Българинът е автор на над 200 композиции и е в топ чартовете по света

Музикантът е рожба на мимолетна авантюра между българка и индиец

Не искам да живея в България заради дискриминацията за цвета на кожата или сексуалната ми ориентация

“Често хорами се чудят защо като съм винаги толкова усмихнат, пиша такава драматична музика - смее се Ангел. - Казвам им, че музиката е такава, какъвто е животът ми. А той никак не беше лек...”

Няма дори и бегъл спомен от дома за сираци в Пловдив, откъдето е осиновен на 3 годинки. Не знае кои са истинските му родители, а само, че е плод на мимолетна авантюра между българка и индиец - оттам и мургавият му тен.

В дома обаче съдбата му протяга ръка в лицето на известния диригент Кирил Търпов. Той се е разделил със съпругата си и иска да си осинови дете от дом и да му даде път в живота. А Ангел е истинско слънчице. Когато някой възрастен отива в дома, детето буквално се втурва към него, усмихнато до ушите. Така посреща и Търпов, а той решава моментално: Ангел ще е!

И сега е такъв - много позитивен и светкавично бърз в разговорите. “Отрасъл съм в Ню Йорк и няма как да не съм отворен”, смее се Ангел. Когато Кирил Търпов го осиновява, много бързо разбира, че е случил на изключително музикално и артистично детенце, но му се иска синът да не поема по неговия път. Първата година се опитва да насочи вниманието му към други неща. Купува му конструктори лего и други играчки, които да развиват интелекта му. Ангел обаче не се вълнува от нищо друго освен от музика.

Един ден бащата сяда на пианото, а Ангел му изпява “Зайченцето бяло”. Търпов минава на все по-високи тоналности и установява, че детето има перфектен слух. Мечтата на малкия Ангел е да стане певец и да е на сцена, но когато е на 4 години, таткото го записва на уроци по виолончело.

През 1999 г. бащата заминава за Щатите. “Бях на 6 години и цялото ми израстване и обучението ми по чело премина в Ню Йорк”, казва музикантът. Постоянно пита баща си: защо класическите музиканти свирят някакви стари парчета отпреди 100 и повече години, а поп музикантите - “нова, свежа, готина музика”. Още от дете се запалва да пише собствена музика в класически стил. Вбесява учителката си по чело с това, че никога не изпълнява класическите произведения по ноти, а винаги импровизира. “Свирех така, както ми звучеше по-добре на мен. Все едно коригирах Бах” - Ангел се залива от смях.

Той решава да... “свири себе си” - това, което чувства и чува. На 16 години написва първата си творба. Завършва гимназията по музикално и сценично изкуство “Фиорело Х. Ла Гуардия” в Ню Йорк. Бащата се опитва “да го вкара в пътя” на традиционната класика, но напразно. На 19 Ангел Търпов вече композира с невероятен размах contemporary, или модерна класическа музика, която да се възприема по-леко от съвременния човек.

“Преди пишех по-лирични неща, сега - по-екшън, защото животът ми е такъв - казва Ангел. - Избрах много труден път - като изпълнявам моя класическа музика.” Това никак не се връзва с представите на бащата синът да е соло музикант или първо чело в оркестър и Ангел тръгва по свой път.

През декември 2013 г. заминава да следва във Виенската консерватория само със 100 евро в джоба. Баща му по това време няма достатъчно средства да го издържа. Не познава никого във Виена и плаща за няколко нощувки в хостел. Докато свири на улицата, му открадват куфара, лаптопа и телефона и остава само с челото си. На Бъдни вечер го гонят от хостела и дните до 26 декември изкарва буквално на улицата - там свири, там спи, в студ и сняг. Гладен и изтощен, моли за един кроасан в една пекарна, а му казват да се маха, че ще извикат полицията. Събира със свирене 70 евро, плаща за нощувка в хостел, за да се изкъпе и да се наспи.

През януари се явява на прослушване в консерваторията, приемат го с чело и композиция. Избира второто, а до оня момент вече има 30 свои композиции. Осигуряват му пълна стипендия за следването, а той продължава да си изкарва пари за живот със свирене на улицата. “Много е трудно да си намериш мениджър, когато свириш собствена музика, рисковано е”, казва Ангел.

Във Виена Ангел споделя квартира със своя партньор, който също израства в дом за сираци, но няма късмета да е осиновен. “От 8 години сме заедно, той беше много голяма емоционална опора за мен. Той първи чуваше моите нови композиции. Връзката ни си остана само духовна”, споделя Ангел, който не крие, че е гей. Двамата споделят апартамента с един алкохолизиран руснак, който пие по 8-9 бутилки вино на вечер и им прави живота черен. “Една вечер бях сам с руснака, а той хвана телевизора и го трясна в земята... Кошмар”, споделя Ангел. Когато се махат от “лудата пияна глава”, двамата скитат от хостел на хостел, а Ангел благодари на съдбата, че в тези тежки дни не е сам.

През 2014 г. на улицата го чува австралиецът Николо Йонгелинг, който е силно впечатлен от музиката му. Заснема безплатно първите му 3 видеоклипа. По това време го чува и Моника Рейерс, мениджър. Тя се явява в живота на Пепеляшко като приказна фея и като с магическа пръчка му донася куп хубави неща. Моника му урежда престижни участия, а той вече се подписва с творческия псевдоним ANgel. Всяка година пускат малко, но много качествени видеоклипове, които му осигуряват десетки концерти след това. “Моника държеше всеки от тези клипове да е изпипан като малък филм”, казва Ангел. Почти 4 години тя е непрекъснато до него, а всеки негов концерт е при пълна зала.

“Австрия е много полицейска държава, постоянно имах проблеми затова, че свирех на улицата, и то на разрешени места”, споделя Ангел. Веднъж направо го арестуват както свири и го тикат зад решетките за няколко часа. Това го провокира да създаде емблематичната си композиция Save Me From This Hell (“Спаси ме от този ад”). Видеоклипът визуализира начина, по който е вкаран в затвора. “Уолид, млад режисьор от Ирак, носител на “Оскар” за филм за войната в Ирак, ме видя на Щефансплац и беше силно впечатлен от парчето. Той, който за един час снимки взема 450 евро, реши да направи клипа безплатно. С клипа показахме каква ирония е да те затворят докато свириш в града на музиката Виена”, въздъхва Ангел.

Моника получава предупреждение от полицията на Виена, че ако пуснат този видеоклип, ще ги съдят, но въпреки това го пускат. Явяват се на съд. “На делото съдията каза: “На мен този клип много ми харесва, музиката е страхотна” и както влязохме в съдебната зала, така и излязохме”, смее се с глас Ангел.

Това емблематично парче е като своеобразен вододел в кариерата му и му отваря вратите към световната слава. Пет поредни месеца “Спаси ме от този ад” е номер едно в чартовете за независима музика в Щатите и Европа и все още е в топ 100 зад океана. В Австрия го определят като “най-доброто модерно класическо произведение за последното десетилетие”. За ANgel обаче важни са не чартовете, а аплодисментите на публиката. “Искам моите концерти да са като шоу и да събирам хиляди хора като Мадона”, е мечтата му.

На 26 години музикантът е създал над 200 оригинални композиции. “Брилянтен, блестящ, уникален” са най-честите определения на музикалната критика за него. “Аз постоянно пиша музика, идва ми някаква фразичка и си я записвам с “на-на-на” в айфона, в движение, и още тогава вече чувам аранжимента”, споделя композиторът. Издал е 2 албума, третият и четвъртият се готови за излизане тази година. Преди месец е поканен за ВИП гост в “X Фактор” за Обединеното Кралство от създателя на формата Саймън Кауъл, който му е личен фен. Това в Обединеното Кралство се смята за голям успех и Ангел е много въодушевен, че е оценен от самия Кауъл, който е култово име не само на Острова.

От септември 2018 г. ANgel живее и твори в Лондон. “Избягах от полицейщината във Виена”, казва той. Повече му допада свободният артистичен дух на този мултикултурен град, който е много толерантен към различните хора. Живее на 20 минути от центъра, сам със своята котка. В Лондон в началото Ангел отново свири на улицата, но вече за два часа събира 120 паунда. Там зад него вече стои сериозен мениджмънт. Няколко пъти е свирил за MTV и различни шоута.

“Не искам да живея в България заради дискриминацията за цвета на кожата или сексуалната ми ориентация. В Пловдив бях брутално пребит от шестима на улицата ей така, без повод, защото ме взеха за циганин. Лежах и гледах минаващите крака около мен, и никой не се спря. Повиках такси, а шофьорът каза: “Аз такива цигани като теб не карам” и отпраши”, споделя Ангел.

“Имам две мечти. Искам да съм първият инструменталист, който свири на Таймс Скуеър за Нова година и на полувремето на Супербоул в Америка, защото до момента на тях излизат само певци. И ако това стане, аз ще направя революция в ентъртеймънта”, мечтае на глас Ангел.