Банковата система се развива възходящо

Банковата система запазва висока ликвидност и изглежда добре капитализирана, показват данните на Българската народна банка за състоянието на финансовите институции към края на третото тримесечие на 2019 г.

Финансовите институции разчитат основно на местен ресурс

Делът на необслужваните кредити продължава да се понижава, а печалбата расте

Българската народна банка оповести пълния набор от данни за състоянието на кредитните институции към края на третото тримесечие на 2019 г. Банковата система запазва висока ликвидност и изглежда добре капитализирана, което е важно и поради очакванията за влошаване на външната среда и увеличаване на рисковете пред икономическото развитие на Европейския съюз. Делът на необслужваните кредити продължава да се понижава, а печалбата нараства.

В края на деветмесечието на 2019 г. активите на банковата система достигат 115,5 млрд. лв., като нарастват с 8,4 млрд. лв. на годишна база. Темпът им на растеж от 8,1% е приблизително равен на номиналния растеж на брутния вътрешен продукт (по предварителни данни), което поддържа положителната тенденция за значителния принос на сектора за разширяването на икономиката.

Най-големите пет банки, според размера на активите, са съответно УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка и Юробанк. Общият им пазарен дял в активите, кредитите и авансите, пасивите и депозитите е приблизително 60%, докато при собствения капитал е 64%. Приходите им от лихви са в размер на 59% от общите за системата, разходите им за лихви са в размер на 53% от общите, а печалбата им е в размер на 65% от общата.

Основните фактори, които влияят на развитието на банките през разглеждания период, продължават да са паричната политика, поведението на инфлацията и нарастващите рискове за значително забавяне на икономиките от еврозоната.

Поведението на Европейската централна банка продължава да бъде доминиращият фактор за развитието на банките. Високата степен на финансова интеграция на българската банкова система с тази в еврозоната, поради валутния борд и присъствието на големи европейски банкови групи, води до засилено влияние на политиката на ЕЦБ и върху местната система. Експанзивната парична политика на ЕЦБ се запазва, като лихвеният процент по депозитното улеснение беше допълнително понижен през септември до -0,5%, т. е. продължава поддържането на отрицателен лихвен процент по депозитите при нея, които надвишават изискуемите по минималните задължителни резерви (с известни изключения за свръхликвидността по текущите сметки в Евросистемата, които са в сила от 1 ноември и са извън разглеждания период).

Еднодневните необезпечени депозити на междубанковия пазар в еврозоната са с отрицателни лихвени проценти, много близки до стойността от -0,5%, като процентът по депозитното улеснение продължава да играе ролята на де факто основен лихвен процент на паричната политика на ЕЦБ. В първото си изслушване пред Европейския парламент новоизбраният гуверньор на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че тази политика ще продължи и акцентира върху значението на отрицателните лихвени проценти, рестартирането на програмата за покупка на активи, допълнителното облекчаване на изискванията за дългосрочните рефинансиращи операции и указанията за бъдещото състояние на паричната политика. Лагард анонсира провеждането на преглед и евентуални промени на стратегията на паричната политика на ЕЦБ, включително и на средносрочната й цел. Последният подобен преглед е през 2003 г., като динамичните промени във финансовата среда изискват подобно действие и трябва да дадат отговор на редица въпроси.

Инфлацията в България леко спада през третото тримесечие, но продължава да е на по-високи нива спрямо тази в еврозоната, като в края на септември средният темп на инфлация за последните 12 месеца достигна 2,5%, при 1,3% за еврозоната. Само 4 страни в ЕС имат по-висока инфлация, като наличието на няколко страни с инфлация между 0,4% и 0,7% означава, че не е спазен критерият от Маастрихт за стабилност на цените. Инфлацията може да доведе до отрицателни реални лихвени проценти и по този начин да увеличи рисковете. От своя страна, политиката на отрицателни лихви представлява на практика облагане с данък на кредитните институции, като де факто се повишава цената на привлечените средства. Тези фактори би трябвало да стимулират банките да са по-активни при отпускането на кредити, което се подкрепя и от благоприятната среда на нарастване на заплатите и високия коефициент на заетост. Но в подобна ситуация не трябва да се пренебрегват и рисковете за допълнително забавяне на растежа в еврозоната, който по предварителни данни за третото тримесечие е едва 0,2% спрямо предходното.

БНБ и банковата система реагират адекватно на подобни рискове с подсилване на буферите и подобряване на редица надзорни индикатори. Собственият капитал в банковата система се увеличава с близо 850 млн. лв., което представлява 14,8% темп на растеж. Капиталовата адекватност се подобрява с 1 процентен пункт, като достига 21%. Освен това от 1 октомври банките трябва да заделят антицикличен капиталов буфер, приложим за кредитни рискови експозиции, в размер на 0,5%.

Отпуснатите кредити и аванси към края на деветмесечието са 93 млрд. лв., като нарастват с 5,6 млрд. лв. От големите банки, най-висок растеж на кредите на годишна база имат Райфайзенбанк, Експресбанк и Банка ДСК. Кредитите за нефинансови предприятия и домакинства се увеличават с 3,6 млрд. лв., за кредитни институции нарастването е 2,2 млрд. лв., за други финансови предприятия увеличението е 0,5 млрд. лв., а средствата на банките при централната банка намаляват с 0,8 млрд. лв.

Кредитите за домакинствата се повишават с близо 2 млрд. лв. и достигат 23,7 млрд. лв. Най-висок растеж на тези кредити на годишна база отбелязват Райфайзенбанк, Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка. Жилищните ипотечни кредити нарастват с 1,5 млрд. лв. и надхвърлят 12 млрд. лв. Нарастването на потребителските кредити е с 2,1 млрд. лв. и за разлика от същия период на предходната година те изпреварват ипотечните и достигат 12,3 млрд. лв.

Кредитите за нефинансови предприятия се увеличават с 1,7 млрд. лв. и достигат почти 36,5 млрд. лв. От големите банки, най-висок относителен дял на кредитите за нефинансови предприятия от общите си кредити имат Първа инвестиционна банка (55%), следвани от УниКредит Булбанк (41,5%) и Райфайзенбанк (41,1%). Кредитите за бизнеса са много важни за инвестиционния процес и дългосрочното развитие на страната.

Качеството на портфейлите продължава да се подобрява. Относителният дял на необслужваните кредити към общия размер отпуснати кредити и аванси се понижава от 8,5% на 7,4%, като абсолютният им размер намалява от 7,4 млрд. лв. на 6,9 млрд. лв. Просрочията над 180 дни намаляват значително като относителен дял от необслужваните кредити - от 66,3% на 58,6%, а като абсолютен размер спадът е от 4,9 млрд. лв. на 4 млрд. лв. Известно внимание заслужават понижението на коефициента на покритие на необслужвани кредити с провизии от 62,3% на 58,7%, както и увеличението на непокритите с провизии кредити от 2,75 млрд. лв. на 2,84 млрд. лв.

Тенденцията за понижаване на лихвените равнища продължава, но кредитните институции съумяват да понижават цената на привлечените си ресурси. Депозитите се увеличават с 6,7%, но разходите за лихви по тях намаляват с 8%. Банковите влогове остават най-предпочитаните форми на спестяване за домакинства и фирми поради ниските доходи, недостатъчната финансова култура и оценката за относително висок риск на финансовите пазари. Влоговете в банки са гарантирани до левовата равностойност на 100 хил. евро и са достатъчно ликвидни.

Приходите от лихви по кредити и аванси се увеличават с 1,5%. Приходите от лихви по кредитите за кредитни институции се увеличават значително с 54%, което подсказва известна динамика в поведението за формиране на лихвени проценти за тези институции, въпреки че като нива остават относително ниски. Приходите от лихви по потребителски кредити се увеличават с 3,2%, а по ипотечни - с 2,3%. Независимо от увеличението на обема на кредитите за нефинансови предприятия, средната доходност спада, което води до намаление на приходите от лихви с 1,8%. Общите приходи от лихви достигат 2,3 млрд. лв., докато разходите за лихви са 217 млн. лв.

Продължават да нарастват приходите от такси и комисиони, което е резултат от по-големия обем трансакции, но и от промяната на тарифите. Конкуренцията от страна на финансови технологични компании се засилва, като те извършват част от банковите услуги (например разплащания), което се очаква постепенно да доведе до спад в цените на тези услуги.

Административните разходи в банковата система се понижават с 0,8% на годишна база. Нетната печалба се увеличава до 1,27 млрд. лв. или с 4,2%. Възвръщаемостта на активите е 1,14%, а възвръщаемостта на собствения капитал е 8,87%, при съответно 1,18% и 9,77% към края на деветмесечието на предходната година.

Най-висока възвръщаемост от отпуснатите кредити и аванси реализират Юробанк, Първа инвестиционна банка и Банка ДСК, докато най-ниска цена на финансиране чрез депозити успяват да постигнат Алианц, ОББ и Банка ДСК. Най-висока нетна печалба за деветмесечието реализират УниКредит Булбанк, Банка ДСК и Юробанк.

Благоприятното развитие на банковата система продължава. Банките разчитат основно на местен ресурс, увеличават депозитите си, като успяват да намалят лихвените разходи по тях. Приходите от лихви по кредити се увеличават, като същото се отнася и за приходите от такси и комисиони. Това увеличава нетния оперативен доход, а изчистването на портфейлите от необслужвани кредити способства за нарастването на нетната печалба. Подобрява се капиталовата адекватност, което допълнително увеличава стабилността на системата.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари