Индустриалният дизайнер №1 на света отпразнува годишнината, яхнал триал-мотоциклет

Занапред ще бъде и художник, готви за жена си картина дето го търпи 60 години

Връща се към първата си любов - изобразителното изкуство

На 85 години Джорджето Джуджаро си почива и бяга от стреса като кара по планинските пътеки на остров Сардиния триал-мотоциклет. Да, от ония, които са без седалка и трябва да ги управляваш прав, като целта не е да вдигаш скорост, а да преодоляваш препятствия като не падаш. Обича морето, но след няколко дни то му става скучно и дава газ към върховете.

А 54-годишният му син Фабрицио, който преди 40 години го е запалил по екстремния триал-мотокрос, сега кара само електрически скутер “Веспа”. Хвали се навсякъде с това, че най-големият успех в живота му е бракът с неговата съпруга Мария Тереза, която му е позволявала и позволява всичко. Включително и това да се сблъска с мотора си в дърво и да остане без четири зъба, тоест не му се е карала, де.

Разправя също, че тялото му е пълно с енергия, която не знае от къде му идва, а мозъкът кипи от идеи, чиято реализация тепърва ще изненадва приятно света. В момента обаче се връща към първата си любов - изобразителното изкуство, за да нарисува картина на втората любов - жена си, с която на 5 септември ще отпразнуват 60 години семеен живот. Джорджето Джуджаро е индустриалният дизайнер №1 в света за ХХ век, избран за такъв през 1999 г. от 132-ма експерти от 25 развити страни.

Роден е на 7 август 1938 г. в градчето Гаресио западно от Торино, но още тийнейджър го приемат в Академията по изящни изкуства в областния град. Кръстен е точно Джорджето - умалително на Джорджо, все едно да те запишат у нас в кръщелното Гошко, а не Георги, та състудентите му започват да му се подиграват. Но бързо престават, тъй като момчето не само че се гордее с името си и никога не се е опитва да го преправя, но и защото всява веднага респект със страхотните си артистични умения.

Няма начин, крушата не пада по-далеч от дървото - баща му, неговият дядо и прадядо му са били едни от най-тачените художници с маслени бои в района на Торино. Знае се - това е градът на ФИАТ и още във втори курс един от професорите по изящни изкуства в Академията предлага на Джорджето да се посвети на автомобилната индустрия, за да използва добре таланта си, пък и за да го осребри подобаващо. Шестнайсет годишният тогава младеж се вслушва в думите на преподавателя, започва да скицира автомобили и през 1955 г. представя някои от творбите си на студентска изложба. Експозицията е посетена от техническия директор на ФИАТ по онова време Данте Джакоза, той е впечатлен от работите на момчето и още на другия ден го кани на работа в отдела на концерна за дизайн на превозни средства.

Длъжността му е “илюстратор”, а задачата - да визуализира в линии идеите на творците, нахвърляни в акварелни скици или пък реализирани с други техники. Остава там четири години, тоест до втория щастлив случай в живота му, когато благодарение на баща си Марио Джуджаро попада в резиденцията на вече известния създател на каросерии Нучио Бертоне. Таткото се има с него, довършва стенопис във вилата му, хвали се на чаша вино със сина си и торинският дизайнер кани младежа на гости. Явно той е впечатлен от Джорджето, предлага му да работи с него и едва навършил 21 години талантливият младеж става сътрудник на вече известния в света център за промишлен дизайн “Бертоне груп”. Където “илюстраторът” от ФИАТ става истински творец - моделиер на автомобили, още повече, че се справя блестящо с първата поставена му от Нучио задача - рестайлинг на изключително успешния автомобил “Alfa Romeo Giulietta Sprint”, проектиран от всепризнатия маестро на шасита Франко Скалионе.

После Джорджето е в основата на оставилите дълбоки следи в автомобилната история модели на “Бертоне груп” - “Aston Martin DB4 GT Jet Concept”, “Ferrari 250 GT Concept”, “Chevrolet Corvair Testudo Concept”, “Fiat 850 Spider”, “Giulietta Sprint”, “Alfa Romeo Giulia GT” и ред още. Само след година Бертоне го назначава за ръководител на “Центъра за стилни проекти” на групировката си и ослепителната кариера на Джуджаро набира скорост.

След кратък престой - от 1965 до 1967 г. - в другата голяма италианска компания за индустриален дизайн “Гиа”, където работи главно за “Мазерати”, Джуджаро решава да започне да се труди само за себе си и основава собствените фирми първо “Ital Styling” и после “Italdesign”. Именно в тях той прави големия скок в своята креативност, като се изстрелва далеч отвъд стила - комбинира дизайна с инженерство, за да осигури напълно завършени проекти. Впуска се в авантюрата с приятеля си и съдружник завинаги Алдо Мантовани, съвместният им дебют е проектът “Alfasud”, успехът е бърз, но преди всичко глобален.

Защото благодарение на неговата популярност след това двамата авери създават през годините заедно над 200 инженерни проекта за клиенти от цял свят, често конкуриращи се помежду си - “Maserati Coupe” и “Spyder”, “Audi 80”, “Lotus Esprit”, “Volkswagen Passat”, “Golf” и “Scirocco”, “Bugatti EB112”, “Saab 9000”, “Subaru SVX”, “DeLorean DMC 12” и т. н.. Особено интензивно е сътрудничеството на “Italdisign” с ФИАТ, за който са проектирани все успешни модели: “Lancia Delta”, “Thema” и “Prisma”, фиатите “Panda”, “Uno”, “Croma”, “Punto” и ред още.

По-късно идва ред на автомобилите с изключително елегантен дизайн: “Alfa Romeo Schighera”, “Lamborghini Cala”, “Bugatti 18/3 Chiron”, “Aston Martin Twenty Twenty”, “Lexus Landau” и “Structura”. Но Джуджаро съвсем не се ограничава с леките автомобили - той слага подписа си и под модели на тежкотоварни камиони, на селскостопански машини, на влакове, часовници, мотоциклети за компаниите “Ducati” и “Suzuki”, дори на макароните със странна форма, наречени “Мариле”.

Джуджаро бяга от стреса, като кара по планинските пътеки на остров Сардиния триал-мотоциклет.

Специалистите са единодушни, че Джорджето Джуджаро наистина е индустриалният дизайнер №1 на XX век, тъй като има огромна заслуга за еволюцията на автомобилостроенето. Не само с точното балансиране в изпипването на леките коли, винаги пропорционални и безупречни от всеки ъгъл на гледане, но и със способността си да предвижда вкусовете и нуждите на потребителите. Талантът му позволява също така да ръководи с проектите си стратегиите за преодоляване на моменти на криза и за последващ растеж на не една и две големи компании като например “Фолксваген” или “Хюндай”. Художник - визионер и преди всичко умел стилист, сега, на 85 години, кара като луд мотор без седалка и рисува за жена си. За да є се отблагодари за това, че 60 години му е била верен спътник и му е родила три деца. А роднини и приятели му пожелаха миналата седмица през четвъртата си младост да създаде още поне 100 коли!