Какво се случи на изборите в неделя? Какви са изненадите, какво предстои да се случи? Откъде се появи партията „Величие“ и какви са нейните гласоподаватели? На тези и други въпроси търсим отговорите с един от най-младите политолози у нас Атанас Радев.

- Какво Ви изненадана тези избори, господин Радев?
- Изненади определено имаше. Първо, конфигурацията, която виждаме в борбата за второто място. По социологическите данни, които имахме в края на кампанията, ППДБ щяха да бъдат втори, за това място се бореха и „Възраждане“, и ДПС. След обработване на протоколите до момента ДПС стана втора политическа сила. А голямата изненада според мен е партията „Величие“, която получава 5-6 процента. Така че има интерес и някакъв много по-различен подход на активизиране на избиратели и на предизборна кампания. Защото „Величие“ не са някакви ярки политически фигури с ясен политически проект. Няма как да правим паралел с ИТН и ПП, които имаха много силна кампания в социалните мрежи. Може би положителното на „Величие“ е в това, че успяха да мобилизират достатъчно хора да гласуват за тях, за да влязат в парламента.

- От негласуващите ли предимно дойдоха гласовете за тях?
- Не само от тях. Те са взели гласове оттук-оттам, включително и от „Възраждане“, говори се, че и от БСП, от ПП. Защото това в някаква степен е наказателен вот по отношение управлението на сглобката.

- Къде ще се позиционира според вас тази партия?
- Според мен няма никъде да се позиционират. Това са по-скоро диви популисти, които излизат на сцената да активизират определени избиратели, но тези хора не са там, за да управляват, а по-скоро да повдигат определени теми и да създават смут и в без това сложната обстановка.

- Много силно впечатление направи и безпрецедентно ниската избирателна активност. Гласували са едва една трета от имащите право на глас. Какво според Вас отблъсква хората от урните? 
- Действително спадът е 7-8 процента в сравнение с предните избори. Но на сегашните избори фактически нямаше никакъв залог. За европейските избори имаше малко по-голяма активност, което е добре, защото там имаше залог и кампанията вървеше по-добре за европейските избори, отколкото за националните, за да се разбере какво ще правим ние на европейско ниво. Но големият въпрос, който остава и който ще се повдига периодично дори от „Величие“, е за легитимността. Въпреки че това Народно събрание е избрано чрез съответните процедури, предстои един морален разговор - как така вие, депутатите, сте избрани с 30 процента избирателна активност, как така ще представлявате българските граждани и ще влезем в един обяснителен режим. За старите системни партии това е по-скоро заплаха. Те виждат, че появата на нови политически субекти са проекти с много по-различна логика с комуникации по социалните мрежи, част от тези партии тепърва започнаха да правят структури по места и да общуват с хората. Докато старите системни партии не успяват да излязат от своите твърди ядра и това ги показва в много интересна ситуация. По отношение на кризата в представителството би следвало тези политически партии да сформират широка коалиция, която да се обедини около конкретни приоритети и програми, да има служебно правителство на парламента, не говорим за експертен кабинет. Става дума за голяма коалиция с конкретни точки за изпълнение и с конкретна политическа отговорност. Защото няма как при тази избирателна активност да се оставят две партии да управляват страната.

- Още един въпрос за ниската активност. Смятате ли, че тя се явява нещо като бойкот на изборите?
- Да, това е бойкот на изборите, защото хората не припознават свои представители. Закономерно си задават въпроса - защо да ходим да гласуваме, след като не се виждат конкретни резултати след това? В последните няколко години това е факт. От протестите през 2020 година и поредицата избори след това имаше някакъв залог, който се въртеше в пространството - ИТН да стане първа политическа сила, да имаме правителство. Сега липсва големият разговор за визия и за ценности. В едно студио ми опонираха доста добре, когато казах, че трябва да има консенсус между политическите партии за общо управление. Опонентът ми отговори - а как се постига консенсус с хора, които нямат визия? След като нямат визия, ние упражняваме правото си на вот, но за какво точно сме гласували? За конкретни личности, които да изпълнят конкретни неща. И се появява въпросът как те ще изпълнят тези неща, като нямат обща визия? 

- Все пак има общи неща - еврозоната, сухопътният Шенген, Планът за възстановяване и устойчивост...
- Да, това са големите стратегически цели. Въпросът е как ще бъдат изпълнени. Защото имаше разписан драфт за коалиционно споразумение с конкретни приоритети и стъпки, но не стигнахме до никаква реализация. Отделно на това големият въпрос който стои от 2021 година е за регулаторите. Къде ще влезе тази тема в дневния ред? Защото за да стане избор на някои регулатори, трябва да има квалифицирано мнозинство от две трети. Това означава, че политическите партии, които ще влязат в 50-ото НС фрагментрани и надробени, ще трябва да постигнат някаква обща визия и тогава може да си говорим за промяна. Защото трябва да седнат поне четири партии, за да постигнат това мнозинство и да могат реално да променят управлението на конкретни регулаторни органи. При откриването на 45-то НС единственият политически лидер, който говори за регулаторите, бе Христо Иванов. И след това тази тема бе повдигната едва в 49-ото НС. А някои хора в регулаторите вече изкараха и втори мандат.

- Как я виждате тази широка коалиция? С мандат на първата политическа сила ГЕРБ ли? 
- ГЕРБ имат много сериозна разлика с партиите на следващите три места, така че първата политическа сила носи много голяма отговорност. Това е ситуация, в която господин Бойко Борисов се е намирал доста пъти, много му е позната тази позиция и това е добре за него. Той има възможността да жонглира между градските либерали и консерваторите и по-скоро бихме могли да кажем, че се намира добро положение.

- Струва ми се, че едни и същи лица омръзнаха на хората. Не е ли време за някаква, може и частична, смяна на партийните елити?
- Тя промяната си идва. Ето например хората от „Величие“ не бяхме ги виждали. Те идват от социалните мрежи и успяват по някакъв алтернативен начин да заобикалят публичното пространство, но да достигнат до избирателите.

- Левицата изчезна от политическия живот. БСП падна под 7 процента и се изравнява с ИТН, широко рекламираната „Солидарна България“ на Ваня Григорова остана под чертата, а „Левицата!“ дори не се класира за субсидии. Как ще я караме без лява партия?
- Такава бе ситуацията през 2005 година с фрагментацията на дясното. Сега същото става и с лявото. Хубаво е да няма един доайен в лявото пространство, защото много от левите избиратели не се чувстват припознати от БСП. Тя залитна по някакви консервативни вълни. Наскоро с колеги се шегувахме, че в един политически компас, направен от младежката организация на БСП, огромното мнозинство се чувстваха социалдемократи. Но БСП няма вече нищо общо със социалдемокрацията. Може да е имало при Георги Първанов и при Сергей Станишев, но в момента БСП е консервативна партия. От името на работещите хора и техните права говореше Ваня Григорова, а не Корнелия Нинова. От това, което се случи със словашкия и с датския пример се вижда, че назряват икономически проблеми в развитите общества, това рефлектира и тези хора търсят своето представителство. Засега у нас никой не говори на тези групи и не търси да бъде припознат от тях.

- Като заговорихме за Европа - след европейските избори се видя настъпление на крайнодесните, в Белгия премиерът си подаде оставка, Макрон разпусна парламента, „Алтернатива за Германия“ е втора, в Италия и Австрия са първи. До какво ще доведе това настъпление, според Вас?
- Президентът Макрон имаше проблеми и при формиране на правителство. Сега там ситуацията е много интересна, предстоят Олимпийските игри в Париж, вниманието ще бъде насочено към тях. А насрочването на избори за края на този месец говори за някакъв рефлекс, който имат французите по отношение на крайнодесните политически формации.

- Какво да очакваме - редовно правителство или нови избори най-късно до една година?
- Според мен би трябвало да има редовно правителство, защото изгледи за съществена промяна на тези избори няма. Стана ротация между втория и третия, но проблемите пред управлението си стоят по отношение на Плана за възстановяване и развитие, за сухопътен Шенген и еврозоната. И трябва да бъдат взети конкретни управленски мерки, да не се занимаваме от сутрин до вечер чий е този или онзи министър, а да се говори какво ще прави този министър и това правителство. Защото стратегическите цели ги знаем, но оперативните ги няма, няма кой да управлява.

- Много анализатори твърдят, че не само България, но и светът очаква как ще се развие войната на Русия в Украйна и президентските избори в САЩ на 5 ноември...
- Нека първо видим какво ще се случи на мирната конференция в Швейцария, след това на изборите в САЩ. Тези две събития безспорно ще рефлектират и у нас.

- Според Вас възможно ли е „Демократична България“ да се отдели от „Продължаваме промяната“ и да влезе в едно правителство на ГЕРБ и ДПС? Този вариант упорито се лансира.
- Това е много интересен въпрос, шегувахме се с колеги, че е мокрият сън на ГЕРБ ДБ да се отдели от ПП. Има логика, след европейските избори техните депутати ще отидат в различни европейски политически семейства. Това създава трусове по отношение на тяхната политическа идеология, защото при тях има и либерали, и по-консервативно мислещи хора. Не бива да забравяме, че в началото ДБ бяха много сърдити, когато се появи ПП, защото им отне доста избиратели и им навлезе доста в полето. Предстои да видим.

- Задава ли се нова политическа сила около президента? В изборния ден той загатна, че този път май наистина ще излезе на терена?
- Той има екип около себе си и около президентската институция, има опитни служебни министри. Ако и в 50-ото НС не може да се формира редовно правителство, той вероятно ще излезе на терена, защото ситуацията ще бъде идентична с 2021 година, когато се появи ИТН и след това „Продължаваме промяната“.

- Партия се прави на терен, а не само на „Дондуков“ 2...
- Знаем как завършват президентските проекти. Желю Желев направи някаква либерална формация, която не стигна и половин процент, Петър Стоянов се върна да оглави СДС и бързо напусна. Единственият успешен президентски проект бе АБВ на Георги Първанов, което влезе в парламента и дори в правителство на ГЕРБ. „Продължаваме промяната“ бяха изкарани от президента Радев на терена, той предизборно насочи общественото мнение към тях - нещо, което нито един държавен глава преди него не си е позволил.

Нашият гост

Атанас Г. Радев е роден на 18 август 1999 г. във Варна, където завършва средното си образование, след това и СУ “Св. Климент Охридски”, степен бакалавър по политология. Владее английски език, магистър е по политически мениджмънт и консултиране в катедра “Политология” и студент в МП публичен мениджмънт и политики в катедра “Публична администрация на СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирал е национален политически процес и защитава дипломна работа на тема “Фрагментация на партийната система и коалиционните управления. Българският случай след парламентарните избори 2021”, както и магистърска теза “Служебните кабинети в Република България и ролята на президента: Стратегически или опортюнистични решения”.

Има няколко публикации, между които “Българското председателство на Съвета на ЕС (януари-юни 2018) и въздействието му върху отношенията между България и Северна Македония” и “Особености на президентското слово на Георги Първанов”. От декември 2023 г. е председател на “Национален младежки форум” и член на дружеството за ООН в България. Член е на студентския съвет в СУ, бил е председател и зам. председател на студентския клуб на политолога.