Природата тържествува през пролетта

Времето стремително се затопля

Април е истински пролетен месец.  Не напразно древните славяни са го наричали цветен. Природата тържествува. Нежната ѝ премяна развеселява хора и животни. Бързат към родния край прелетните птици. Летели стотици километри, те ще свият гнезда, ще отгледат малките си, ще събудят дърветата с песните си. Времето продължава стремително да се затопля. В сравнение с март понякога валежите са по-големи.

Отминава обикновено бавно, но ние някак си бързо я забравяме. Отдавна са изплакали едрите си сълзи снежните покриви. И нас ни опива пролетната радост. По градските улици и паркове веселието е в разгара си: скорците се надпяват през глава, врабците са с развълнувани „души”, а славеите се гласят за сериозни концерти. Какво става в гората? Нощем тя е все още мълчалива. Само потоците волно пропяват. Но рано преди разсъмване лесът почва да се пълни със звуци. Сънен заек раздира тишината - дали ще го чуе зайката, или пък най - вероятно хитрата лисица?

Изведнъж там някъде, сред тъмнината на дъбравата, изниква силует на дребна птица. Това е събуденият от първите лъчи на изгрева глухар. Поослушва се, поразтърсва се - трябва съвсем да се пропъди сънят. И тихият грак, който издава, е интродукцията на пролетната му песен. След това се чува отделно сухо хлопане, заедно с което се усеща и друго, по - слабо почукване. Но това, второто, трудно може да се долови. Клопането продължава необичайно дълго - изглежда хубавецът е разтревожен. Грози ли го опасност, той изобщо не започва истинската си песен. Но няма нищо обезпокоително. Птицата ускорява клопанията, които прокънтяват сред горския покой с еднаква сила. И чукането преминава в плюкане - така изразително и отривисто. И изведнъж...красавецът оглушава. Езикът му необичайно се издърпва много назад, а гърлото му се издува и засилва звука, който иначе е доста слаб. Така че може би птицата сама се заглушава. Или пък се самозабравя в своето опиянение. Това, което се долавя, прилича на свистенето, издавано от точещия се нож. Хубавецът се разпява. Песните му се реят една след друга...

Когато слънцето покаже усмивката си, наоколо всичко пее - дошла е пролетта. Само една самотна бреза, наранена по бялата си кора кой знае от кого и за какво, плаче с големи хладни  сълзи. Те капят тихо, беззвучно. Но ни напомнят, че лятото ще е дъждовно.

Пушките отдавна вече са в калъфите. За ловните страсти настъпва период на истинско затишие. Само хищниците, повечето от които са разрешени за улов целогодишно, могат да предизвикат някакви емоции за ловуване.

Вълците и лосът

Когато са на глутница, вълците могат да преследват не само сърни, но и лос. Едрото горско животно най - често става жертва на хищниците, когато бяга по замръзналата снежна кора /тя издържа вълка, но пропада под тежестта на лоса/. Тогава горският великан не може да избяга далече - острата ледена кора реже краката му до кръв и той е принуден след време да спре. Така започва борба не на живот, а на смърт. Не един вълк загива под копитата на лоса, но в крайна сметка глутницата почти  винаги излиза победител.

Кой е по-силен?

Кой е по – силен - мечката или вълкът? Разбира се, мечката, когато съотношението е един на един. Но ако вълците са два, три, четири? Оказва се, че три вълка за един час „работа” могат да измъкнат от едра мечка жертвата й. Така например един американски биолог наблюдавал как шестнадесет вълка обсадили мечка гризли, хранеща се с остатъци от лос и в продължение на един час постоянно я тревожели. Мечката не се занимавала толкова с трапезата си, колкото с отразяване на атаките на вълците. В крайна сметка хищниците принудили едрия си „събрат” да изостави жертвата си.

Използването на краката

Животните трябвало да се научат добре да използват краката. Първите им стъпки били твърде несигурни. Особено важно било да могат да пазят равновесие при придвижването си по сушата. А това не било лесно, защото теглото на тялото се увеличило. За да уголеми крачката, тялото на животното трябвало да се прегъва във вертикална плоскост. Голяма роля изиграло преместването на крайниците. Затова отначало сухоземните животни се движели много бавно - само чрез пълзене. В девонския период се появили влечуги, които бягали бързо, скачали дори летели с чудноватите си ципести крила.

Тайните на черните мечки

Какво общо може да има между мечките и космонавтиката? Оказва се, че привичките им интересуват тези, които вече почват да мислят за свръхдълги космически полети, даже за междузвездни. Нали мечката спи три - пет месеца в годината, а подобно нещо може да се наложи на космонавтите...

Медиците много са заинтригувани от факта, че в продължение на съня си такова голямо животно, при това бозайник, не се нуждае нито от храна, нито от вода, а продуктите на неговата жизнедеятелност не се изхвърлят от организма.

Учен от университета на щата Южна Дакота, изучаващ вече десетилетия живота на североамериканските черни мечки, установил, че в периода на сън те използват белтъка, натрупан в организма, а бъбреците им почти не изработват урина. Малкото й количество се поглъща от кръвта и не възниква никаква опасност за животните. Даже и събудили се, мечките нямат голям апетит и се „раздвижват” седмица - две.

Специален интерес към този уникален факт от мечешкия бит проявява и „земната” медицина. Сънят на черната мечка може да служи като модел за подбора на диетата при хронична бъбречна недостатъчност.