в международните отношения е една от основните теории, която отчита, че светът е анархичен, партньорствата между различните държави са в полза на силния и са флуидни. Тръмп предпочита икономическите конфликти, пред военни. За него международните отношения са вид транзакции. Има печеливш, има и губещ. А има и такива транзакции, където всички печелят по нещо. Байдън като представител на демократите отдава много по-голямо значение върху партньорствата. Неслучайно, при влизането му в Белия дом, заявява: „Америка се завърна“ на международната сцена. Ако демократите спечелят тези избори, което в момента не се очертава, особено след 13 юли, то възможността за повече горещи точки не се изключва. Освен това, екстремно лявата политика на демократите допринася за негативния имидж на Америка по света, предвид, че останалата част на света са по-консервативни. Голяма част от населението на света асоциират Америка с тези ултра леви ценности. Този имидж е грешен, обаче. Повечето от половината американско население е религиозно, като американците са много по-религиозни отколкото доста европейски държави, както и Русия и Китай. Това разбира се не се пропагандира по международните медии, нито пък се афишират и семейните ценности, които са на почит сред много от американците. Америка не е това, което се вижда по телевизията. Америка е много повече от това. Тя е много по-пъстра, изпълнена с хора със семейни ценности, чест и родолюбие.

На 13 юли 2024 г. Америка влезе в един изключително труден период. Този период ще бъде белязан от вътрешни противопоречия, силно разделение и възможност за гражданска война. И както американците казват, May God Bless the United States (Нека Господ Благослови САЩ).

*Жулиета Висновски е политически анализатор. Магистър е по испански и руски език от университета “Сейнт Андрюс”; магистър по политика и управление на ЕС от Лондонското училище по икономика; магистър по право от BPP University и магистър по международни отношения от Кеймбридж. Била е съветник в политическия кабинет на министър - председателя, както и на заместник министър-председателя. Има професионален опит в Европейския парламент и Българската народна банка. В момента прави докторантура и живее във Вашингтон, САЩ.