Пътят на България е през ERM II към валутния съюз, но трябва да влезем едва тогава, когато положението вътре се успокои

Присъединяването на България към еврото, по принцип, е важно. В момента страната ни полага сизифовски усилия да влезе в еврозоната, а в същото време там има сериозни проблеми. Не са ясни перспективите на еврозоната и единната валута. Безспорно е, че пътят на България е през ERM II към валутния съюз, но трябва да влезем едва тогава, когато положението вътре се успокои. Италия, например, иска радикални промени и заплашва, че ще се откаже от еврото, ако те не бъдат направени. За държави като нея участието в Еврозоната отнема два ключови механизма – определяне на основния лихвен процент и обменния курс на валутата.

Истината е, че еврото все още не успява да постигне основната си цел - да обедини държавите в съюза. То беше създадено именно за обединяване на икономиките в ЕС и за повишаване на просперитета. Реално обаче разделението между страните продължава да е голямо, особено между кредиторите и кредитополучателите. Този факт се отразява и върху решаването на другите проблеми в общността – миграцията и защитата на границите, които са кризисни за Гърция и Италия.

Един от основните съществуващи проблеми, който е признат от всички, е свързан с Банковия съюз. Той се нуждае от реформа. Тя обаче се бави по най-различни причини. Една от тях е противопоставянето на Германия на тези ключови реформи, които могат да спрат изтичането на капитала от слабите икономики. Просто, силните икономики в Европа нямат интерес. Една от основните критики към Валутния съюз е невъзможността да бъдат коригирани валутните курсове, а тежестта поемат членовете длъжници, които вече страдат от забавен икономически растеж и свити доходи.

Позволявам си да цитирам тук нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, който твърди, че има риск отделни страни да поискат да излязат от еврозоната, ако не бъдат направени нужните стъпки за подобряването й. Той казва, че Германия или трябва да поведе реформите, или сама да го напусне. Ако това не се случи, ще трябва другите да го напуснат. Според Стиглиц, концепцията за еврото изначално е сбъркана, тъй като не предложи нищо повече от строг контрол на дефицитите и дълговете. А това е допълнителна пречка за икономическото възстановяване. Резултатът от нея е забавено икономическо развитие на зоната, особено сериозно за по-слабите икономики.

А диспропорциите и дисбалансите в Европейския съюз, които не намаляват, водят след себе си много големи проблеми. Въпреки общия растеж и кохезионните напъни, разликата и дистанцията между богатите и бедните страни членки не се стопява - по отношение на БВП, на доходите, на стандарта на живот, на профила на икономиките. Поради тази причина, изтичането на огромни потоци от квалифицирана работна сила към богатия Запад поставя под въпрос възможността на съответните страни за изпреварващи темпове на развитие и за скъсяване на дистанцията. Формира се ситуация, при която, след като изчерпиха голяма част от възможните за себе си ползи от разширяването, богатите страни поставят под въпрос самата необходимост от кохезионните фондове, т. е. и от общата политика на сближаване. Времето на нетните донори, като че ли изтича.

Ярко потвърждение за това е и не особено големият ентусиазъм, с който беше посрещната идеята за разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани.

В Европейския съюз се оформят два центъра с две или даже повече крила. Единият е Франко-Германският, около който гравитират старите страни членки Белгия, Холандия, Дания, Люксембург, по отделни теми Испания и Португалия, донякъде Швеция и Финландия, както и Прибалтийските страни. Другият е Вишеградската четворка, до която все по-близо стои Австрия. Вече забелязваме как на базата на общи интереси постепенно се оформя и друга специфична конфигурация - тази на Южноевропейските държави, в която попадат Италия, Гърция, Кипър и Испания. Това са обективни процеси, породени от различията и интересите.

Добре е на всички да ни е ясно, че няма изгледи в обозримо бъдеще тези различия да бъдат преодолени. Точно обратното - те ще се задълбочават. Защото противоречията са по много сериозни теми - Брекзит, мигрантите, общата система за сигурност, в това число и за опазване на границите, разширяването на еврозоната, бъдещето на Шенген...

Лозунги за единство? Значи ЕС е в криза

От принципен и концептуален характер са съществените различия в разбирането за акцентите за следващия програмен период, особено по отношение на това каква да бъде кохезионната политика. Макар и формално единни, страните са разединени по отношение на санкциите срещу Русия. Противоречия се появиха и по въпроса за присъединяването на Западните Балкани. Дали то ще завърши с успех или ще бъде поредната отвличаща вниманието инициатива, маскираща нежеланието и неспособността да се решават големите проблеми пред Европейския съюз, е въпрос, на който предстои да видим отговора. В крайна сметка доказан е фактът, че колкото по-шумни са декларациите и лозунгите за единство, толкова по-ясно личи, че Съюзът е в криза.