По време на коледното си турне в САЩ, италианският тенор Андреа Бочели освети с цветовете на своята фондация символичния паметник на Ню Йорк "Емпайър Стейт Билдинг". Неговият проект създава хорове с деца в неравностойно положение и помага на страдащи от бедност, болести и социална изолация. Целта е да се даде възможност на хората да преодолеят пречките и да развият своя потенциал.

Андреа Бочели е изключителен певец, който успява да завладее публиката от двете страни на океана. Неслучайно го наричат ​​изпълнител, "гледащ в душата" - загубил зрението си, артистът намира сили да прави това, което обича. Вече много години той радва феновете с ярки изпълнения както соло, така и в дуети с популярни вокалисти и има милионна армия от почитатели, сред които президенти и свещеници, актьори и домакини.

Бочели често изразява недоволството си към ограниченията, забраните и пренебрежителното отношение към хората в неравностойно положение. В началото на есента той заведе дело срещу авиокомпания за луксозни чартърни полети, предоставила му по-стар и по-шумен самолет от договореното за турнето му в САЩ. В иска си маестрото твърди, че компанията "Private Jet Services of Seabrook" нарушава условията на договора помежду им, като екипажът на един от полетите предупреждава изпълнителя и антуража му да очакват проблеми преди приземяване по време на полет от Калифорния до Кливланд. Това причинява на Бочели "тревожност и страх за безопасността му." В иска си тенорът настоява за обезщетение в размер на 569 800 щатски долара.

По време на пандемията пък, тенорът се чувства унизен от ограничителните мерки и призовава хората да не се подчиняват на забраните. Той става символ на националното единство с изпълнението си на Великден в празната Миланска катедрала. Бочели признава, че е нарушавал правилата за карантината, "защото не смятах, че е правилно или здравославно да стоя у дома на тази възраст". Той е убеден, че ситуацията не е била толкова сериозна, колкото я описват властите, защото не познава никой, озовал се в интензивно отделение. "Нека откажем да следваме това правило. Нека четем книги, нека се движим, нека се опознаваме, да разговаряме", призовава маестрото.

Но освен с непримиримия си характер, Бочели е известен и със своята състрадателност. Тя става причина певецът да осинови ранено куче от Украйна. Животното е спасено след освобождението на украинския град Купянск от руските войски. Историята на тежко ранения Джак, загубил слуха си, е публикувана от украински уебсайт. След като ветеринар излекува кучето, властите в Киев организират транспортирането му до дома на оперната звезда. 

Андреа Бочели е роден през септември 1958 г. в малкото селце Лаятико, в Тоскана. Семейството на момчето няма нищо общо с музиката. Родителите му отглеждат лозя. Като дете Бочели е диагностициран с очно заболяване. Зрението му бързо отслабва, постоянно му се правят операции. По време на периоди на рехабилитация момчето намира утеха в плейър със записи на италиански опери, които слуша с часове. Започва да си тананика известни мелодии и ги научава. Постепенно усвоява пиано, флейта и взема уроци по саксофон.

На 12-годишна възраст, докато играе с топка, бъдещият певец получава травма на главата. Диагнозата на лекарите е като присъда: усложнение от глаукома, което прави детето сляпо. Но това не спира Андреа по пътя към мечтата му, той най-накрая решава да стане певец.

Талантливия италианец учи при Лучано Бетарини, под чието ръководство се представя на местни музикални конкурси. В младостта си, за да плати за образованието си, Андреа съчетава обучението с пеене в кафенета и ресторанти. 1992 г. се оказва повратна точка в биографията на Бочели: записът на песента „Miserere“, изпълнена от него, стига до великия тенор Лучано Павароти, който е изумен от таланта на непрофесионалиста. Оттогава започва изкачването на Андреа по пътя към славата. 

През 1999 г. Бочели изпява хита „Молитва“ със Селин Дион, за който получава награда "Златен глобус". Заедно с Лара Фабиан, която музикалните критици наричат ​​„ангелски глас“, Андреа изпълнява песента Vivo per lei, а по-късно представя романтичната Quizás, quizás, quizás в дует с Дженифър Лопес.

Преди всеки концерт Бочели свири на флейта и това му помага за "стартиране" на белите дробове, отваря диафрагмата и осигурява добро звучене на гласа. През 1999 г. Андреа издава автобиографична книга „Музика на тишината“, по която 2 десетилетия по-късно е заснет филм. Сюжетът се основава на разказ за детството и младостта на маестрото, неговия път към славата. Главният герой е Амос Барди - така се казва приятелят на певеца, на когото е кръстен първородният му син. Децата на маестрото са наследили таланта му. С Матео и Вирджиния той често се появява на сцената. 

Магнит за жените

Като студент в юридическата академия, Андреа среща с Енрика Ченцати. През 1992 г. я прави своя съпруга, а тя го дарява с две момчета Амос и Матео. Постоянните пътувания на певеца пречат на семейното му щастие и Енрика подава молба за развод. През 2002 г. семейството се разпада, но Бочели не остава дълго ерген. През същата година се среща с 18-годишната Вероника Берти, която става не само съпруга на маестрото, но и негов мениджър. През 2012 г. се ражда дъщеря им Вирджиния. Изпълнителят има имение недалеч от родния си град. Отглежда коне и се занимава с производство на зехтин и вино.