Арменци организират част от бомболеярните и подпомагат дейността на солунските атентатори през 1903 г.

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944-1991 г.

Едва ли има българин, който да не познава стихотворението на Яворов „Арменци“, израз на съпричастност към подложения на геноцид арменския народ. Малцина обаче знаят, че арменците не забравят тази протегната ръка и когато имат възможност, връщат жеста. Така се появява идеята за признаване на задгранично правителство на Македония през 1959 г., а малко по-късно се провежда голяма международна акция в подкрепа на българската кауза край Вардар.

След Втората световна война арменски бежанци в Аржентина формират правителство в изгнание, което е признато от редица държави. Още през 1953 г. то създава отряди, които да подкрепят борбата за свобода на Армения при евентуален конфликт. Така възниква 26-та арменска женска бригада, чийто патрон става героинята Менча Кърничева. Основател на бригадата е Бедрос Агопян, арменски министър на културата и пропагандата в изгнание.

С оглед на традициите в българо-арменското революционно сътрудничество, избирането на името Менча Кърничева съвсем не е случайно. Преди Освобождението арменци помагат на българските заточеници в Мала Азия, а наличието на общ неприятел е в основата на сътрудничеството на създадената през 1893 г. ВМОРО и възникналото през 1900 г. организирано арменско освободително движение. Арменци организират част от бомболеярните и подпомагат дейността на солунските атентатори през 1903 г., а през Балканската война са на страната на българската армия.

При основаването на бригадата през 1953 г. Бедрос Агопян произнася реч, в която представя мотивите си за избора на Менча Кърничева за патрон: „Реших да назова тази бригада с името на една българска героиня, която се бори за свободата на българите в Македония. Имам предвид г-жа Менча Кърничева, изключителен пример на героизъм и хладнокръвие, една жена със стоманени нерви... При това тази изключителна жена е съпруга на един от най-големите приятели, които има каузата на Армения: г-н Иван Михайлов, водач на едно движение, което смело воюва за независимостта на Македония“.

Няколко години по-късно, през 1959 г. Бедрос Агопян в свой доклад, изнесен пред Аржентинската академия за исторически изследвания, прави неочаквано предложение - Аржентина да признае задгранично правителство на Македония начело с Иван Михайлов, по подобие на арменското. „Издигам моята молитва към Великия архитект на света, за да помогне в едно много близко бъдеще Негово превъзходителство г-н Президентът на Аржентинската република да има удоволствието да подпише един съответен декрет, с който да назначи посланик и пълномощен министър на аржентинската република, акредитиран при демократичното правителство на Република Македония, а тя от своя страна да назначи македонски посланик и пълномощен министър, акредитиран при правителството на Република Аржентина“.

Идеята на Бедрос Агопян е добре обмислена, защото в международното право се признават не само държави, но и освободителните движения на подтиснати народи. Той набляга именно върху този факт при своята мотивация. „Въпреки че населението на Македония е космополитно, най-разпространен и вкоренен е българският език. На този език говорят не само българите, които съставляват по-голямата част от македонското население, а и значителна част от турците, албанците и арумъните... Българското население в Македония е понесло неописуема мартирология: то бе преследвано, убивано, принудено на заточение и емиграция, а безименните национални герои, които останаха да упорстват в окървавените места на тяхното нещастно отечество, са подложени на една системна политика, която упражнява едновременно асимилация и денационализация“. В резултат на всичко това, посолството на Аржентина в САЩ отваря своите врати към представителите на Македонските патриотични организации, които при своите дипломатически акции редовно посещават Вашингтон и връчват изложенията си за потъпканите права на македонските българи и в аржентинската дипломатическа мисия.

През 1963 г. 26-та арменска женска бригада „Менча Кърничева“ навършва своята 10-годишнина, поради което на 13 август се провежда тържество на изключително високо дипломатическо ниво. Освен присъствието на министър-председателя на Арменската република в изгнание д-р Антраниг Дер Гарабедян, министъра на флота вицеадмирал Жан Аджарян и министъра на културата Бедрос Агопян, участие взимат и дипломатически представители на 29 държави, сред които САЩ, Канада, Бразилия, Мексико, Австралия, Индия, Япония и др. Значимо е и аржентинското присъствие - представени са 7 институции като министерството на отбраната, канцеларията на републиката, сдружението на демократичните жени, червеният кръст, националната преса и др.

На тази проява командирът на батальона майор Мария Нерсесян отправя приветствие до Менча Кърничева. „Истински горди сме, че сме членове на бригадата „Менча Кърничева“, понеже от нейните редове излязоха герои, които направиха неизброими услуги на освободителната кауза на Армения. Арменските жени хранят към Вас лично най-жива адмирация и симпатия. Вашето героично дело е пример за нашата младеж, която има нужда от извори за вдъхновение... Арменският народ има най-добри чувства към българския и следи с голяма грижа положението на Македония“.

При направените изказвания една голяма част от дипломатите взимат отношение както към личността на Менча Кърничева, така и към борбата за освобождение на македонските българи. Така например контраадмирал Игнасио Валентин Сантандер, морски аташе на Чили в Буенос Айрес, като визира Менча Кърничева, подчертава, че е запознат „подробно с живота на тази изключителна жена, на чието име бе кръстена 26-та бригада. В лични разговори с г-н Агопян имах възможност да разговарям върху политико-социалните събития на много държави по света и специално в Кавказ и на Балканския полуостров. Познавам подробностите и неравната борба, която тези народи водят за тяхната свобода и независимост“.

Подобна висока морална оценка може да бъде открита и в позицията на Сесилия Марта де Ачавал, председател на сдружението на демократичните жени на Аржентина. Тя заявява, че „не можем да не чувстваме гордост и адмирация, узнавайки за съществуването на жени с моралното величие на госпожа Менча Кърничева - Михайлова, която показа на света, че жената... в подходящия момент е готова да се захване и за оръжието и да се бори за свободата на своето отечество... Мислех за дълбоката мъка на българския народ под тиранията на неразбрани съседи, които заставиха една млада и хубава жена да напусне спокойствието на домашното огнище и да се хвърли изцяло в борбата. Мисля, че тази жена е жив символ на международното женско общество“.

От съвременна гледна точка прави впечатление, че министър Агопян на практика маркира съвременните червени линии по македонския въпрос. „Когато възтържествува правдата и се формира и стабилизира македонската република, западният свят може да бъде абсолютно сигурен, че демократичното и републиканско управление на Македония, водено от неговия председател Иван Михайлов, ще бъде максимална гаранция за мир и за международната сигурност в тази критична европейска зона“.

Точно това бе възпрепятствано да се случи през 1991 г. Въпреки че Скопие обяви формалната си независимост, там не се проведоха необходимите реформи. Непокътнати останаха старите югославски зависимости, които и днес са в основата на създаваните от властта пречки за постигането на истинско национално помирение. Това неминуемо води до продължаване на практиката на потъпкване на човешките права на тези, които продължават да съхраняват българското си самосъзнание.