През 2004 година вестник „Труд“ излезе на първа страница с огромна снимка на една спукана топка. Причината – отпаднахме от европейското първенство в Португалия. Бяхме 16-и на континента, а очакванията бяха за полуфинал. Проклинахме, рязахме вени, глави ... Трагедия, граничеща с емоционален апокалипсис. Постепенно във времето си тръгна от футбола вездесъщият Иван Славков. Последва го Сивия кардинал Иван Вуцов. Както и двукратният треньор №1 на България в анкетата на „Труд“ Пламен Марков. Не си бяха свършили работата и… вън!!!
16 години по-късно. Двама от споменатите вече гледат от небето, а третият е в миманса. Уволниха го след… реми срещу световния шампион Италия в официален мач и последвало 1:6 в контрола със Сърбия. Лошо няма! България беше четвърта в света. Имаше „Златна топка“ в лицето на Христо Стоичков. В един период биеше всеки, когото хване, а в София по традиция отборите трепереха от „лъвовете“.
Днес футболна България се срамува. Истински се черви от така наречения национален отбор. Да кажем, че Георги Дерменджиев и неговите избраници не стават, е твърде тривиално и ясно. Те не изглеждаха като аматьори само срещу… аматьорите от Гибралтар. Дори там си откриха резултата с гол при агонизиращ вратар. А можеха да обиколят световните агенции в стил „Марсело Биелса“, който накара футболистите на „Лийдс“ да направят шпалир на „Астън Вила“, за да компенсират нечестно вкаран гол.
За българския отбор срещу Финландия и в последните години – дотук! Темата е за спуканата топка. За онази тлъста мръвка, която кой ли не опита да яде след САЩ ’94. Включително и легенди от Пеневата чета. Те сложиха българския футбол на ешафода – в буквалния смисъл. Някой ще каже – имаме два отбора в групите на Лига Европа. Хора, замислете се! ЦСКА и „Лудогорец“ са съставени основно от чужденци! И кой да ги съди! На българи реално не се дава шанс – дори в тези два клуба.
Преди малко повече от година премиерът Бойко Борисов поиска оставката на Борислав Михайлов и я получи. Няма никакъв спор – управлението на славния вратар в БФС е трагедия. При него фалираха – кой фактически, кой още не, двата колоса ЦСКА и „Левски“. В България няма нито един модерен стадион с изключение на Разград, където всичко се случва като за… национална кауза. Но това е само оправдание на „червени“ и „сини“. На „Българска армия“ гледахме красиви проекти на картинки, направени от Васил Божков, Александър Томов, „Титан“ и сега Гриша Ганчев. На „Герена“ стигнаха до една кабрио-трибуна. Когато Сърбия отпадна с дузпи от Евро 2020 срещу Шотландия, държавата реши – рестарт на футбола. Първа точка – нови стадиони. Подобно е положението в съседен Букурещ. Също и в Будапеща. Не забравяйте, че унгарската и румънската столица са домакини на Евро 2020 догодина. Не забравяйте и, че БФС официално се кандидатира за същото само с едни голи намерения. Не забравяйте и, че на думи сме кандидат-домакини на Евро 2028 и Мондиал 2030.
Баста! Ние сме спуканата топка на футбола. Срам сме за Стоичков и Гунди, за Якимов и Соколето, за Зума и Чико Дерменджиев. За куп легенди, заради които България беше сила. Истинска световна футболна сила!
Сега в БФС единствено тупкат топката – в това са се научили чудесно. Искат да си взимат хубавата заплата за… безхаберие.  Държат кокала като умрял от глад койот. Били резервирали петзвездни хотели за националите? На кого му пука! Тяхната работа е всеки ден да са при един от най-дейните спортни министри Красен Кралев, а оттам – при Бойко Борисов. За да станем като Сърбия и най-накрая отборите да имат хубави стадиони и бази – първата крачка към големия футбол. Не го правят от страх и използват турбулентната политическа обстановка – нали най-добре се плува в мътни води. Само че Домът на футбола отдавна е влязъл в сенките. Чака се само кой от най-позорния изпълком в историята ни ще поиска кокала на Боби Михайлов. Това обаче в никакъв случай не трябва да се допуска! Всички тези господа от кръга на позора имаха достатъчно шансове и ги проиграха тотално. И всички те трябва да си тръгнат на секундата. Иначе ще ритаме спуканата топка и ще молим Гибралтар пак да дойде, за да ни вдигне самочувствието. За… четири дни.