Вече месеци наред евродепутатът Андрей Новаков пътува хиляди километри до Брюксел и обратно с автомобила си. „Заради пандемията”, казва политикът. Той е първият българин, който е вносител и съавтор на регламента и защитаваше позицията на Европарламента в преговорите за следващия бюджет, продължили 2 години по времето на четири председателства на Съвета на ЕС. Страните могат да си отдъхнат, защото досега разработваха оперативните си програми без ясни правила как ще се управляват еврофондовете до 2027 г. Сега остава единствено лидерите на държавите-членки да намерят решение за финансовата рамка на ЕС за следващите седем години”, коментира Андрей Новаков.

- Знаете ли коя е най-четената новина от Брюксел през последните дни, Господин Новаков? Ние с Вас ще си говорим за бъдещата бюджетна рамка, но в социалните мрежи гъмжи от коментари за гей-оргията, в която подобаваща роля имаше и ваш, вече бивш колега - евродепутат от Унгария. Защо преговорите за средствата от ЕС могат да бъдат засенчени от парти в затворен бар до Гран Плас? 
- Въпрос на фокус. А и вие, журналистите, обичате да казвате, че добрата новина не е новина. Но за мен след снощи (нощта срещу сряда, б. р.), след продължилите близо две години и половина преговори, новината е, че Европейският парламент и Съветът се споразумяха по правилата за управление на седемгодишния бюджет за икономическо, социално и териториално сближаване на Съюза, възлизащ на 330 млрд. евро. Станахме свидетели на кулминацията на тези две години и отгоре преговори, в които имаше не един или два тежки момента. Много трудно бе да постигнем споразумение за това, кога могат да бъдат спирани европейските средства, при какви условия. Дискутирахме относно прозрачността, дълго време обсъждахме и това колко точно трябва да плаща Европейският съюз на различните региони. Спорове имаше и относно кохезионната политика и дали тя трябва да споделя средства с други програми. Удовлетворен съм, че всичко приключи по възможно най-добрия начин.

- А като вносител и съавтор на регламента и защитник на позицията на Европарламента?
- Щастлив съм. Българин участва в писането на правила, които ще се прилагат следващите 7 години в цяла Европа и че моята държава получи достоен и заслужен дял от европейския бюджет, с който ще може да подпомогне всеки един човек в България, под една или друга форма.

- Какво знаем след ключовите разговори, какво е договорено?
- Най-после знаем какъв е бюджетът и правилата, които ще са валидни през следващите седем години за всяка една държава-членка, включително и в България. Нашата страна не само си запази финансирането, но го увеличи. За мен бе изключително важно, че най-бедните региони, най-бедните общини, които за съжаление не липсват и у нас, вместо да получат 70 процента плащания по проектите, както искаше отначало Европейската комисия, ще получат 85 процента.

- Европейско съфинансиране?
- Да. За най-бедните региони то ще е 85 процента, вместо исканите първоначално 70. Това е важно за развитието на по-изостаналите райони, важно е за хората там, които през следващите години ще усетят реалните ползи от тези дълги, понякога много тежки дебати.

- Казахте, че България увеличава финансирането си - с колко?
- България ще получи допълнителни целеви средства в размер на 200 млн. евро, предназначени за най-слабо развитите региони. Това се случва за пръв път откакто сме в Европейския съюз. Тези средства ще повлияят на растежа и създаването на нови работни места, ще подобрят конкурентоспособността.

- Защо станаха по-малко компромисите между отделните страни? Поне такива сигнали се дават - като ветото на новия евробюджет, наложено от Варшава и Будапеща, например.
- Ще Ви кажа какво беше настроението снощи по време на преговорите. Всички очакваме много скоро да има финал на преговорите за бюджета. Разчитаме, че ще се намери подход към Полша и Унгария, така че те да го одобрят. Лично аз нямам съмнение, че Европейският съюз ще има бюджет още на 1 януари 2021 година. Германското председателство е твърдо решено да доведе тези разговори до край и очаквам това да се случи много скоро. Най-малкото, трябва да припомним, че Полша и Унгария са едни от най-големите нетни получатели на средства от ЕС и те самите не биха се лишили от тази възможност. Жалко е, точно в толкова критичен за всички държави момент, да се изпращат разнопосочни сигнали. Ръководителите на страните-членки, лидерите от Евросъюза, трябва да пристъпят с цялата си отговорност за постигане на диалог. Пандемията не може да се използва за краткосрочни политически дивиденти, защото в ситуация като тази най-важното е да се действа последователно и с разум. На фона на ежеминутните новини за пораженията от заразата, за хилядите загубени животи, за сринатите бизнеси от нея, последното, от което хората се интересуват е, че европейските лидери не могат да се разберат. Говорим за средства, които ще достигнат до всеки европейски гражданин. Нямаме време за губене в спорове и популистки демонстрации. За пръв път Европейският съюз ще тегли заем и ще подкрепи всички, които са пострадали икономически заради COVID-кризата. Не е време за разединение, не това е посланието, което европейците очакват. Затова имам надежда, че различията ще бъдат преодолени.

- Повече сте оптимист за срещата на върха на 10 и 11 декември на държавните ръководители от ЕС, така ли? 
- Нямаме право да се бавим повече. Тези средства са необходими както за справянето с коронакризата, така и за инвестиции в регионите. Разногласията в момент на криза не дават решения, а създават проблеми.

- Каква е финансовата рамка конкретно за нашата страна?
- В следващия програмен период се очаква България да разполага с 11,44 млрд. евро европейско и национално финансиране по своите програми. Забележете, без да се калкулират средствата за земеделие и развитие на селските региони. България ще има общо девет програми в периода 2021 - 2027 година. Ще имаме нова програма „Образование”, която е отделно от програмата за наука.

- А как звучат тези програми в цифри?
- Двете заедно се очаква да получат близо 2 млрд. евро.

- Финансови инжекции или инвестиции са средствата от ЕС?
- Трябва да гледаме на тях като на инвестиции с висока добавена стойност. Това не е подаяние, България има право на тези средства като пълноправен член на Европейския съюз. Те идват, за да подпомогнат извършването на реформи, модернизирането във всяка една област.

- Може ли да ги опишете по сектори? 
- Програмата „Развитие на регионите” ще разполага общо с над 1,8 млрд. евро. С 1,55 млрд. евро ще оперира програмата за конкурентоспособност, а за околна среда - с над 1,8 млрд. евро. Почти 1,9 млрд. евро са за транспортна свързаност. За развитие на човешките ресурси - над 1,9 млрд. евро. Програмите за храни - 220 млн. евро, за техническа помощ средствата са малко над 100 млн. евро, а за морско дело и рибарство - 106 млн. евро. Хората вече ще знаят с какви средства ще разполагат, на какви изисквания трябва да отговарят. Мисля, че още в рамките на следващата година ще имаме първите резултати.

- Т. е. приключи стоенето на тъмно и неяснотите?
- Това е следващото най-важно нещо заедно с по-високия процент съфинансиране от страна на Съюза, заедно със запазването на бюджета и дори увеличаването на средствата за България. Ясни са правилата, ясни са условията, ясно е на колко европейско финансиране можем да разчитаме. Знаем за какво ще се отпускат средствата и как ще се отчитат.

- Спря ли доминото на Brexit или ще падат още плочки от европейската идея? 
- Това беше доста горчив урок за всички, но мисля, че в най-голяма степен от него загуби Великобритания. Сигурен съм, че в момента няма политик в Европа, особено в тази криза, който би помислил да изкара държавата си от Съюза. Това би било меко казано безотговорно. Мисля че, Brexit послужи за всички като лошия пример, който не бива да се повтаря от никого.

- Колко обтегнати са отношенията между Брюксел и Анкара в момента?
- Напрежението е видимо. За съжаление отношенията между ЕС и Турция минаха през различни етапи - от оптимизъм до разочарование. Определено в момента точката е критична и трябва да се положат усилия да се върнат в състояние, в което се води нормален диалог. Той е важен и за нас, като съседна държава на Турция.

- Как запомняме 2020-а година?
- Това беше най-тежката година от много време насам. Не мога да си спомня друга година от моя съзнателен живот, която да е била толкова сложна. 2020-а се оказа година на големи изпитания. Нищо вече не е такова като преди COVID-19. Затова е много важно да загърбим различията си, за да работим заедно. Хората са изморени от празни политически спорове и очакват днес и сега решения на проблемите си.

- А 2021-а каква ще е? Година на още турболенции или на солидарност?
- В себе си съм я нарекъл година на надеждата. Иска ми се да вярвам, че през 2021-а пандемията вече ще е зад нас, че ще можем да се върнем към нашия си начин на живот, към това, което обичаме да правим, без ограничения. Вярвам, че ще дойдат месеците за възстановяване на бизнеса и разкриването на нови работни места. Искам да видим отново времето на сигурност, времето на агресивни инвестиции и постигане на целите, които си бяхме поставили преди пандемията. Искам да е годината на преодоляването, на възхода, на разбирателството и доверието.

Нашият гост
Андрей Новаков (ЕНП/ГЕРБ) е член на Европейския парламент за втори мандат. Роден е на 7 юли 1988 година. Той е създател на първата българска програма на Европейския съюз - A.L.E.C.O., както и на програма O.R.E.L., насочена срещу манипулирането на автомобилните километражи. Освен, че работи по Общия регламент за управлението на средствата от ЕС, понастоящем той е също докладчик по пакета REACT-EU за мерките за преодоляване на последиците от кризата с COVID, влизащ в сила от 1.01.2021 г. Новаков представлява Европейския парламент в преговорите за бюджета на ЕС за 2021 г. Той е координатор в Комисията по регионално развитие на Европарламента и участва в още три парламентарни комисии - Комисията по бюджети (BUDG), Комисията по транспорт и туризъм (TRAN), и Комисията по бюджетен контрол (CONT).