Разкараха ли се облаците пред ротацията, след като ППДБ обявиха, че за тях не е важен постът министър на външните работи? Защо не трябва изборите за национален и за европейски парламент да бъдат в един ден? Кои от новите политически субекти имат шанс да пробият в политиката? По тези и други въпроси разговаряме с един от най-младите политолози у нас Атанас Радев, председател на Националния младежки форум. Негов гост ден преди да подаде оставка ще бъде министър-председателят Николай Денков.

- ППДБ клекна за външен министър, Кирил Петков заяви, че академик Денков не е важен за тази позиция, открит ли е пътят към ротацията, до която остава една седмица, или да очакваме още пречки, господин Радев?
- Малко сме изтървали едни много съществени въпроси още от 45-то Народно събрание. Като върнем лентата назад ще видим, че парламентарните групи на ДБ и на „Изправи се, мутри вън“ тогава говорят за регулаторите и поставят въпроса как те ще се избират. Това бе едно от големите предизвикателства пред това събрание. Четири години по-късно тези регулатори още не са избрани. ПП според мен не са наясно с политиката, защото Кирил Петков обясняваше по една национална медия, че властта била 95 процента в ГЕРБ. Смешна ситуация - как така властта е в тях, а вие сте в коалиция, управлявате заедно! Петков трябва да обясни как става това на чист политически език. За мен ключов въпрос е как ще се договорят за регулаторите, това са органите с постоянен мандат, правителства идват и си отиват, а те остават и упражняват реално политиката.

- Излиза, че целият този цирк с меморандуми, Ники да пътува и прочие е бил кой да пипне регулаторите?
- Ами така излиза. Но има и друго - няма как като с магическа пръчка да дойде 5 март, на 6-ти Денков да подаде оставка и на 7-ми новият кабинет да бъде готов. Ще стане прекалено плавно и няма да разберем как се е случило това. А сега има поредица от действия, които да ни покажат отново колко трудно е било да се състави правителството на базата на стратегическите му приоритети - еврозоната и Шенген.

- Денков не се спря да пътува и навсякъде говори за сухопътен Шенген до края на годината, за еврозона от 1 януари 2025. Онзи ден имаше и конференция за еврото с участието на шефа на Хърватската народна банка...
- Това е строго експертна тема и в момента разни популисти като „Възраждане“ влияят на национално ниво върху нея, а няма реални аргументи и позиции.

- А не целяха ли ППДБ с условието външният министър да бъде техен и така да парират исканията на ГЕРБ за смяна на доста министри, които ППДБ пък не искат да се сменят? 
- При разпределението на силите в парламента има един парадокс. Има министри, за които няма яснота с каква партийна принадлежност са, коя партия ги е предложила. А водещият елемент е кой носи отговорността за ситуацията в конкретните сектори. За самите партии от сглобката е много удобно да няма ясна отговорност в този момент. Като стане някаква издънка с министър, започва прехвърляне чий е той, от коя партия е. Те бягат от думата „коалиция“, наричат управлението си по други начини. Да припомня, че през 2005 година, когато се съставяше тройната коалиция между НДСВ, БСП и ДПС, коалиционното им споразумение бе готвено три месеца и съдържаше над 80 страници. Според мен меморандумът на ППДБ цели да минат европейските избори и да видим какво ще правим тогава, или има някакво желание за формализиране на управлението по някакъв начин, за което съм по-скоро скептичен.

- Как разчетохте вие посланието на Ахмед Доган от конференцията на ДПС, че не трябва да има избори 2 в 1, защото може да се надигне протестен вот с непредвидими последици?
- Много е различна ситуацията, в която би имало европейски и парламентарни избори. Те касаят различни институции и не касаят националния контекст, което съществено може да повлияе върху представителството ни в Европейския парламент. У нас ще водим дебат за европейски ценности и европейски политики заедно с нашите си вътрешни проблеми, а европейските избори са повод гражданите допълнително да се информират за някои от процесите, защото европейските процеси стават далеч от нас.

- И тук идват само последиците...
- ... И нашите политици казват - ами те в Брюксел ни казаха. Как така в Брюксел ще ни казват, след като ние участваме в този процес точно в Брюксел! Ние самите не координираме позициите на България в ЕП, да се знае, че ние отстояваме това и това. Такова нещо няма. Евентуалното смесване на национални и европейски избори може да доведе до много сериозно объркване у хората, защото ще се смесят двата контекста и националната политическа обстановка да наклони везните към европейската. Още нещо - видяхме, че едновременните парламентарни и президентски избори у нас оказа негативи върху по-нататъшното функциониране на двете институции.

- От много години насам ДПС не е заедно с БСП, която Доган веднъж нарече „партията-майка“. Преминаха в другия лагер. Но има и нещо друго - който се е хванал с ДПС не е прокопсал. СДС през 1992 г. се разцепи, НДСВ след съвместно управление с ДПС изчезна, БСП на два пъти катастрофира след такова управление - тройната коалиция и кабинета „Орешарски“. Дали този път ДПС са искрени в това, че крепят кабинета на ГЕРБ-СДС - ППДБ?
- Големият въпрос е какво ще последва оттук нататък с ДПС, защото то се смята за нежелан коалиционен партньор. Макар че в моменти, когато трябва да се търси квалифицирано мнозинство за промени в конституцията, за приемане на бюджета, сега и за регулаторите - тяхната подкрепа ще бъде търсена. Но да бъдат заедно в един кабинет - нещата олекват, защото образът на ДПС е изключително противоречив.

- Три нови политически проекта загряват край страничната линия - „3 март“, който се свързва с президента, Национално движение ЦЕНТЪР на бизнесмена Васил Божков и „Справедливост за България“ на бившия главен прокурор Иван Гешев, който се закани „да измете партиите“. Нека видим какви са шансовете им, господин Радев?
- В момента няма изгледи за създаване на нов политически проект в дясно, макар че социологията говори друго - че хората искат нови политически субекти. Според мен най-голям шанс има „3 март“, в която участват разпознаваеми хора от служебните кабинети на президента като Весела Лечева, например, които са се отцепили от БСП и могат да привлекат остатъците от нея. Има шансове, въпросът е как ще бъде дирижиран този проект. Кръгът около Радев много иска той да направи партия, но той има горчив опит в това отношение. ПП бе с неясна политическа окраска - леви мерки, десни цели, „Български възход“ бяха консервативни. „3 март“ според мен също са консервативно движение, което по-скоро се връзва с идеята за Радев като българския Орбан и третия път в Европа. Предишните ни президенти имат горчив опит със създаването на свои партии. Все пак Първанов създаде АБВ, тази партия влезе и в управлението при втория кабинет на ГЕРБ. И дотук.

- Левицата! не е много нов проект, има ли шансове да продължи напред?
- Имаше шансове за времето, когато бе създадена. Те се опитват също да цепят БСП като част от фрагментацията в лявото пространство.

- Партиите на бившия главен прокурор и на Васил Божков? 
- В началото партията на Гешев можеше да разчита на това, което той започна да разказва - за някакви зависимости и да изкара на показ какво се случва в съдебната система. Но не го направи и някак си остава в девета глуха. Можеше да направи голям фурор, като разкаже това, за което бе създадена комисия за „Нотариуса“ в Народно събрание. Но нищо не каза. За него вотът би бил по-скоро контролиран, отколкото от симпатия на гражданите. Пък и протестите през 2020 година бяха и срещу него. Васил Божков преди няколко години бе на ръба да влезе. Тогава имаше силна кампания в социалните мрежи главно сред млади хора, които не са живели през 90-те години на миналия век и събираше сериозна подкрепа. Може да разчита на политически необвързани хора и на такива, които ще гласуват за първи път. Все пак една нова формация зависи и от това колко често нейн лидер се появява на екрана. Преди да създаде ГЕРБ, Бойко Борисов бе всеки ден в медиите като главен секретар на МВР и после като кмет на София. Сега президентът е почти всеки ден по телевизиите...

- Пред паметника на Васил Левски президентът не пропусна да нападне за пореден път управляващите. Наближава 3 март, сигурно ще се случи същото.  Докога ще продължи тази война в Триъгълника на властта?
- Речта му на 19 февруари бе доста силна и той показа, че по-скоро е влязъл в ролята на говорител на хората. Друг е въпросът дали това трябваше да стане на този ден, тъй като Левски не трябва да бъде политизиран. Посланията му бяха на човек, който излъчва морал. Взе да ми напомня за 2001 година, когато пак се появи един политически субект със сериозната претенция за нов морал в политиката. Но политиката не е словоблудство, защото изисква прагматични решения.

- Казахте, че „3 март“ може да привлече остатъци от БСП. Ето че сега се задават нови в резултат на войната на „Позитано“ 20 със софийската организация?
- И у нас, и в другите бивши социалистически държави от Източна Европа, бившите комунистически партии са структурноопраделящи в политическата система. И когато един стълб на политическата система започне да се тресе, започва да се тресе и самата система. От изборите през април 2021 г. се наблюдава разпад на БСП и освобождаването на лявото пространство. С разпада на БСП се променя и партийната ни система, това е закон в политологията. Налага се аналогия с 2001 година, когато започна да се разпада СДС и настъпи една сериозна фрагментация в дясното пространство. (Да припомним, че тогава се създаде ДСБ, партия на Софиянски, партия на Евгений Бакърджиев, б. р.) Но с тази разлика, че в момента в ляво нямаме толкова силни играчи. Те се опитват с Левицата, по едно време и Жан Виденов се върна, но не успяват да увлекат хора в тази вълна. Защото БСП е традиционна партия, с партийни ритуали и история, което не u позволява много да лавира. Докато останалите политически субекти като ГЕРБ, СДС и други са много по-свободни, защото нямат силна идеологическа натовареност. Лявомислещият избирател е разочарован, той няма своето адекватно представителство към момента.

- Но разочаровани членове на БСП казват, че Корнелия Нинова нито веднъж не е произнесла думата „социализъм“! 
- Още от началото на прехода думата „социализъм“ бе заменена с „демокрация“. Термините, които бяха характерни за тоталитарната държава, бяха заменени с нови. Друг въпрос е дали съдържанието им е ново.

- Вие сте председател на Националния младежки форум, господин Радев. С какво се занимавате в него?
- Главно с младежка политика. На 5 март ни предстои да обсъдим отчета на премиера Денков за деветте му месеца начело на изпълнителната власт. Няколко младежки организации го поканихме в Аулата на СУ, той прие и ще бъде с нас в 16 часа на 5 март - ден преди да подаде оставка.

- Ще ни издадете ли една тайна - какви са настроенията сред младите към сегашното правителство? Вашата оценка?
- Спорна е. Вярно е, то повдигна някои теми, но във фокуса на вниманието му не стоят младите хора, а ежедневни политически въпроси. Някак си важните въпроси за младите са заметени под килима. Повдигна се въпросът за висшето образование, но не е коментирано дали ще има реформи. По-скоро оставаме на повърхността по тези теми.

Нашият гост

Атанас Радев е роден на 18 август 1999 г. във Варна, където завършва средното си образование, след това и СУ “Св. Климент Охридски”, степен бакалавър по политология. Владее английски език. Бил е стажант в секретариата на Столичния общински съвет и в дирекция в Министерството на енергетиката. Има няколко публикации, между които “Българското председателство на Съвета на ЕС (януари-юни 2018) и въздействието му върху отношенията между България и Северна Македония” и “Особености на президентското слово на Георги Първанов”. Участвал е в Деветата годишна конференция “Балканите в XXI век - българският поглед”. От декември 2023 г. е председател на “Национален младежки форум” и член на дружеството за ООН в България. Член е на студентския съвет в СУ, бил е председател и зам. председател на студентския клуб на политолога.