Дали друга банка ще иска да рефинасира заемите не е ясноv 

Финансовата институция се разделя с активи, но ще поеме нов дълг от 1,2 млрд. лв.

Подсказва на част от клиентите, че могат да прекратят договорите си срещу 3000 лева 

Новото управление на Българската банка за развитие, поставено начело от бившия служебен министър и лидер на ПП “Продължаваме промяната” Кирил Петков, ударно гони своите клиенти, става ясно от документи, с които “Труд” разполага. 

“Във връзка с промяна на Устава на ББР, както и в изпълнение на стратегията за изход от експозиции над 5 млн. лв. и изход от експозиции от Големи корпоративни клиенти чрез заместване на портфейла с МСП и кредити до 5 млн. лв.” ръководството на банката предлага да се промени таксата, която се изисква от фирмите получили заем от ББР, за да рефинансират кредита си през друга банка.

Според досегашните правила на ББР, приети преди Кирил Петков да оглави икономическото ведомство, клиентите, които искат да се откажат от финансовата институция и да се прехвърлят към друга банка дължат такса на ББР в размер на 5 на сто от стойността на тегления кредит. С други думи - при кредит от 100 млн. лв. - 5 милиона лева. Докато новото ръководство на ББР, назначено от Кирил Петков, приема тази такса да се промени и да стане 3000 лева. При това от Управителния съвет на ББР признават, че “съществуват и клиенти, на които ние като Банка сме подсказали, че не съответстват на стратегията и мисията на Банката за подкрепа на МСП, което е потвърдено и от новия Устав.” На тях е предложено да се “рефинансират” или по-простичко казано - да станат клиенти на друга банка. По този начин финансовата институция доброволно се отказва от клиентите, които є носят печалба, но за сметка на това прибира 90 на сто от отпуснатите си средства обратно, което според експерти може би кореспондира с плановете за преструктуриране на банката, обявени от Кирил Петков докато беше на поста икономически министър.

Идеята според експерти от финансовите среди, до които “Труд” се допита, е банката да прибере обратно всички пари, които е раздала до момента. Дали обаче ще се намери друга финансова институция, която да рефинансира заемите, раздадени от ББР, не е ясно. Предвид факта, че за да се рефинансира няколкомилионен кредит със сигурност е необходима нова оценка на обезпечението на отпуснатите заем, който би означавал и допълнителни разходи за кредитополучателя. Така че за предприеме подобна стъпка клиентът, лихвите по рефинансирания му кредит в избраната от него търговска банка, трябва да са по-изгодни от нисколихвените заеми, отпускани от ББР. От друга страна банковият свят е сред най-консервативните и не се знае доколко подобни активи биха били желани от финансови институции. Мечтите за обезкървяване на банката и събиране на парите е ясна, но не се знае дали ще има достатъчно кандидати сред бизнесмените, получили милионни кредити от ББР. Освен ако “подсказването” от страна на ББР към клиентите, че не са желани не е било такова, че те не могат да му откажат.

Как банка, която има само един офис в страната - в София, ще открие достатъчно малки клиенти, които да покрият тази загуба на клиенти, от становището на УС на ББР също не става ясно. Още повече, че кредитните експозиции над 5 млн. лв. към 21 октомври, когато е взето това решение от ББР, представляват 89,75 на сто от всичките клиенти на финансовата институция (без да се отчитат дъщерните є дружества), а като сума се равняват на 1,49 млрд. лв. Като брой тези клиенти са 59. Останалите 10 на сто от портфейла са разпределени между 150 клиента. Техните кредити са на стойност 170 млн. лв.

УС на ББР също така решава, че клиентите, на които не “им е подсказано”, че е добре да си потърсят друга банка, както и тези, които имат необходимост от кредитиране под 5 млн. лв., ще трябва да заплатят при желание да сменят банката си сумата, предвидена по договорите ми. Или в масовия случай - 5 на сто от стойността му. Така ББР очевидно иска да осребри активите си от големите клиенти, а за малките, които искат да рефинансират заемите си през други финансови институции, остава високата такса.

Паралелно с раздялата с клиентите си от ББР предвиждат да теглят и нов облигационен дълг в размер на 1,2 млрд. лв., а като държавна финансова институция е ясно, че той ще се плаща от данъкоплатците, които чрез вноските си в бюджета покриват и други евентуални разходи на финансовата институция. Къде ще отидат всички тези средства, които планират да съберат в ББР - милионите от рефинансирани кредити на големите си клиенти и дълга в размер на 1,2 млрд. лв. не става ясно.

В периода от 25 май банката е предоставила 55 кредита, като 47 от тях са от портфейла на ББР Микрофинансиране. Оказва, че гарантираните кредити по шумно оповестената антикризисна програма “Възстановяване” на служебния кабинет и гордост на лидерите на ПППП Кирил Петков и Асен Василев, които са достигнали до бизнеса са едва за 2,6 млн. лв. 

За сметка на това са подписани редица консултантски договори за юридически услуги. Такъв скандален договор беше подписан и с Лена Бориславова. Видно от отговора на ББР скандално сключеният на 01 юли 2021 г. от Цанко Арабаджиев и Владимир Георгиев договор в период преди да имат представителна власт за това е прекратен, считано от 05.10.2021 г. по инициатива на Банката.

За 6 месеца

Активите ѝ се свиват с 500 млн. лв.

Шефовете на ББР взимат заплати над 18 000 лева всеки

При управлението на новите банкери активите на банката са се свили от 3,97 милиарда лева през първото тримесечие на годината до 3,52 милиарда лева през третото тримесечие. Това е спад от близо 0,5 милиарда лева за едва половин година. Съществен регулаторен проблем е, че за същия период от време банката се е декапитализирала с 250 млн. лева. Сериозни спадове се наблюдават във всички ключови за една банка пера от баланса. Впечатление прави и рязкото влошаване на ликвидността, защото паричните средства на банката спадат с близо 200 млн. лева за периода на управление на новия мениджмънт.

Въпреки тези резултати изпълнителният директор на ББР, назначен от Кирил Петков, получава през месеците август и септември възнаграждение от банката от по 17 125 лв. В допълнение на това получава и по 2000 лв. месечно от Фонда за капиталови инвестиции, което е дъщерно дружество на банката, за което стои въпрос дали сам е подписал назначението си във фонда.

През август и септември Владимир Рашков Георгиев получава заплата от по 15 625 лв. Той е назначен и в дъщерно дружество на ББР - ББР Микрофинансиране, от което е получил допълнително 1000 лв. през август и 2000 лв. през септември. Членовете на надзорния съвет общо са получавали 18 550 лв. месечно. Тези средства вероятно се делят между Валентин Михов и Васил Щонов, защото бившия адвокат на Асен Василев - Стамен Янев, който беше назначен от Кирил Петков за изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции по закон няма право да получава възнаграждение.