По повод 80-ия рожден ден на Ахмет Емин Атасой Съюзът на българските писатели и издателство „Български писател“ организираха юбилейно тържество в Българския културен център – София. Бяха представени две негови авторски книги с поезия „Разпилени сънища“ (двуезична: български/турски език) и „Самооткровение“ (лирика), както и впечатляващата „Антология на Балканската поезия“, чийто издател е влиятелният в Турция творец и меценат Якуб Юмероглу (изд. BENGÜ).

Боян Ангелов поздрави юбиляря с думите: „Вие сте от знаковите поети и преводачи на България. Повече от 60 години пишете на два езика и въпреки тежката емигрантска участ Вие не изоставихте родния български език. Напротив – най-съкровените Ваши мисли бликат в поетична форма на български, прелитат през границата и се изливат в стихосбирки на два езика.

Благодарение на Вашия неуморен труд българската поезия е представена подобаващо в съседна Турция –  превели сте творби на повече от 300 наши поети и сте ги публикували във водещи литературни издания и в няколко антологии. В навечерието на Вашия 80-годишен юбилей долетя добрата вест, че дългочаканата „Антология на Балканската поезия“ е издадена в Турция. Тя е Ваше колосално дело – 950-страничен поетичен мост между Балканските литератури. Вие сте най-важният медиатор между две свързани култури и наскоро заслужено бяхте удостоен с най-високото отличие на Министерство на културата „Златен век – печат на цар Симеон Велики“ – златен“.

Подробен творчески портрет на писателя представи Анжела Димчева, като подчерта, че Ахмет Атасой е най-сериозният преводач на българска поезия на турски език. Той е член на Синдиката на турските писатели и на Съюза на българските писатели. Негови творби са преведени на английски, азербайджански, български, македонски, румънски и украински език. Носител е на „Голямата балканска награда за поезия“ (Румъния), наградата на Академията за европейска култура „Орфеева лира“ (България) и Почетния знак „За дружба и сътрудничество“ (Руската федерация). Написал е повече от 30 стихосбирки на два езика, преводач и съставител на 7 антологии.

„Той е верен син на България, който от 35 години живее в Бурса, но в сърцето му горят единствено проблемите на родната страна, нашите традиции, литература и култура, с които е отраснал и на които е посветил живота си. За него поезията не е разлистване на страници, а разлистване на Душа. Поетът не облича виденията си в думи, а паметта му съблича баналното от тялото на Духовното. Когато се е родил на българска земя – в обвеяното с древност с. Крепча, Ахмет Емин Атасой е бил омагьосан от незнайна самодива – властна, огнена, фатална и непримирима. Тя е вселила в сърцето му крехката тъга на лирика и приливната сила на бунтаря, съмненията на мъдреца и въжделенията на изгнаника. Той разделя личното си време между България и Турция, но е поет на света. Защото проекцията на неговия живот е „едно дълго стихотворение, / просто недовършено от простосмъртния“ – изтъкна Анжела Димчева.

Новата „Антология на Балканската поезия“ включва стихотворения на 246 поети от Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия, Турция, Хърватия, Черна гора. 

Независимо от издадените мащабни сборници, Ахмет Атасой продължава работата си и нови преводи се появяват в престижни турски литературни издания: „Берфин/Бахар“, „Пътека“, „Синджан истасйону“, „Йелиз“ и др. Публикациите винаги са придружени от биографични данни и снимки на авторите. Има ли нужда да се казва, че някои от тези издания – напр. литературната притурка „Китап“ на в. „Джумхуриет“, излизат в 100-хиляден тираж? В нея също многократно са се появявали преводи на наша поезия. 

Всичко това е едно красноречиво доказателство както за самоотвержените усилия на Ахмет Емин Атасой, така и за топлия прием на нашите автори сред читателите в Турция.

Проф. Валери Стефанов дава висока оценка на неговото творчество с думите: „С Ахмет Атасой имаме ползотворно сътрудничество. Издадохме съставения от него уникален „Нов българо-турски речник“. Той е изключително талантлив, динамичен, социално-активен човек. Пожелавам му да бъде все така здрав, енергичен, вдъхновен“.

Талантът да пишеш равностойно на два езика не е дадена всекиму. В просторите на енигматичната словесност поезията заема почетно място, а създателите на нов поетически език са малко и трудно разбираеми от своето време. Неслучайно преводачите на поезия се определят от литературните изследователи като съавтори на оригиналния автор. Какво обаче се случва в съзнанието на един творец, който мисли  на два езика и съответно облича емоционалните си реакции, както и комуникативните си валенции на един от двата езика? Този отговор ще го открием в творчеството на Ахмет Емин Атасой. Във всяка своя книга поетът запечатва лирическата хронология на собственото си виждане по редица обществени, етически и естетически теми, които не са му позволили да стои безучастен. Писането му наподобява морално-философски дневник, в който той сякаш заявява: Прав стоя пред своята съвест и пред съда на читателите. Обичах, падах, ставах и отново ще обичам! Пред безкрая на вселената моите думи са жарава от свещената родна земя.

Публиката аплодира авторския рецитал на Ахмет Емин Атасой, който прочете няколко стихотворения от най-новата си книга с лирика „Самооткровение“.

В края на юбилейното тържество бяха изказани думи на благодарност и високи оценки от присъстващите в залата писатели Петър Андасаров, Атанас Звездинов, Павлина Павлова, Джина Дундова-Панчева, Мая Панайотова и Атанас Капралов, който награди юбиляря от името на Националния литературен музей.