Успява да уведоми ООН за извършваните зверства и благодарение на нейната намеса, югославските власти са принудени да освободят концлагеристите

Има големи заслуги за създаването на дружество „Тодор Александров“ в Брюксел

Неизвестните нови борби на Македония

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

Едва ли е възможно да се опишат борбите на македонските българи за свобода след 1944 г., без да се отдаде значимото на Асен Аврамов. Той е роден през 1900 г. в София в семейството на учителя от зъхненското село Скрижево Кочо Аврамов, съратник на Дамян Груев, Гоце Делчев, Христо Матов и Иван Гарванов. По време на следването си в Софийския университет оглавява студентското дружество „Вардар“. През 1929 г. заминава в САЩ, където става секретар на Централния комитет на Македонските патриотични организации, а до 1931 г. е и главен редактор на „Македонска трибуна“. През 1932 година е принуден да се прибере в България поради неуредени емиграционни документи.

Въпреки че след деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Асен Аврамов е арестуван заедно с много други дейци на ВМРО, нито за миг не престава да се бори за българската кауза в Македония. Водовъртежът на преломните събития на Балканите през 1944 г. обаче го вкарва в нова конспирация, продължила до края на живота му. Необходимостта от полагането на нови основи на борбите на македонските българи при очертаващото се ново разделение на Европа задълбочава връзките между Иван Михайлов и Асен Аврамов. Затова двамата по-късно от Хърватска, след като прекарват няколко години в австрийските Алпи, през октомври 1948 г. преминават нелегално италианската граница при Болцано и се установяват за постоянно в Рим.

През този смутен период Иван Михайлов, тъй като е издирван от комунистическите тайни служби на Югославия и България, трябва да остане в нелегалност. Но за да може водачът на ВМРО да контактува със своите съмишленици по света, Асен Аврамов изгражда конспиративни канали, по които се изпраща и получава необходимата кореспонденция.

След установяването им в Рим, Асен Аврамов води легален начин на живот и почти всеки ден посещава Иван Михайлов. Носи му пощата, предава информация за осъществявани от него важни срещи с изявени българи или с чужденци, изпълнява поставените му задачи. Аврамов е този, който прави всекидневен преглед на чуждия печат и най-вече на скопския официоз „Нова Македония“ и подготвя проекти на статии-отговори. Всички те, преди да се изпратят, са преглеждани и одобрявани от Иван Михайлов.

Част от писмото на Асен Аврамов до изтъкнатия унгарски общественик и приятел на македонските българи Болеслав Тахауер. Рим, 20 декември 1967. От архива на Вида Боева-Попова, личен сътрудник на Иван Михайлов.

През 1948 г. Асен Аврамов пише приветствие до 27-мия конгрес на МПО, в което описва създалата се ситуация в Македония: „Унищожението на българската нация в Македония е първостепенна задача и на комунистическия режим там, както бе и на предишния. Само че комунистическият режим още по-подло и по-свирепо се стреми към постигане на тази задача. Ще успее ли той да заличи българската нация в Македония? Ето въпросът! От всички сведения, които имам, смело мога да твърдя, че българското население и в трите части на Македония и многохилядната македонска емиграция в България, стои непоклатимо зад българската си нация и всеки ден дава жертви в нейно име“. Тази негова позиция е доразвита през 1949 г., когато пред 28-мия конгрес на МПО излага принципите на съвременната борба: „Събитията, които се развиват в Македония през последните години, само по-ярко илюстрират пред света нейната трагедия... От най-съществено значение за нас е дали ние самите, синовете на Македония, сме доволни от положението, в което насила сме поставени, дали ние считаме уреден или още повече объркан македонския въпрос. Македония никак не смята, че нейната освободителна борба е завършена, защото идеалите на тая борба стоят още незавършени“.

За да открие част от новите борци, Асен Аврамов успява да установи контакти с българи, бежанци от Югославия в италианския лагер в Капуа. Благодарение на тях дава подробности за съществуването на титовия концлагер Герово в Хърватия, известен още като „лагера на смъртта“. Страданията на нашите сънародници са отразени в направените стенографски записи на проведените разговори, които са предадени на Иван Михайлов. Така например от Антон Попов е дадено описанието на концлагера: „Помещенията са около 8 на 16 м., в които се помещаваха /във всяко едно/ по около 50-60 и повече души... Главната мрежа е широка около 3 м. и висока 3 м. Стълбовете за същата отстоят 2-3 метра един от друг шахматно и са дебели като телефонни стълбове. Мъртвата зона е 3-4 метра вътрешно от нея. Външната помощна мрежа е от един ред колове 2-3 метра по-навън от главната такава. Мрежата, която дели западната сграда от другите, е на 2-3 метра от сградата. Между нея и прозореца беше разстрелян Владо Георгиев“. Асен Аврамов успява да уведоми ООН за извършваните зверства и благодарение на нейната намеса, югославските власти са принудени да освободят концлагеристите.

Поради своето добро възпитание, широка култура и изградени доверени контакти с македонобългарската емиграция в Америка, Асен Аврамов се ползва с нейното огромно уважение. Затова през 1952, 1958 и 1964 г. осъществява обиколки в САЩ и Канада и участва активно в дейността и конгресите на МПО. По време на тези посещения той съдейства за реализирането на идеята на Иван Михайлов да се закупи имот, който да донася приходи за освободителното движение на македонските българи. Създава се и фонд „македонска кауза“, който е използван за финансовото обезпечаване на редица важни начинания, свързани със защитата на човешките права на страдащите македонски българи.

Особено важно е посещението на Асен Аврамов на 37-мия конгрес на МПО, който се провежда в Торонто. На тази най-висока проява на македонските българи присъства като гост канадският министър на труда Майкъл Стар, а конгресът е поздравен и от бившия канадски външен министър Лестър Пийрсън и канадския зам.-министър на правосъдието Дейвид Уакър. Пред такова високопоставено външнополитическо внимание, Асен Аврамов заявява, че трябва „да се осигури национална и религиозна свобода на всички народности в Македония, които вековете са ни завещали, в това число и на българската“. На този форум е приета и резолюция „до народа в поробена Македония“, в която се заявява, че „конгресът отдаде специално внимание към положението и страданията на населението под робството на Белград. Конгресът напълно споделя убеждението на поробеното население, че така наречената република Македония в комунистическа Югославия, в която са отречени националната съвест, права и език на най-голямата македонска етническа група - българската - фактически е обърната на сръбска бановина, с далечната цел: пълното и посърбване“.

Асен Аврамов има и големи заслуги за създаването през 1957 г. на дружество „Тодор Александров“ в Брюксел. Той често посещава неговите заседания и поддържа българския патриотичен дух на членовете му. На 22 юни 1964 г. по повод деня на Македония, Асен Аврамов в своята реч в Брюксел привежда „примери от днешна Македония, за да подчертае колко е запазен и буден борческият и дух и с каква вяра трябва да се очаква нейната свобода“.

Асен Аврамов умира на 26 март 1968 година в Рим. На погребението му присъстват председателят на ЦК на МПО Петър Ацев и председателят на дружество „Тодор Александров“ в Брюксел Георги Данев. Освен от името на Иван Михайлов, венци в знак на признателност са поднесени от Хърватското освободително движение и от македонските армъни. За него Иван Михайлов пише в том 4 на своите „Спомени“: „Не помня случай той да е влезнал в противоречие или конфликт с основните изисквания на нашата народна борба. Ако би се намерил някой да каже, че Асен се е престарал, макар и с един градус, в нещо - то ще бъде само в обичта му към българската народност“.