Народът спи. Другите народи се бунтуват, протестират, а ние? Робски души. И без това алтернатива няма, какъв е смисълът от протести? Всички протести са платени от олигарсите в немилост. По-добре да излизаме във ваканция...

Наслушал съм се на тези скептични теории за душевността на нашия народ. Омръзнало ми е да ги отхвърлям. Само преди седмица написах: „Колкото и да се хвали Борисов за големите си успехи, колкото и да се прави на глух за скандалите около собствената му личност, потокът от компромати, скандали, разкрития води до един и същи извод- така повече не може, цялото сегашно управление  с неговия порочен метод трябва да си отиде. Да си отиде, пък алтернатива ще се намери, така е ставало винаги в най-новата ни история…“. Така написах, но се стегнах за двуседмична ваканция. И в този момент…

И в този момент… -о-о-о, чудо!- от морето пристигна с гръм  Христо Иванов на гумена лодка. От известно време наблюдавам открояващи се признаци, че либералната десница изоставя своите претенции, че всичко ще им се случи от само себе си, защото са „умни и красиви“ и привличаха внимание със странна смесица от инфантилни пърформанси и вял антикомунизъм. Отначало привлякоха да работят за каузата им повечето популярни  журналисти, които бяха прогонени от телевизиите.

В Европарламента Радан Кънев се изявява като един от най-активните от българската група, Христо Иванов прави аргументирани телевизионни анализи, съвети им дава социологът Цветозар Томов, около тях гравитират интелектуалци като Велислав Минеков, генерал Атанасов дирижира ненатрапчиво новата линия.

Убеден съм, че не само ще влязат в новия парламент, но ще играят и важна роля.

Властите се опитаха да иронизират съвсем глупаво акцията на Христо Иванов, но въобще не оцениха, че той нанесе удар на статуквото в самото му сърце, което никой не бе си позволявал досега. Видяхме какъв бе резултатът.

Скандалът с прокурорската акция в президентството наля допълнително гориво в запалителната смес на протеста. А появата на президента сред протестиращите и най-вече краткото му слово на истински водач ни върнаха към времена, когато политиците не се страхуваха от народа си.

Убеден съм, че тази смела постъпка върна на генерал Радев популярността, която бе позагубил в последно време. А призивът му „Мутрите вън!“ ще стане девиз на последващи събития. Боже мой, дали пък няма да запеем песента „Хайде, мутри, чао-чао.“

След като прочетох от Николай Василев изненадващата констатация, че у нас туризмът дава под 4% от БВП, престанах да се дразня от нескопосаното поведение на министър Ангелкова. Нещо друго изскочи.

Едно познато медицинско лице ми каза, че нямало смисъл да си правиш тест за коронавирус, защото напоследък всички тествани били обявявани, че са с положителни резултати. Имало да получаваме някакви пари и ни трябвала по-висока бройка. После прочетох разкритието на проф. Лъчезар Аврамов за пълен произвол с данните за заразените, като броят на умрелите е измислица.

И на този фон отново изпадаме във възторг, че първи в света сме открили лекарство против вируса. Ставало дума за свинското лекарство „Ивермектин“. Тепърва предстои да бъде доказано, но вече тръбим, че ще вземем Нобелова награда и почнахме да изчисляваме какви пари ще спечелим. Така навремето Тодор Живков мечтаеше за „зелените капки“, които ще правят петрол от обикновена вода. Всичко вече изглежда толкова абсурдно, неясно и объркано.

И за капак Мони Паси огласи някакви проекти за заравяне на паметника на „Альоша“, като само шмайзерът щял да стърчи… Знам, че той е ексцентричен, че му идват някакви странни идеи, но тази идея е пълен конфуз. По-добре да я забрави по-бързо.

Нека се огледаме, да чуем хората и да си кажем по български : „Б-р-е-е-е-й… Времето дошло“.

Авторът излиза в заслужен летен отпуск през следващите две седмици. До нови срещи!