Татяна Становая е основател на центъра за анализи на “Real Politik” и старши научен сътрудник в Центъра “Карнеги Русия - Евразия”. Тя е водещ експерт по руската политика и нейните анализи често се основават на източници, близки до Кремъл.

- Как се разви планът на президента Владимир Путин за войната в Украйна през последните месеци?
- В началото на годината имаше известно безпокойство относно предстоящото украинско контранастъпление, но сега изглежда, че тревогата е намаляла - Кремъл изглежда убеден, че никакво контранастъпление няма да може да промени из основи ситуацията на място. Следователно планът на Путин остава същият - да се изчака, докато Западът загуби интерес към Украйна, да спре да я подкрепя военно, като по този начин остави Киев да се изправи сам срещу Русия.

- И ако този момент настъпи Украйна ще трябва само да се предаде...
- В Кремъл очакват, че властта в Украйна ще вземе “партия на мира”, която ще представлява интересите на измореното от войната общество в страната и ще търси споразумение с Русия. На практика това ще означава капитулация на Киев.

- Свидетели сме на политическия възход на Евгений Пригожин, който продължава остро да критикува руската ръководна върхушка. Колко е опасен главатарят на “Вагнер” за елита на Русия и за самия Путин?
- Пригожин намери празна политическа ниша и се опитва да я направи своя. Той се държи провокативно, създавайки много проблеми на политическата и военната върхушка. Но всичко това се случва с благословията на Путин и играе в негова полза - Пригожин изпълнява функцията на външен стимул за поддържане на системата жива, той е един вид “електрошок”, токов удар.

- Бихте ли обяснили по-добре...
- През последните месеци Путин имаше много проблеми с армията - просто обърнете внимание на постоянните промени, които се извършиха и още се извършват във военното ръководство. Путин се отнася с презрение към сътрудниците си, които смята за корумпирани и порочни, включително и към министъра на отбраната Сергей Шойгу. Така че изцепките на Пригожин отчасти отразяват мисълта, позициите на самия Путин. От една страна, Путин е човек на системата и като такъв не му харесва, когато Пригожин прекрачва определени рамки, но от друга има нужда от стимули, които да приведат военното командване в ред.

- Написахте, че Путин страда от “комплекс на месия”. Какво имате предвид?
- Имам предвид, че Путин е убеден, че има историческа мисия и това му пречи да промени гледната си точка, особено по отношение на Украйна - той я вижда като държава, която не съществува, докато за него руснаците и украинците са един и същ народ. Тези елементи ще останат постоянни в руската политика, поне докато Путин е на власт.

- И какви последствия може да има този психологически фактор върху конфликта?
- Това означава, че дори украинците да успеят в контранастъплението и да завладеят отново част от окупираните територии, не мисля, че Путин ще се съгласи да седне на масата за преговори със Зеленски - това би противоречало на неговата концепция за “историческа справедливост.

- Путин изглежда все по-пасивен и чужд на реалната политика...
- Ролята на Путин в държавните дела ще продължи да намалява. С течение на времето той ще престане да бъде важен, значим за системата, ще се превърне в неин атрибут. Този процес вече е започнал - Пригожин, например, вече замъглява ролята на Путин, без да я оспорва директно.

- Има ли други разриви в руския елит в момента?
- Има конфликти между различни групи, но никой не е застанал открито срещу Путин. Елитът продължава да се консолидира около ястребите, все повече се радикализира, успоредно с репресивния апарат. Тези, които се съмняват във войната, не могат да направят нищо друго, освен да млъкнат или да напуснат Русия. Страната върви към всеобхватен тоталитарен режим.