Америка трябва да предприеме стъпки сега, за да избегне плъзгането към авторитаризъм

Без стабилно федерално законодателство скоро ще бъде невъзможно да се спре израждането на Америка в една разводнена псевдодемокрация

Не беше добро началото на 2022 г. за американската демокрация. Денят на Мартин Лутер Кинг дойде и си замина, въпреки че лидерите на демократите, включително и президента Байдън, най-накрая настояха за приемането на федерално законодателство, което да защитава правото на глас, но те досега не бяха в състояние да го постигнат, докато републиканците оставаха единни в усилието си да пречат, а сенаторите на демократите Джо Манчин и Кирстен Синема продължаваха да преследват своята химера за „двупартийността“. Тъй като демократите вероятно ще загубят Камарата на представителите или Сената на тазгодишните междинни избори, скоро може да стане невъзможно да се спре плъзгането на Америка към авторитаризъм.

Разбирам, че това може да звучи хиперболично. Доналд Тръмп беше отхвърлен на изборите, а опитът му за преврат се провали; Джо Байдън е президент, а демократите имат мнозинството в Конгреса. Колко лошо би могло да бъде? Но след изборите през 2020 г. републиканците всъщност ескалираха своята атака срещу политическата система, особено на държавно и местно ниво и остават обединени зад Тръмп и са решили, че ако не могат да имат демокрация и републиканско управление, тогава демокрацията трябва да си замине.

В щатите, където републиканците са начело, те са напълно ангажирани с изграждането на системата за еднопартийно управление. Наръчникът е винаги един и същ: агресивно партизанско манипулиране, закони за потискане на гласоподавателите, улесняване на бъдещата подривна дейност на изборите чрез прочистване на държавните и местните избирателни комисии и предоставяне на ръководените от републиканците щати законодателни органи с повече власт за това как да се провеждат изборите със съпътстващи мерки, как да се криминализират протестите, за да предотврати мобилизацията на гражданското общество. Тези инициативи не са много префинени, но републиканците несъмнено се чувстват окуражени от това, че консервативното мнозинство във Върховния съд на САЩ е очевидно на тяхна страна.

Как републиканците оправдават своята атака срещу демокрацията? Те смятат себе си за единствените привърженици на „истинската Америка“ и вярват, че я защитават срещу коварните сили на левицата и „wokeism“ (на пробудените), които уж са завладели Демократическата партия. Това, което следва от това намерение, че демократичното управление – независимо дали има подкрепата на мнозинството от електората или не – е по същество нелегитимно: Демократическата партия не е просто политически опонент, а радикален „неамерикански“ враг.

Самият Тръмп е резултат, а не причината за този консервативен обрат срещу демокрацията.

Републиканската партия стои на тази антидемократична релса от дълго време. В продължение на няколко десетилетия Републиканската партия се фокусира почти изключително върху интересите и чувствителността на белите консерватори, които са склонни да определят „истинска Америка“ като предимно бяла, християнска и патриархална нация. Америка за тях се предполага, че е мястото, където белите християни са на върха. Като политически проект, съвременният консерватизъм на САЩ живее за целта да се запази тази бяла християнска националистическа версия на „истинската Америка“ поне според представите от 1950-те години и това е основната грижа на републиканците от 1970-те години, когато консерваторите доминират в партията.

Поради политически, културни и най-важното демографски промени, републиканците вече нямат подкрепата от мнозинството за този политически проект и със сигурност не на федерално ниво, а дори в много „червени“ щати тяхната позиция става все по-слаба. Това е парадокса в основата на настоящата политическа ситуация и да, демокрацията е в сериозна опасност, защото реакционните сили са в настъпление. Но те не атакуват със сила, защото гърбовете им са опрени в стената. И затова те реагират на нещо истинско. А Америка наистина стана по-малко бяла, по-малко християнска, и по-либерална и се приближава до обещанието за многорасова, плуралистична демокрация.

И никой не разбира това по-добре от самите републиканци. В една функционираща демократична система те ще трябва или да разширят фокуса си отвъд интересите и чувствителността на белите консерватори, което не желаят да направят или да се откажат от властта, което разбира се те отхвърлят. Те са избрали различен път и са решени да направят всичко необходимо, за да защитят своята власт и да запазят традиционните йерархии.

Може ли наистина да се случи това тук? Без ефективно федерално законодателство за защита и реформиране на демокрацията, страната бързо ще се превърне в нефункционираща псевдодемократична система на национално ниво, а на щатско ниво ще бъде разделена на демокрация в половината от щатите и авторитарно еднопартийно управление в другата половина и изобщо в Америка ще престане да има демокрация.

Ако това ви звучи пресилено, не забравяйте, че в много отношения това би представлявало връщане към това, което беше норма до съвсем скоро. Преди законодателството за гражданските права от 1960-те години Америка беше доста демократична само ако случайно сте бял християнин и беше нещо съвсем различно, ако не сте. Периодът на реконструкцията след гражданската война беше забележително изключение, което само усилва аргумента, че първият опит в Америка за многорасова демокрация бързо беше удавен в бялото реакционно насилие и в уж „неутралните към расата“ закони. Апартейдът на Джим Кроу стана реалност в значителна част от страната и авторитарната система, в която управлението на южните демократи никога не беше под въпрос, позволявайки на тези „диксикрати“ да утвърдят превъзходството на бялото, като същевременно оформят и възпрепятстват националната политика.

Дали САЩ най-накрая ще се превърнат във функционираща многорасова и плуралистична демокрация или в историческите книги ще се запишат годините от средата на 1960-те до началото на 2020-те като доста краткотраен и в крайна сметка прекратен експеримент, преди да бъде възстановена една по-ограничената демокрация на белия човек ? От решаващо значение е да признаем, че залогът в настоящата борба за законодателството за правото на глас е изключително голям. И не само за Америка, тъй като сме свидетели на подобен конфликт, който оформя политическия, социалния и културния пейзаж в много от западните демокрации, и това е борба със световно-историческо значение.

Томас Цимер е историк и гостуващ професор в Джорджтаунския университет, където се фокусира върху историята на демокрацията и недоволствата от нея в САЩ

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения