Когато държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен описва позицията на президента Джо Байдън по основни въпроси на външната политика, отговорите му разкриват не толкова някаква „доктрина“, колкото прагматично мислене, фокусирано върху следните задачи: да решава проблеми, да води недвусмислен диалог с приятели и опоненти и поетапно да укрепва „реда, основан на правила“, пише The Washington Post.

Блинкен очерта „мирогледа“ на Байдън в скорошно обширно интервю. Няма друг човек, който да е работил по-дълго с Байдън по тези въпроси и би познал по-добре подхода на президента към различните проблеми, така че този разговор дава възможност да се разбере в детайли логиката на бъдещите решения за външната политика на САЩ.

Най-горещата и чувствителна тема е Афганистан и Блинкен даде да се разбере, че Байдън ще изтегли американските войски от страната, без обаче да обявява никакви конкретни срокове. На въпрос дали Байдън е допуснал грешката, че всъщност е определил краен срок за изтегляне на войските от Афганистан, когато наскоро заяви, че не може да си „представи“, че те ще бъдат там през следващата година, Блинкен отговори доста категорично: „Тези думи точно отразяват неговото мислене. Не мисля, че това е грешка... Правим това вече 20 години и той даде да се разбере, че като президент иска да доведе този конфликт до разумен край, а това предполага и завръщането на нашите войски у дома“. 

В този контекст Блинкен се опитва да изготви планове за осигуряване на стабилен преходен период след изтеглянето на американските войски. По-специално, според редакцията, американски служители споделят с талибаните  и правителството в Кабул някои от своите съображения относно преходния период, които включват основни принципи на управление, предсрочни избори и мерки за постигане на трайно и надеждно прекратяване на огъня.

Байдън осъзнава, че Афганистан може отново да влезе в гражданска война и „Ал-Кайда“ е в състояние да възстанови своите убежища в страната в рамките на две години след изтеглянето на американските войски. Според американския лидер обаче, ако САЩ оставят гарнизон в Кабул, докато талибаните превземат регионални центрове, този малък контингент на САЩ ще попречи на събирането на разузнавателна информация и борбата с тероризма.

Говорейки за Афганистан, Блинкен използва фразата „смирение и увереност“, която ясно описва подхода на Байдън към използването на американската мощ в по-широк контекст. Опитът от Ирак и Афганистан научи Байдън, че САЩ не могат просто да принудят другите да „пишат под тяхна диктовка“. Независимо от това, американският лидер остава уверен, че на много места американските идеи може да имат „подсилващ ефект“.

Байдън приема същия прагматичен подход и към Русия. На въпрос как лидерът на Белия дом си е позволил да определи руския президент Владимир Путин като „убиец“, като същевременно не отказва да си сътрудничи с него, Блинкен посочи подхода на реалната политика. Според него „президентът е много трезв в оценката на две неща: той трябва да държи Русия отговорна за всяко нейно безразсъдно или враждебно действие, като същевременно остава отворен за сътрудничество“, когато това е от полза както за Москва, така и за Вашингтон.

Блинкен беше „притеснен“ от неотдавнашното решение на Путин да разположи хиляди войници и тежка техника на украинската граница. По-специално Държавният департамент се опасява, че подобни действия могат да прераснат в нещо много по-опасно.

Байдън ще предприеме подобен подход към Китай, защитавайки интересите на САЩ и изследвайки областите на потенциално сътрудничество. По-конкретно, Блинкен отбеляза, че Байдън му е казал да „изпрати сигнал“ на китайските лидери на среща миналия месец, че действията на Пекин в Синдзян, Хонконг, Тайван и Южнокитайско море не са само вътрешни работи на Китай, а заплаха за международния ред, основан на правилата.

Като се има предвид, че светът се променя със „свръхскорост“, Байдън действа в съответствие с традиционните възгледи на глобалното лидерство на САЩ. „Той неведнъж е виждал, че когато спрем да се държим като лидер, някой друг - този някой все повече се превръща в Китай - се опитва да се утвърди вместо нас“, каза Блинкен и добави, че подобно развитие на събитията може да нанесе щети на американските интереси или ценности. При друг сценарий никой изобщо няма да заеме мястото на САЩ, което по думите на държавния секретар води до „хаос и живот според законите на джунглата“, което също вреди на САЩ и техните съюзници.

Намирането на прагматичен баланс между ценности и национални интереси е постоянно предизвикателство за Вашингтон. Оценката на Байдън за военните граници на САЩ, както и традиционният му залог за участието на Америка в световните дела, може да го отличава от предшествениците му като Доналд Тръмп и Барак Обама, които бяха изправени пред същата дилема, но имаха много по-малко опит зад тях.

„След този разговор имиджът на Байдън, който създадох след встъпването му в длъжност - добродушен сивокос човек зад волана на „Ферари“ - изобщо не се е променил. Идеите на Байдън за света се коренят в миналото, но те са били тествани на практика и също така представляват изключително модерна версия на изкуството на възможното“, обобщава изданието.