Носителката на „Оскар“ Ан Хатауей иска да превърне 2023-а в своята година и да забрави за бруталния провал на новата екранизация по „Вещиците“ на Роалд Дал, за която и тя отнесе доста критики. Сега Ан има мисията да очарова зрителите с няколко нови амбициозни проекта, сред които музикалната драма „Mother Mary“ и семейната екстраваганца „Улиза Сезам“.
Ан извървя пътя от звезда за тийнпоколението с „Дневниците на принцесата“ до сериозна и уважавана актриса, носителка на „Оскар“ с епичния мюзикъл „Клетниците“. Преди време тя експериментира и с необичайния филм Colossal, в който едно чудовище играеше ролята и на метафора за човешкото състояние. От доста години Ан Хатауей е част от така наречената А група на Холивуд. Тя се движи сред елита на елита, каймака на индустрията - особено след наградата “Оскар” за поразително емоционалната игра в споменатия вече „Клетниците” на Том Хупър. Някои я критикуваха, че преиграва, но в крайна сметка публиката застана на нейна страна. Тя си остава любимка на масите, с близо 30 милиона последователи в социалната мрежа „Инстаграм“.

- Ан, преди време казахте, че майчинството е променило драстично вашия начин на живот. Особено много заглавия се родиха от заканата ви да не пиете алкохол, поне докато децата ви не станат пълнолетни. Голяма жертва ли е това за вас?
- Не смятам, че пийването е нещо изконно лошо. Аз лично мога да превърна консумацията на алкохол в голяма забава. И съм го правила, повярвайте ми. Но отглеждането на децата ми е по-важно. Но да, проблемът ми с алкохола е, че просто го обичам. Толкова. Много. Но начинът, по който ме кара да се чувствам, пречи на връзката с дечицата. Последното ми напиване продължи 5 дни. Всичко започна от питие през деня с приятели, което се превърна във вечерен рожден ден и така нататък. Никога няма да бъда от онези хора, които пият една чаша вино цяла вечер. Ако трябва да съм честна, ако не бях станала актриса, може би щях да завърша като алкохоличка. Но не се шегувах, когато съобщих, че възнамерявам да не близна алкохол докато децата ми не пораснат малко, защото искам да им отделя цялата си енергия и време. Но после... определено ще си пийна пак!

- Как се чувствахте след успеха на „Дневниците на принцесата“ - комедията, която ви превърна в звезда?
- След успеха на филма и прекрасното посрещане на моето изпълнение аз постоянно получавах предложения. И все още е така. Но в един момент почувствах, че се нося в едно особено, трудно за точно определяне и доста некомфортно за мен пространство между повърхностното развлечение и дълбокото високо изкуство. Не успявах да се свържа със сценариите, които моите агенти ми изпращаха. Чувствах се изолирана и отдалечена от работата. Всички нови предложения всъщност ми се струваха като някакви версии на неща, които вече бях правила и пресъздавала на екрана. Трябваше да променя нещо.

- Така се стигна и до работата ви с легендарния режисьор Джонатан Деми...
- Джонатан Деми направи много за мен като ме взе във филма си „Рейчъл се омъжва”. После именно той ме насочи към филма „Поле в Англия“. Каза ми да го гледам за вдъхновение. Този филм бе толкова див, освободен, смел, цветен, неортодоксален, различен и креативен и веднага след като го гледах за първи път, вече знаех какъв трябва да е следващият ми проект - трябваше да е нещо, което да притежава точно тези качества, които видях в „Поле в Англия”. Тогава писах до моите агенти и им казах да ми намерят нещо такова.

- „Нещо такова“ ли беше  сценарият за филма Colossal, който хората в средите определиха като отчасти филм за чудовища и отчасти романтична комедия.
- Моите хора ми казаха, че това е най-странното нещо, което са могли да намерят. Аз го обикнах, защото самата му ДНК е толкова различна. Искам да кажа, че този филм е нетрадиционен и свеж, без точно да се опитва да е нетрадиционен и свеж. Не беше някакво пони, направено да изглежда като еднорог. Беше си чист еднорог.

- Каква е вашата роля в проекта и защо той е толкова личен за вас?
- Аз играя Глория - безработна млада дама, която се връща в малкия си роден град, след като е живяла известно време в Ню Йорк, където преживява и една любовна раздяла. Вкъщи тя се връща към своето детство, започва отново турбулентна връзка със своя стар другар и собственик на бар Оскар (изигран от Джейсън Судекис) и си припомня старите пиянски навици. Ситуацията скача в територията на странното, когато новините показват огромно чудовище, което разрушава Сеул в Южна Корея. Глория открива, че тя е свързана по някакъв мистериозен начин с колосалния звяр, който повтаря всяко нейно движение.

Филмът съдържа свръхестествени и фантастични елементи, но е много топъл и човешки в своята същност. Глория е описана като жертва на ревнивото и контролиращо поведение на Оскар.

Този филм ме накара да благодаря, че никога не съм била в такава трудна връзка, в която единият партньор е толкова манипулативен и агресивен. На това ниво динамиката в отношенията между персонажите резонира за много хора.

- Каква е голямата тема на филма?
- Темата е за токсичността и за това какво е да си човек и няма нищо общо с „Дневниците на принцесата” - сладкия филм за израстването, който ме направи звезда преди толкова години. Нито пък си прилича с „Дяволът носи Прада”, в който имах възможност да си партнирам с великата Мерил Стрийп. Но за мен беше важно да си докажа, че още мога да играя по-трудни и провокативни роли. Като например тази в „Рейчъл се омъжва” и „Любов и други наркотици”. Тези две заглавия изследваха по-дълбоки, сложни и мрачни участъци от човешкия живот и общото ни организирано съществуване в рамките на това, което наричаме цивилизация.

- Как си избирате сценариите?
- Идеята е да правя нещо, което наистина желая, да мога да потъна и да се потопя в предложения персонаж, да видя себе си. Усъвършенствам умението си да откривам вдъхновение в сценариите, да извличам смисъл от това, което правя като актриса. Джонатан Деми не наричаше неговия „любим ангел бунтовник”. След моят съпруг и децата ми, той бе най-важният човек в живота ми и изигра ключова роля в осъзнаването ми като актриса.