Копия на Панагюрското и Варненското златни съкровища са иззети като незаконен внос от българската делегация за “Експо 2020”

Чисто злато с общо тегло 6 кг

Става въпрос за едни 40 000 долара

Копия на Панагюрското и Варненското златни съкровища са иззети като незаконен внос от българската делегация за “Експо 2020” на митницата в Дубай преди 3 дни. Случаят бе потвърден пред “Труд” от Министерствата на културата и икономиката (МК и МИ), както и от Националния исторически музей (НИМ).

Копието на Панагюрското съкровище е изработено от чисто злато с общо тегло 6 кг. Според някои източници делегатите са го пренасяли в ръчните си багажи в торби и сакове само с документ, че не представлява оригинал и не е културна ценност, издаден от МК. Дубликатът е трябвало да бъде изложен в българския павилион, но за властите в Обединените арабски емирства (ОАЕ) липсата на документация за копието е означавала, че това е неправомерен внос на 6 килограма злато в страната.

Митниците на ОАЕ са освободили делегацията ни след разпит, но са задържали предметите, тъй като е налице нарушение на закона, защото в митническите декларации не е упоменато, че материалът е злато.

“Става въпрос за едни 40 000 долара, които трябва да се платят като гаранция, за да бъдат освободени копията на българските съкровища от митническата зона на Дубай”, споделиха пред “Труд” вътрешни хора по случая и допълниха: “Няма драма, просто сандъците с копието на Панагюрското съкровище са си там и изчакват да бъде платено митото и е въпрос на време българските институции, замесени в проблема, да го решат, като платят исканата задължителна сума.”

Според Закона за културното наследство официалните копия на съкровището са общо три - едното е в музея в Панагюрище, второто - в Пловдивския археологически музей, а третото - в Националния исторически музей, където се излага, когато оригиналът пътува по изложби. Във въпросния случай става въпрос за третото копие от НИМ, което е изпратено на “Експо 2020” в Дубай. Две от копията са от чисто злато, само това в Пловдивския музей е от мед със златно покритие.

Позиции

Министерство на икономиката

Документацията по изнасянето на копието е трябвало да бъде оформена от Министерство на икономиката, твърдят експерти. Копието е трябвало да бъде съпроводено с манифест за износ и предварително уведомление до митниците в Дубай. От Министерството на икономиката обаче излязоха с позиция, че логистиката за представянето на страната ни на изложението е предоставена чрез обществена поръчка на консорциума ДЗЗД “ЕКСПО 2020”. По договор сумата е 5.6 милиона лева се предоставя на частния консорциум “за осигуряване на цялостната организация по подготовка, изготвяне на концепция и осъществяване на участието на Р България в Световното универсално изложение”. Според МИ вината за недоразумението в Дубай носи изцяло въпросният консорциум.

Национален исторически музей

В официална позиция на НИМ по случая се казва: “Появилите се по-рано в електронни медии публикации относно проблем с участие на копия на движими културни ценности в българския павилион на “ЕКСПО 2020” са изцяло фалшиви.” От Музея опровергаха информацията, че копието на съкровището се пренася като личен багаж в торби и сакове: “Истинската новина е, че всички предмети са поставени в специално изработени за целта транспортни кутии, които осигуряват безопасното им пренасяне.” От НИМ уточниха още, че в Дубай няма задържани служители на институцията.

Министерство на културата

Министерството на културата обяви пред “Труд”, че според Закона за културното наследство, няма ангажимент към износа на копие, което не представлява културна ценност. Вестникът ни се допита до експерти, според които обаче министърът на културата носи отговорност, тъй като копието е част от експозицията на Националния исторически музей, а той е на пряко подчинение на Министерството на културата. Без негово знание не би трябвало нито един експонат на Музея да напуска пределите на сградата и на страната.

Васил Божков: Дали не е грабеж?

“В Дубай бяха арестувани 6 кг златни предмети. Начинът на пренасяне - в сакове и торби, е добре познат от заграбването на колекцията ми. Освен контрабандата на злато, остава открит въпроса какво са изнесли чиновниците. Музейните копия и реплики никога не се правят от същия метал и в същия размер като оригинала. Дали не сме свидетели на поредното ограбване на културно-историческото ни наследство?”

Девет антични шедьовъра

Тримата братя и тракийското злато

Разкошният древен сервиз е изкопан преди 71 години

Тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови със съкровището през 1949-а година.

Пангюрското златно съкровище е едно от най-великолепните в световен мащаб. Представлява античен тракийски комплект съдове, състоящ се от девет отделни скъпоценни шедьовъра - амфора, фиала и ритони - с общо тегло 6,164 кг.

Сервизът е изложен в Националния исторически музей в София.

Открито е като в народна приказка, на 8 декември 1949 година, на два километра от Панагюрище, от тримата братя Павел, Михаил и Петко Георгиеви Дейкови. Експерти смятат, че комплектът е принадлежал на един или повече владетели на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр. н. е., а основното му предназначение е било за религиозни церемонии. В изящната изработка и украса се съчетават тракийски и елински влияния. По външните стени на съдовете са изобразени сцени от трако-гръцкия пантеон.

Най-масивния съд е амфора-ритон.

Един от златните ритони в съкровището.

Античните златни шедьоври са открити по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище от тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови, които се натъкват на сервиза и решават да се погрижат за него. Почистват съкровището и го предават на държавата, в лицето на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков, припомня историческия музей в Панагюрище. По решение на ръководството то е изложено на показ зад витрините на хавлиената фабрика, която по онова време се е намирала на главната улица в Панагюрище. Няколко дни съкровището стои там и привлича тълпи от местни жители.

По това време в читалищния музей работи известният археолог Петър Горбанов, завършил във Виена, който съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей. Когато в Пловдив научават за находката се решава съкровището временно да бъде предадено там. Няколко месеца е изложено в музея, а по-късно сервизът отива в София. Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а после в Националния исторически музей, където е изложено и до днес.

И деветте съда са образец за великолепно майсторство и ненадмината антична красота. Най-масивна е амфората-ритон (височина 39 см, диамeтър. 14 см, тегло 1635 грама), чиито дръжки са оформени като кентаври в поза на стрелба с лък, а сред най-любопитните е сферичната фиала, в която са вплетени изображения с негроидни глави.

Подобни съдове от благороден метал са символи на висок социален статут и са използвани при ритуалите на тракийските жреци. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция по пречистване на течността.

Съкровището продължава да вдъхновява ценители от целия свят и да бъде зрелищен златен символ на отдавна отминали епохи от историята на човечеството.

Скъпи дарове

Горбачов и Кадафи имали по копие

Преди законът да бъде приет през 2009 г. обаче, копия са били изработвани без контрола на министъра на културата още от социалистически времена. Тодор Живков е поръчвал изработването на копия на Панагюрското злато за подаръци на държавни глави от братски държави - Муамар Кадафи, Ясер Арафат, Михаил Горбачов. Правени били копия на отделни предмети и за годишнини на висши партийни функционери. Към момента не е ясно колко точно са наличните музейни идентични копия на Панагюрското съкровище.

Съществуват и неустановен точно брой реплики на прочутото съкровище. Между копие и реплика има съществена разлика - ЗКН урежда и изработката на реплики на национални ценности, те трябва да се различават от оригинала поне с една десета от размера му.