Наградата на София за принос към изкуството на киното тази година беше връчена на режисьора Анри Кулев. Предаде му я заместник-кметът на Столична община доц. д-р Тодор Чобанов миналата седмица при откриването на лятното издание на 24-ия “София филм фест”.

Мисията на Анри Кулев е да режисира и лекува хаоса в света по негов си оригинален начин - чрез картини, карикатури, кино и анимация.

Кулев е блестящ български аниматор, продължител на традициите на Тодор Динов - създателят на първия професионален български анимационен филм “Юнак Марко” от 1954 г., на бащата на “Тримата глупаци” Доньо Донев и на плеадата от талантливи наши автори на ХХ и ХХI век. “Анимацията е свобода на духа, на пространството, която дава много отправни точки - към документа, към игралното кино. И винаги съм се опитвал максимално разнообразно да се държа в това творчество, да се държа максимално широко и отворено”, казва Анри Кулев.

Но той е и художник, и карикатурист, и режисьор и продуцент на анимационни, игрални и документални филми. Режисира повече от 70 анимационни, документални и игрални филми и реклами. Прави документални филми за Йълдъз Ибрахимова, Иво Папазов - Ибряма, Самир Куртов, за Алжир. Сред другите известни филми на Кулев са комедията по сценарий на Станислав Стратиев - “Врабците през октомври”, анимацията “Парцалът”, филмите “Цахес” “Госпожа Динозавър”, “Бащата на яйцето”, “Смъртта на заека”.

С оригинален почерк в класическата акварелна техника Кулев създава стотици рисунки: илюстрации, карикатури, комикси, анимационни книги. Първата му публикувана карикатура е в гимназиалните класове. “Сигурно съм бил някъде в 7 или в 8 клас, когато изведнъж някакъв вътрешен пожелателен напън ме накара да взема писалката и тъжно сигурно, с някакви извити “червейчета”, да нарисувам първата си картинка. Щастието обаче да я видиш напечатана беше невероятно. Тогава чакахме по будките в. “Средношколско знаме” да излезе сутринта във вторник, за да видим дали са ни “пуснали”. Тогава беше излетял Гагарин и рисунката представляваше един телевизор, където една ракета, минавайки през телевизора, беше излетяла навън през апарата. Наивно, детски, но... това беше първата картинка. Беше без думи”, спомня си Кулев.

През 2019 година Анри Кулев отбеляза своя 70-годишен юбилей. Увенча го с първа книга - албум с еротични рисунки “Ориент Sexpress” и премиерата на игралния филм “Имало една война”. Творбите му имат силен социален заряд, често ирония и деликатно чувство за хумор. Част от тях излизат в различни периодични издания. Имал е над 15 самостоятелни изложби, една от които е в МоМА, Ню Йорк. Носител е на близо 30 национални и международни награди за филмите си.

Сценографията му съпътства най-добрите спектакли на театралния режисьор Димитър Гочев в Германия. Идеалната комбинация в киното е когато се съберат в един екип надарени и блестящи единомишленици. “Опитвал съм се да се докосна до много умни и талантливи хора, започвайки от сценариите, минавайки през рисуването, мисленето, снимането. Един филм е голямо премеждие, независимо дали е анимационен, документален, игрален. За такъв филм трябва огромен екип от съмишленици и хора, които са близо до теб.”

Настоящата пандемична ситуация го безпокои и все пак Анри Кулев се тревожи предимно локално - за България. “Ние сме една доста разюздана нация, но предполагам, че в такива сложни моменти от човешкия живот мобилизацията е много важно нещо и дисциплината и силно се надявам да не се развихри тази пандемия в малките рамки на една държава като нашата.” Но за използването на актуални събития в киноизкуството има специално мнение. “Цял живот съм се опитвал да правя в киното теми, които не стават за злободневни репортажи. Сигурен съм, че американците вече са направили сериалите си с този коронавирус и те отдавна чакат да бъдат излъчени. Изкуството има други принципи. Винаги хаосът присъства по някакъв начин в избора на темата - хаосът в добрия смисъл на думата. Защото само по себе си изкуството се опира на красивия хаос. Не можеш да бъдеш чиновник с ясна цел и да разграфиш живота си с теми. Да, разбира се и киното е опит да се подреди хаосът”.

Ветеран харпунджия

Роден е на 21 юли 1949 г. в Шумен. През 1962 г. завършва средното си образование в София, а висше - през 1974 г. в Държавния институт по кинематография в Москва като художник-постановчик на анимационни филми. Между 1974 и 1993 г. работи в Студия за анимационни филми “София”. В повечето от филмите е в творчески тандем със съпругата си - операторката Светла Ганева, с която имат две деца. Запален харпунджия е от 40 години.

От 1993 година преподава анимационна режисура и е основател на катедрата по анимация в Нов български университет, а от 2017 г. е почетен професор на университета. Възражда Световния анимационен фестивал във Варна и е негов директор.