Най-странните самолети в историята на авиацията

Дизайнерите прибягват до нестандартни форми и размери

Както няма ограничение за съвършенството, така и полетът на изобретателската мисъл не може да бъде спрян, особено в желанието да се завладее небето. На какво ли не са летели хората... Ето само пет луди идеи на авиационни дизайнери, които въпреки абсурда са намерили своето реално приложение - от безкрили до надуваеми.

Гоблин

Самолетите за далечни бомбардировки са изключително важни за авиацията на всяка страна и Втората световна война доказва този факт. През 1941 г., поради неуспехи в Тихоокеанската война, американската армия се нуждае от бомбардировач с ултра-далечен обсег, който да  достигне вражеска територия и след изпълнение на бойната мисия да се върне обратно. Шестмоторният бомбардировач Convair B-36 се появява едва през 1946 г. 

Успоредно с разработката на бомбардировача е обявен конкурс за проект на ескортен изтребител. От всички варианти, проектът McDonell изглежда най-реалистичен. Компанията предлага изтребител от "паразитен тип", който да е разположен вътре в бомбардировача по време на полета и в случай на заплаха да бъде пуснат навън през бомбения отсек. След отблъскване на атаката, изтребителят се "улавя" от сложна трапецовидна конструкция и се изтегля обратно в гигантския бомбардировач. 

От август 1948 г. самолетът преминава през няколко тестови полета и се оказва, че основният проблем не е в самолета, а в точките на закрепване и трудността при скачване със самолета-носител. Заради формата си Goblin е наричан още "летящо яйце", той е най-малкият изтребител в историята на авиацията (дължина - 4,53 м). Поради проблеми със скачването и лошо представяне, USAF отменя програмата Goblin. 

Надуваем

През 1955 г. американската армия прави поръчка на Goodyear Aircraft Company за надуваем спасителен самолет. Според плана на военните  той трябва да бъде свален на земята с помощта на парашут в твърд контейнер с обем само 1,25 кубически метра, а при кацане се надува за няколко минути. Въпреки привидната днес абсурдност на самата идея, Goodyear успешно завършва проекта за рекордно кратко време – 12 седмици.

Надуваем самолет Goodyear Inflatoplane е произведен в две версии - единичен GA-468 и двоен GA-466. Двете модификации се различават по размах на крилата, дължина, мощност на двигателя (40 к.с. и 60 к.с.), скорост (116 км/ч и 110 км/ч) и далечина на полета (630 км и 443 км).   Първият полет е извършен на 13 февруари 1956 г. и са произведени общо 12 самолета. По време на един от тестовите полети се случва инцидент, при който загива пилотът. Като цяло проектът се оказва нерентабилен, безопасността на надуваемите самолети е ненадеждна. Проектът е прекратен през 1973 г.

Без крила

Разработването на самолети без крила е свързано с желанието на НАСА да създаде контролирана капсула, която да върне астронавтите на Земята. Многобройни тестове и изчисления подсказват оптималната форма за такива совалки – неправилен конус. На външен вид и петте проекта на НАСА са приблизително еднакви. Носът на самолета има остъкляване отдолу за по-добра видимост и е с форма на полуконус с два вертикални кила без външни елевони, кормилата са използвани и като спирачни клапи. Само за три години тестване, повече от 400 летателни средства са вдигнати от земята и са извършени около 80 полета. Проектите са доста успешни, но със стартирането на проекта Shuttle нуждата от тези мини-совалки изчезва.

Турбина

Като част от операция „Кламер“ много обещаващи учени са доведени в Съединените щати. Сред тях е германският авиоконструктор Александър Липиш, създателят на реактивния прихващач Messerschmitt Me 163. Липиш се отличава с уникален поглед към авиационната индустрия. Работи за САЩ, но през 1967 г. успява да се върне в Германия. Той е поканен от Dornier да доразвие своя стар проект за безпилотен самолет Aero Piston. Дизайнерът се консултира с инженерите, проектиращи апарата, известен като Dornier E-1. Работата по проекта се извършва от 1968 до 1971 г. През 1972 г. Dornier E-1 успешно завършва тестовете за излитане, демонстрирайки гладко изкачване и минимални дефекти при кацане. Въпреки успеха, проектът никога не е пуснат в серия.

Бременната Гупи

Така изглежда „Бременната Гупи“.

Космическата програма на САЩ също тласка напред самолетната индустрия. Бързата технологична надпревара изисква големи обеми транспорт за изграждането на космодрума на нос Канаверал и доставката на ракетни части до него. Обикновените транспортни самолети не са подходящи за тези цели - товарът е тежък и нестандартен по форма.
Проектът за по-голям и повдигащ транспортер е възложен на Boeing. Новият модел е базиран на B-377 Stratocruiser на модификацията от 1947 г. Корпуса на самолета е разширен с повече от 5 метра, а товарният отсек е увеличен. В резултат на това самолетът придобива много необичайни контури и получава името 377-PG. Буквите PG са преведени като Бременната гупи. Товароподемността на самолета достига 26 тона. По-късно моделът е модернизиран до Super Guppy, който може да доставя голям товар на разстояние до хиляда километра със скорост от 430 km / h. "Бременната гупи" лети до 70-те години, когато са заменени от подобни модификации на Boeing 747 и Airbus A-300.