Международната морска организация (IMO) се споразумя за доброволни мерки за намаляването на емисиите на черен въглерод (black carbon) в Арктика

Резолюция за намаляване на емисиите на черен въглерод в Арктика беше предложена в рамките на Комитета за защита на морската среда (Marine Environment Protection Committee - MEPC 77) от Канада, Финландия, Франция, Германия, Исландия, Холандия, Норвегия, Соломоновите острови, Швеция, Обединеното кралство и САЩ и беше подкрепен от повече от 30 държави.

Проблемът с черния въглерод (черните сажди) става все по-належащ за северните райони поради бързото нарастване на броя на арктическите кораби. През четирите години от 2015 до 2019 г. емисиите на черен въглерод в Арктика са се увеличили с 85%.

Документът регламентира "доброволното използване на по-чисто гориво от корабите, опериращи в или близо до Арктика". Усилията на страните от Международната морска организация (IMO) ще бъдат насочени към намаляване на емисиите от саждите (черния въглерод).

Изданието „Белона“ многократно е писало за проблема със замърсяването на Арктика с черен въглерод в своите статии и доклади. Замърсителите на въздуха по време на изгарянето на мазута са саждите (черен въглерод) в различни форми, като NOx, SOx и CO2. Въпреки че този тип емисии са краткосрочен фактор за климата, ефектът му върху повишаването на температурата в северните райони не може да бъде подценен.

Когато тъмните твърди частици се утаяват върху снега и леда, те намаляват тяхната отразяваща способност, като ускоряват тяхното топене, което от своя страна увеличава поглъщането на слънчевата радиация и на топлината от океана и почвата.

В продължение на повече от десетилетие IMO и нейните държави-членки постепенно се придвижват към забрана на корабния мазут (корабно остатъчно гориво) в Арктика. ЕС многократно е изразявал своята загриженост за използването на такова гориво в Арктика.

Миналата година страните-членки на IMO се съгласиха да предприемат стъпки за трайната забрана за използването на корабно остатъчно гориво в региона. Решението обаче съдържаше редица вратички, които на практика забавиха забраната в повечето съдилища поне до 2029 г.

Приемането на новата резолюция на IMO за черния въглерод беше предшествано от много работа на различни нива. Алиансът за чиста Арктика, чийто член е „Белона“, призова Комитета за опазване на морската среда и собствениците на международни корабни компании да внедрят технологии за намаляването на емисиите на черен въглерод и парникови газове от корабите, опериращи в Арктика възможно най-скоро.

Документът, приет от MEPC 77, съдържа списък с доброволни мерки и призив за насърчаване на корабите да преминат към по-леки, и по-чисти видове гориво и постепенно да премахнат мазута от флота.

Експертите вече нарекоха това решение на IMO първата стъпка към намаляване на въздействието на корабоплаването върху екосистемите на Арктика.

„Резолюцията, приета на заседанието на Комитета за опазване на морската среда, призовава страните-членки на IMO и ръководителите на корабните компании бързо да преминат към по-леки видове гориво – дестилати“, обяснява Семьон Калмиков, енергиен съветник в „Белона“ (Мурманск). Според експертите тази мярка може да намали емисиите на черен въглерод с 44%. В същото време, ако освен смяната на горивото, на корабите се монтират уловители на тези частици, така наречените скрубери, обемът на емисиите може да се намали до 90%.

По време на обсъждането на екологичните мерки за защита на Арктика от въздействието на корабоплаването Русия и Китай се противопоставиха на предложенията за черния въглерод. Други държави, които не подкрепиха това предложение, са Индия, Япония и Саудитска Арабия. В резултат на това, за да се постигне единодушно решение, по-силната формулировка на оригиналния текст беше смекчена и окончателният текст на резолюцията все пак не беше толкова строг, колкото първоначално беше предложен.

„Експертите от Алианса за чиста Арктика вярват, че са необходими силни и бързи решения, за да се забрани използването на корабното остатъчно гориво и да се намалят както емисиите на парникови газове (CO2, метан), така и така наречените емисии на черен въглерод, за да се опази крехката екосфера на Арктическия регион“, казва Семьон Калмиков.

„Алиансът за чиста Арктика е доволен, че IMO най-накрая обсъди и прие предложението за черен въглерод“, каза д-р Шон Прайър, водещ екологичен съветник на Алианса. „Разочаровани сме, че в опит да успокоим малка, но гръмогласна група от противоборещи се страни, първоначалната проекторезолюция загуби своя важен компонент, и прие една „разредена версия“. Важното обаче, е че тази резолюция сега е силен сигнал, че ще бъдат предприети местни и регионални действия за намаляването на емисиите на черен въглерод от корабоплаването.

Коментирайки възраженията на Русия и на другите страни срещу по-строгия текст на резолюцията, който включваше забраната за тежкото гориво, Семьон Калмиков нарече това "чисто икономически" въпрос. От една страна, каза той, противоположните страни цитират малкото количество на изследванията за емисиите на черен въглерод от корабите. От друга страна, рязкото преминаване към дестилатно гориво, което е по-скъпо от корабното гориво, ще има многомилионна цена за корабособствениците и потенциални проблеми за сектора на морския транспорт. Оттук и нежеланието на някои държави да се съгласят веднага на строгите мерки, както и предложенията за по-плавен, поетапен преход. „В този случай въпросът остава открит, но имаме ли ние време за тази „плавност“ и тук мненията на експертите се различават“, добавя Калмиков.

Интересно е, че някои държави, като Норвегия, вече са въвели по-строги разпоредби за използването на корабно гориво и емисиите на черен въглерод. Миналата година Норвегия обяви своите планове да забрани използването и превоза на мазут във водите на Шпицберген, преди решението на IMO.

За да се улесни ситуацията, въпреки че дестилатното гориво е по-скъпо, то неговото използване не изисква никаква модернизация на корабите и те могат да преминат към него веднага. Както „Белона“ вече писа, е възможно драстично да се намалят емисиите на черен въглерод в арктическото корабоплаване със съществуващите технически средства. Това не само ще помогне да се запази крехката екосистема на Арктика, но и значително ще допринесе за постигането на целите на Парижкото споразумение за климата.

Новите мерки за намаляването на емисиите от корабите са само първата стъпка в дълга поредица от усилия за намаляване на въздействието на корабоплаването върху околната среда на Арктика. Въпреки че резолюцията на IMO не съдържа обвързващи мерки за намаляването на емисиите на черен въглерод, тя въпреки това представлява друг градивен елемент в регулаторната система, казват експерти.

Планира се амбициите на IMO да подобрят „благоприятното отношение към климата“ на глобалното корабоплаване в съответствие със стратегията за намаляване на емисиите на парникови газове, в съответствие с поставените цели за 2030 и 2050 г.

Еколозите очакват по-скоро да бъдат приети по-строги разпоредби. „Отдавна е признато, че това, което се случва в Арктика, не остава в Арктика и ще има последствия и за другите региони под формата на покачване на морското равнище и промяната на метеорологичните модели“, казва Прайор.

„Арктика е ковачницата на времето за целия свят, така че всякакви промени тук някак си ще започнат да се отразяват по целия свят. Ето защо този регион заслужава особено внимателно отношение“, добавя Калмиков.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)