Моят вътрешен свят

Тя е трудна за лечение болест, засягаща емоциите, възприятията, различни органи и системи в цялото тяло. Най-добрите резултати се постигат, когато специалистът работи с цялото семейство на анорексичното дете

В опит да възстанови контрола над живота си засегнатият човек прибягва до нещо, което е в зоната му на контрол – храненето

Анорексията се класифицира в графа хранителни разстройства, но включва също нарушения във възприятието на собственото тяло и дисфункционалност в общуването. По-често се наблюдава при момичета, но макар и рядко, може да се срещне и при момчета. Варианти на хранителните разстройства са булимията, хиперфагията и орторексията. При булимията преяждането се комбинира с принудително повръщане на храната. При хиперфагията  болните поглъщат неконтролируемо огромни количества храна, без да настъпва усещане за ситост. Тук повръщането липсва. Орторексията, макар все още без собствено място в световната класация на болестите, вече се определя като отделно разстройство. Тя се изразява в прекалена фиксация към здравословно хранене и начин на живот до степен да се ограничават социални контакти и други дейности.

В следващите редове ще обърна повече внимание на физиологичните и емоционални проблеми при анорексията. Анорексията е сложно, продължително, с рецидиви заболяване, засягащо емоциите, възприятията, различни органи и системи в цялото тяло. Тя може да доведе до смърт. Причините са както от страна на личността, така и от страна на средата. Съществува генетично предразположение и определени особености на характера. Среща се по-често при хора, които са стриктни, изпълнителни, склонни към перфекционизъм. Пусковият механизъм може да бъде от различен характер. Например неуспех в създаването на взаимоотношения и връзки в юноществото. Отхвърляне, породено от социални нагласи и очаквания за определен тип външност, както в рамките на семейството, така и сред връстниците. Общественият натиск от електронни медии и социални мрежи за почти анимационен външен вид. Системно неодобрение и критика от страна на членове на семейството. Несподелени чувства. Усещане за самота и отхвърляне. Представа за провал в първите опити за социализация извън детската възраст. Загуба на близък и значим човек. Инцидент или неразбиране също могат да бъдат спусъкът, отключващ болестта. В опит да  възстанови контрола над живота си и да овладее бурята от емоции засегнатият човек прибягва до нещо, което е в зоната му на контрол - храненето. Ако не мога да накарам  хората да ме обичат, ако не се справям с този сложен живот, мога да рационализирам ситуацията до нещо, с което мога да се справя - моето тяло. Това поведение е напълно неосъзнато. В началото започва невинно с внимание към количествата храна и засилване на тренировките.

Стесненият фокус помага да се избягва цялата картина и заплахата от нейната сложност. Свалените килограми са нещо, в което се постига резултат. Създава се лъжливо усещне за контрол. Но постепенно се влиза в каскада, която трудно може да бъде спряна. Идва момент, когато влакът на гладуването така е ускорил, че дори да иска, засегнатият човек вече не знае как да спре. Храненето и спортът се превръщат в най-значимото му занимание. Появява се страх, че отново може да си върне килограмите. Това го кара да продължава  до пълно изтощение и нарушаване на телесните функции.

Настъпва момент, в който болестта вече е извън контрола на самия юноша или по-голям човек. Възрастовият спектър е от 13-14 години до зряла възраст като болестта при тинейджърите е по- трудна за овладяване. Променените възприятия и липсата на съзнание за болест превръщат във враг всеки, опитал се да помогне, включително приятели и родители. От едната страна имаме стеснил възприятията си човек, който намира убежище в болестта от враждебния за него свят, а от друга - ужасени родители, чийто достъп до себе си детето почти е отрязало. За лекаря е важно да прецени степента на телесните и емоционални увреждания, за да може да се вземе решение за адекватна терапия. Ако има сериозна редукция на мускулна маса, ендокринни, сърдечни нарушения, медикаментозната терапия за овладяването на телесните функции и емоционални разстройства е необходима. Психотерапията е това, което помага да се натрупа познание за нови, работещи модели на поведение, които да изместят старите,  неработещи модели. Но тя идва или когато промените в поведението на хранене се хванат рано или след възстановяване на застрашените телесни функции. Психотерапевтичната работа помага да се осъзнаят емоциите, да се назоват. Когато това се случи, засегнатията човек постепенно почва да гледа на себе си като на емоционално същество, което има право на гняв, несигурност, радост, тъга, любов, грешки, а не само на висока успеваемост и перфектна визия, за да бъде обичан. Познанието върху собствената емоционалност помага да се разбира по-добре емоционалността и на другите хора. Това значително подобрява комуникацията и социалните умения. Така намалява изолацията, усещането за самота и провал в реализацията. Започват да се случват успешни връзки. Започва едно постепенно развиване на умения за отстояване на себе си и постигане на цели без да се прибягва до болестта като средство. Храненето изгубва универсалния си ключ за справяне с реалността и заема своето естествено място на средство за поддържане енергията в тялото.  Пациентите се учат да си дават право на грешки, да не изискват от себе си невъзможни  усилия. Научават се да допускат радостта като част от живота. Откриват правото си на щастие и любов. Самооценката им се повишава, приятелският кръг се разширява. 

За да се постигне това понякога са нужни много терапевтични часове работа. Анорексията е коварно, продължително страдание, понякога с рецидиви. В моята практика по-добри резултати се случват, когато мога да работя с цялото семейство. Да договоря съдействието на родителите, особено когато пациентите са юноши. Наблюдават се тенденции в семейните комуникации, които влияят върху възможността болестта да бъде отключена при съответното предразположение. Това не значи, че родителите са виновни. Това значи, че самите те имат страдание и нарушение в комуникационните умения, пренесени в настоящото им семейството  от собственото им  детство. Осъзнаването и промяната в техните модели на комуникация се отразява положително, както на тях самите, така и на страданието на тяхното дете. Защото комбинацията от безпомощно, ужасено дете и безпомощен, ужасен  родител не работи в ничия полза. Сред проблемите в комуникацията са свръх критичност от страна на единия или двамата родители, нарушени граници. Бащината фигура може физически или емоционално по-малко да присъства в семейната комуникация или да отсъства. От това страдат както майката, така и детето. Ако майката избере роля на жертва, а бащата е незаинтересован или отсъства, засегнатите  момичета  може да се чувстват объркани през юношеството в процеса на това как да се превърнат в жени.

Според една от теориите за анорексията, комбинацията от телесни симптоми, включващи отслабване на тялото и свеждането му до вида на унисекс дете без вторични полови белези, без менархе при момичетата или засягане на половите хормони при момчетата, е несъзнаван опит да се забави процеса на съзряване, да се регресира към по-безопасната и наситена с безгрижие и закрила детска възраст. Когато това се случва при зрял  човек е сигнал за стрес и несправяне с действителността. Защитената среда на клиниката заедно с контролираното здравословно хранене и възможност за психотерапевтични консултации поставя една по-здрава рамка върху която в последствие може да се работи за подобряване състоянието на пациентите с анорексия. Това е нашият принцип на работа в клиника „Д-р Емилова“. Много пациенти се преборват с коварната болест и продължават напред като осъзнати и по-щастливи хора.

Визитка

Д-р Даниела Овчарова  е психиатър, психотерапевт и хомеопат. Работи като консултант в клиниката на д-р Емилова от 2003 година и Медицински център „Надежда” в град Варна.

Завършва медицина в МУ-Варна през 1995 година. Специализира психиатрия, взима специалност през 2001 година. Получава уменията си като психотерапевт в супервизии с терaпевти от Швейцария и Норвегия, семинари по когнитивна психотерапия, психодинамична психотерапия, brave therapy. Завършва курс на Боарон със сертификат за хомеопат. 

Работила е в електронни и печатни медии, била е продуцент на здравно радиопредаване. Има издадени разкази в сборници за малък разказ. Участие в три колективни изложби по живопис.