Един от най-свирепите терористи за всички времена е наполовина българин

Антон Прудкин мери ръст с Карлос Чакала и Осама бен Ладен

Ние сме Баш майстори на атентатите. С най-много кървави покушения на глава от населението в историята. Няма статистика колко са, но цифрата е зашеметяваща. На върха стои взривяването на храма „Св. Неделя“ през 1925 година. Жертвите са над 150, включително жени и деца. Сегашната бомба срещу главния прокурор Иван Гешев гръмна халостно, обаче влезе в черната хроника на мракобесието.

Малцина знаят, че един от най-свирепите атентатори за всички времена е наполовина българин. В топкласацията на терора Антон Прудкин мери ръст с Карлос Чакала и Осама бен Ладен. Роден в Русе на 16 януари 1880 г., той е син на майка българка и баща украински солдат, участник в Руско-турската освободителна война. Антон завършва търговската гимназия в Свищов и морското училище в Николаев.

Първото превъплъщение на Прудкин е македонски революционер. С неколцина съмишленици крои да потопи няколко европейски кораба в името на страдаща Македония. Набелязани са унгарският "Вашкапу", австрийският "Аполо", германският "Тенедос" и френският "Феликс Фресине". Работата трябва да се изпипа така, че всички да гръмнат едновременно в Цариградското пристанище.

Освен Прудкин в съзаклятието са Иван, Васил и Стефан Димитров. Първите двама братя на летописеца Захари Стоянов, третият е техен братовчед. На 19 август 1903 г. "Вашкапу" хвърля котва във Варна. На палубата се качват четиримата. Иван и Стефан са пътници, Антон и Васил изпращачи. Два куфара е багажът им.

"Тъй наречената адска машина се помещаваше в единия куфар – обяснява Прудкин, – но като за всеки обречен параход бе определено по петдесет килограма динамит-мелинит, а такова голямо количество, сложено само в един куфар, би представлявало известни неудобства при носенето му, особено поради тежестта, заради това динамита го разпределихме в два куфара по 25 килограма."

На другия ден Антон и Васил посрещат следващата жертва "Аполо". Вапорът обаче хвърля котва подозрително далеч, а знамената на параходните агенции са спуснати наполовина в знак на траур. Разбира се, че през нощта "Вашкапу" е експлодирал. Неизвестно защо часовниковият механизъм се задействал далеч преди Цариград. За да не рискуват, атентаторите пускат зад борда другите куфари убийци.

През 1905 г. Антон Прудкин плава на парахода "Борис" и обслужва арменската революционна организация. Тя търси динамит да ликвидира султан Абдул Хамид II. Като пипват взрива, заговорниците го поставят в дипломатическа карета, с която на 21 юли проникват в двореца "Илдъза". Денят е петък, в джамията се извършва обредът "селямлък", присъстват чужди представители. Арменците се правят на холандци, дошли да приберат своя пълномощен министър.

Абдул Хамид излиза от молитвения дом и се готви да седне в каляската си. В този момент колата бомба спира до неговата и експлодира. Земята почервенява от кръв, но падишахът оцелява. По време на следствието става ясно, че динамитът е доставен от някакъв варненски капитан. Това е Антон Прудкин, светва им на турците и протестират пред нашето дипломатическо агентство в Цариград.

Когато избухва Първата световна война, Прудкин планира да потопи в Златния рог германските кораби "Гьобен" и "Бреслау". Този атентат пропада, защото на 5 октомври 1915 г. е арестуван, обвинен в шпионаж и осъден на доживотна тъмница. В затвора дели килия с Александър Стамболийски. Специалистът по взривове толкова се харесва на селския водач, че като идва на власт след войната го назначава за столичен градоначалник.

Терористът се запретва да въведе ред в столицата. Главната директива е да се смажат буржоазните елементи, които са бурени в браздите на земеделския възход. Денем Антон Прудкин обикаля на кон улиците и святка наляво-надясно с очи. Нощем маскиран участва в обиски и арести. Знатната дама Султана Петрова свидетелства:

"Маскираното лице мълчаливо се нахвърли в стаята, притече се най-напред към леглото, а после разтърси долапите и всичко, което можеше да му се стори подозрително. След това пак в пълно мълчание, като някой избягал от лудница пациент, бегом се затича към таваните. Оттам чухме заповедта: "Стреляйте върху всеки, който се опита да бяга." Смаяна, попитах пристава Милев: "Какво значи това?" Той ми направи знак да мълча и ми подшушна: "Началството." Разбрах, че това ще да е страшният терорист Прудкин."

През декември 1919 г. избухва Голямата транспортна стачка. По призив на БКП (т.с.) 25 000 души спират работа. Подкрепят ги миньорите от Перник и Бобовдол. Ситуацията става критична. Французите заявяват, че ако не бъде овладяна, окупационният корпус ще се намеси.

Изходът е бомба, решава градоначалникът Прудкин. "И тогава аз приготвих снаряда – признава той, – не да разруши, а шум да вдигне, и в една тъмна дъжделива нощ, придружен от Стоил Стефанов, частния секретар на министър Димитров, с явен риск за живота си отидох и сложих снаряда под жп моста при с. Надежда…" В нощта срещу 21 януари 1920 г. гръм секва съня на близката столица. На другия ден стачниците са обвинени, че си служат с атентати и протестът е смазан.

За 3 март същата година белогвардейският емигрант Пьотр Рис готви сказка на тема "Стара и нова Русия". Публиката да заповяда в софийския театър "Одеон", гласят обявите. В 10 часа и няколко минути сградата е взривена.

"Електричеството в същия момент изгасна – разказва очевидец. – Настава пълен мрак. Чуват се писъци. Пипнешком се измъкваме в десния кулоар и оттам през свода под ложите излизаме вън. Почнаха да изнасят ранените. Видях петима души, които изнесоха пред мене. На една дама бе разкъсано лицето. Друг един имаше няколко рани на главата си. Цялото му лице беше обляно в кръв. Трети беше безжизнен труп."

Отначало полицейското разследване удря на камък. През август обаче от Централния затвор духват криминалните Димитър Патамански и Стоян Луков-Попето. Патамански се прехвърля в Румъния и пред тамошните власти заявява, че той и Попето са гръмнали "Одеон".

Затворникът бил отведен при началника на Обществената безопасност Константин Муравиев. Там бил и Антон Прудкин. Двамата му предложили сделка: той да взриви театъра, а те ще го отърват от пандиза. Бандюгата приел, при условие че ще му помага Попето.

На 2 март Прудкин им дал нужната адска машина. Душегубците я отнесли в Княжево, пренощували там и на другата сутрин се промъкнали в мазето на "Одеон". Поставили бомбата, изнизали се и седнали в близкото кафене да чакат ефекта.

След преврата на 9 юни 1923 г. Антон Прудкин е арестуван. За атентата при Надежда получава доживотен затвор, за "Одеон" е осъден на смърт. През 1930 г. смъртната присъда е заменена с доживотна, а през 1936 г. терористът е помилван и освободен.

Прудкин се прибира във Варна, където уж захваща стария морски занаят. Всъщност става съветски шпионин. Купува гемията "Единство", с която топографира крайбрежието и събира сведения от военен характер. Под предлог, че отива на лов за делфини излиза в открито море и се среща с тайнствена моторница без отличителни знаци. На нея предава информацията.

Когато Германия напада Съветския съюз, Прудкин организира диверсионна група. Легендата на терора се готви да вдигне във въздуха акционерното дружество "Транспетрол". В неговите резервоари горивата надхвърлят 10 милиона литра. Акцията е обмислена до най-дребния детайл, но провал обърква сметките.

На 22 юли 1941 г. Антон Прудкин е арестуван. Отново е осъден на смърт. Този път дочаква палача. Обесен е във Варненския затвор на 1 август 1942 г.