Поетът Михаил Калдъръмов предлага на читателите естети своята най-нова книга „Бавни планини” (изд. „Жанет 45”, 2021). Поезията никога не е била масово изкуство, а философската поезия винаги е претендирала за специална аудитория. Изящното томче е събрало най-новите стихотворения на автора, обединени от идеята, че пантеистичното сливане е чистият вид прераждане в епохата на свръхзабързан, технологичен и рушащ природата живот. Персонажите тук са беззащитните, вградени в метафорични пейзажи видения: реката, старият параклис, щъркела, дървото с рана, дивите кози, бременните облаци, шипковият храст.

Обобщаващият символ на ретардацията, която струи от изобразителната стихия, е всъщност неизмеримия космос на Планината. В нея духът на човека е свободен, той се проектира по „хребетите на отминалото време”, за да приеме страданието и да си признае, че животът е бегла сянка под дървото от напразни обещания, надежди, завоевания, материални безсмислици. Лирическият персонаж е загубил персоналната си същност самотник, забравен сред копривата на пустото село, „обрасъл с мрак Човек”. А къщата – тази вековна българска светиня – е „с врати от облаци и звезден покрив” – като еманация на обездомения българин, чиито морални, родови и духовни  устои са преобърнати.

Михаил Калдаръмов рядко издава нова книга. „Бавни планини” е девета поред. В дългата му 40-годишна творческа биография обаче всяка негова литературна рожба е запомняща се, защото авторската съвест не му позволя да изрича безсмислени слова. Той е доказал се майстор на оксиморонната поетическа тъкан, където светлината и копнежът обгръщат мрака и тъгата. Затова и в стихотворението „Утро” той признава: „Сядам на масата, / на другия стол сяда слънцето / и пием от една чаша”. 

А квинтесенция на неговата философия е събрана в този стих, дал заглавието на книгата:

Михаил Калдъръмов

Бавни планини,
научете ме как
да тече бавно
Златната река
на живота.