Необясними неща се случват в бездната на съвременната геополитика. Докато нашите политици се люшкат от една до друга крайност в оценките си за Турция, докато партийните лидери се чудят как да бъдат хем в тон с евробюрократите, хем да не развалят добрите съседски отношения, има един творец, който методично и безкористно дълбае в създаването на културни мостове в отношенията България – Турция.

Това е Ахмет Емин Атасой, а литературното му дело е колосално: 30 книги на български и на турски език, 7 антологии, „Нов турско-български речник” (1300 стр.), над хиляда преведени творби на български поети, публикувани в престижните турски издания „Яба” (Истанбул), „Йелиз“ (Бурса), „Синджан истасйону” (Анкара), „Китап” (литературна притурка на в. „Джумхуриет”),  „Берфин/Бахар” (Истанбул).  Литературните анализатори определят Ахмет Атасой като личност-граница, защото битието му се разделя наполовина между родното с. Крепча и гр. Бурса, където принудително емигрира през 1989 г. Въпреки политическите крайности и житейски предизвикателства той остава завинаги син на българската земя, а литературната му посветеност като медиатор на българската култура на Балканите го издига до едно изключително ниво: днес неговите литературни събратя го възприемат като душа-мост, като симбиоза между талант, добросърдечие и невероятна преводаческа работоспособност, пред която те се прекланят. 

На 15 октомври Ахмет Атасой пристигна в София, за да представи своите най-нови книги: „Лице в лице със себе си” (билингва, УИ „Св. Климент Охридски”, 2021) и  „Криле от надежди” (Издателство „Богианна”, 2021). 
В словото си проф. Валери Стефанов отбеляза: „С Ахмет Атасой имаме ползотворно сътрудничество. Издадохме съставения от него уникален "Нов българо-турски речник", който се продава много добре. Нашата политика е не просто да издаваме книги, а те да отидат при читателите. „Лице в лице със себе си” е антологичен том, с много добра полиграфия, едно бижу на дизайна и печата. Ахмет е изключително талантлив, динамичен, социално-активен човек. Пожелавам му да бъде все така здрав, енергичен, вдъхновен”.

Редакторът на „Лице в лице със себе си” Петър Андасаров анализира подробно стила и посланията на автора, а поетесата Надя Попова (редактор на „Криле от надежди”) се спря на акцентите в най-новите стихове на Атасой, написани през пандемичните месеци: „Поетът е все същият „пътник на един разгневен път”, а мисълта му – „лудетина, бродеща из космоса. Той ни приобщава към своите реални и въображаеми странствания, но за каквото и да пише, едно е неизменно и то може да бъде обобщено със стиха му: „...където и да съм бил, макар и със закъснение / връщам съм се в гнездото си / като вярна птица”.

Пределно развълнуван, Ахмет Емин Атасой благодари на присъстващите, а в последвалия рецитал чухме 6 стихотворения от двете книги, като творбата „Тате, аз съм тук” извика сълзи в самия автор. Възхищение и обич прозвучаха в изказванията на присъстващите писатели: Петър Хаджинаков, Георги Атанасов, Юлий Йорданов, Диана Димих, Лалка Павлова и др.

Нека отново напомня на отговорните лица у нас, които имат отношение към духовното развитие, че трудът на стойностните писатели продължава да бъде неглижиран. Връчват се награди на хора, които дори мразят българското и дори обругават родината. ТВ-студията са окупирани от едни и същи културолози, литературни изследователи и PR-агенти, възхваляващи Пяната, но не и същността на литературата. Никой от овластените чиновници през последните години не забеляза и не отличи дейността на Атасой, въпреки усилията на Съюза на българските писатели, който неведнъж го е предлагал за държавни отличия.

Може би един ден ще оценим тези невидими радетели на българската кауза, които неотклонно се трудят на ползу роду. Те не биха могли да съществуват без отдадеността си на творчеството, те дишат чрез знаците на изкуството. 

Из „Криле от надежди”
Ахмет Емин Атасой

***
и на моя земен престой срокът когато изтече,
не мислете, че в космоса едно нищо ще съм вече,
защото всъщност аз ще продължа да присъствам
в нежността на майската роза и в остротата на меча.