Родственици издадоха уникалния труд „Partitura mundi“ на арх. Димитър Върбанов от Велико Търново

В оригиналната версия мащабът е бил 1 година равна на 1 милиметър

Излезе от печат уникалният труд „Partitura mundi“ на арх. Димитър Върбанов от Велико Търново, който е създаден преди 40 г. Творението е графична хронология на историческото и културно развитие на света. Това е мащабно изследване, което няма аналог в световната литература, история и културология. Написано е в периода от 1974 до 1982 година, като в завършения си вид изследването обхваща информация, датираща от Големия взрив и геоложките ери до началото на 20 век.

Освен като съдържание, то е изпълнено без аналог и като форма, и като структура. Покойният арх. Върбанов е изобразил информацията в уникална карта, която се състои от 12 части, на които графично в линейно измерение е представена историята на света.

Заслуга за издаването на творбата има синът на именития архитект- Дарин Върбанов, който е музикант и от 30 г. преподава цигулка. Дванадесет години е бил преподавател в Музикалното училище „Любомир Пипков“ в София, а от 2003 г. е в Сингапур, където управлява музикално училище.

„Баща ми е бил главен архитект на Велико Търново в периода 1980-1986 година. Спомням си как за 10 г. създаде текстографията. Наричаше труда си от 70-те години на миналия век „Partitura mundi“. Тази хронология съдържа лаконична информация, представена в графичен вид. Съдържанието включва имена на видни личности, владетели, данни за войни и други значими световни събития. Има и подробна разбивка за изкуствата в последните 1000 години. Те са разработени и представени на отделна площ“, казва Дарин Върбанов.

Трудът се нарича „Partitura mundi“, заради афинитета на арх. Димитър Върбанов към музиката. Свирел е на цигулка без да е завършил консерватория. Бил е и постоянно заместващ цигулар в музикалния театър във Велико Търново.

„Подредил е информацията по същия начин, както една музикална партитура е разделена с тактови черти и диригентът би могъл да види във всеки един момент, кой инструмент в оркестъра, каква партия свири. Партиите на инструментите се развиват хоризонтално, както и се синхронизират вертикално. Абсолютно по същата логика в една координатна система са организирани и представените от баща ми данни. Приетият мащаб, с който арх. Върбанов е работил в оригиналната версия, е бил от 1 година равна на 1 милиметър“, изтъква Дарин Върбанов.

Имало периоди, когато изследователят е работил много интензивно. Дори на няколко пъти излизал в отпуска и е прекарвал по 16 часа на ден върху обемния труд.

„Това е единствено по рода си издание. Представя труда в неговия оригинален вид, така както го е създал авторът, с уговорката, че историческата наука за изминалите 4 десетилетия се е развивала бурно и безспорно има нови данни. Книгата, която сега представяме, е една стъпка в сериозен проект за дигитализация на тази графична история. Издадохме „Партитурата“, за да могат повече хора да се докоснат до това изследване. Дигиталният вариант ще даде възможност за добавяне на нови факти и ще бъде жив продукт, който ще се усъвършенства непрекъснато“, уточнява Дарин Върбанов.

Видният търновец черпел информацията от различни енциклопедии. Арх. Димитър Върбанов споделял пред родствениците си, че данните са „изсмукани“ от около 150 000 енциклопедични страници. По онова времена основен източник са били руските енциклопедични издания.

Дарин Върбанов посочва конкретни факти представени в координатната система. Графиката показва, че по времето на създаването на „История Славянобългарская“ на Паисий Хилендарски през 1762 г., е имало други значими събития. Тогава крал Фридрих Втори Велики е в средата на царуването си в Прусия. Австрийската владетелка Мария Терезия е на трона, а Турция се управлява от султан Мустафа III. В Русия пък е на власт Катерина Втора, в Далечния Изток Империята на великите монголи е в третото си столетие, а Манджурската династия Цин е на власт в Китай. Гледайки картата с изкуствата в Европа, разбираме, че тогава Гьоте е на 13 години, Волтер е на над 60 години, а Моцарт е на 6 години“, изброява Дарин Върбанов.

Създаването на партитурата било съпътствано и с куриозни ситуации. „През 1975 г., когато въпросната книга представляваше лента от около 2,5 метра и съдържаше информация от последните 2000 години на човечеството, отидохме с баща ми в София. Той носеше рулона, за да го представи на изявени хора, но се оказа, че го е забравил в трамвая. Ръкописът така и не бе открит. Но пък картотеката с данни съществуваше и баща ми запретна ръкави и започна на чист бял лист хартия да нанася информацията по нов начин. Така възстанови творението си, върху което беше работил около 6 години“, връща се в детските си спомени Дарин Върбанов.

Музикантът е категоричен, че такава книга за първи път се издава у нас и че такова задълбочено изследване с такъв огромен обхват от информация не е правено.

„Има опити за представяне на изолирани периоди от време или за конкретно събитие, но никога не е използван този партитурен вид“, убеден е Дарин Върбанов.

През 1979 г. Арх. Димитър Върбанов имал среща с тогавашния министър на просветата и културата проф. Александър Фол, който възкликнал: „Това трябва да бъде публикувано на 4 езика“.

„Започна процедура, но срещна много трудности, защото тогавашната печатарска техника не можеше да се справи с такава задача. Междувременно баща ми почина. През 2005 г. разговарях с приятел, който е специалист по предпечатна подготовка и дизайн. С инж. Юлиян Симеонов решихме да направим опит за подготовка за издаване. Трудът обаче е писан на ръка на милиметрова хартия с туш. Наподобява бродерия на огромен гоблен. Оказа се, че качването на информацията в компютър изисква същото толкова време, което е отнело и писането на труда, защото всяка буква трябваше да бъде пипната и сложена на вярното място в графиката. Инж. Симеонов в продължение на над 10 г. в свободното си време се занимаваше с труда на баща ми. В началото на тази година реших, че е крайно време това произведение да види бял свят“, разкрива Дарин Върбанов.

Дългогодишните изследвания и творчески търсения на арх. Димитър Върбанов вече са във вид на голямото луксозно издание в бутиков тираж от 100 броя. Всяка една от книгите е изработена ръчно, защото листите са сгънати на хармоника, а след това поставени в папка. Инициативният комитет и наследниците му ще дарят голяма част от изданието на библиотеки, читалища и културни институции и на хора, които са допринесли за реализирането на проекта.