Шампион по културизъм потърси „Труд“ за помощ през 2014 г.

Златко Генев-Културиста преминава 3 000 км за 14 дни, за да се спаси от ада

Има тежка диагноза за психическо заболяване

През пролетта на 2014 г. един едър и здрав мъж дойде в редакцията на „Труд“, за да разкаже как е избягал от бразилски затвор. Беше на 63 години, но изглеждаше на не повече от 45, защото беше спортистът Златко Генев - един от първите български шампиони по културизъм. На ръката му имаше татуирано името на Папийон – затворникът, който успява да избяга от каторгата във Френска Гвиана. Искаше да потърси гласност за своята одисея, защото така го бяха посътветвали юристи, които подготвяха искане до Интерпол да бъде свален от издирване с червената бюлетина като особено опасен престъпник. Историята му бе публикувана в „Труд“, после преписана и препечатана от не едно жълто издание, материали за „приключенията“ на Златко Културиста излъчиха и няколко телевизии. Половин година по късно – на 30 септември 2014 г., Златко Генев се простреля с куршум в главата в столичния фитнес "The Gym" и почина по-късно във Военна болница.

През 2010 г. Златко Културиста е 59-годишен и пътува до Бразилия на състезания за ветерани.  На връщане полетът му е до Португалия и на летището в Ресифе непознати бразилци го молят да предаде една малка чантичка, в която има паспорти и други документи. Записват си името му и му казват, че на кацане в Лисабон ще го посрещне човек с табелка, за да получи пратката. Златко се съгласява да направи тази услуга, без да подозира какво ще се случи с живота му само след няколко минути. Минава през митническия контрол, униформените отварят куфара, намират чантичката и в нея няма документи, а плик с 3.93 кг кокаин. Златко е арестуван, версията му за непознатите е напълно отхвърлена, той е обявен за трафикант и осъден на 5 години и половина затвор.

Златко Генев е петкратен шампион на България по културизъм.

"Завършил съм английска филология. 30 години работих като учител по английски език и физкултура в 105-о училище в София. Занимавах се с културизъм от края на 60-те години. Пет пъти съм бил шампион на страната по този спорт, ходил съм на много състезания по света. Смятате ли, че човек с моята визитка ще тръгне да се занимава с дрога?! Не съм постигнал всичко това, за да се превърна накрая в едно муле, в пушечно месо. Целият процес беше един огромен фарс. Осъдиха ме по показанията на някакви полицаи, които просто бяха решили да си правят свободни съчинения в съда “, казваше Златко. Той подозираше, че пратката му е дадена от ченгета под прикритие, които седели на летището, за да отчитат дейност.

Златко е пратен да лежи в затвора „Барету Кампелу“ на остров Итамарака, където условията били нечовешки. "Бях единственият българин там и въобще - един от малкото чужденци. Знаете ли как местните бандити мразят гринговците?! Винаги гледаха първо с мен да се заядат и беше много тежко, докато се науча как да си пазя кожата“, споделяше Културиста. 

Първите няколко месеца изкарва в килия с 8 души и спи седнал в един от ъглите. „Най-важното в началото е да се пазиш от сбивания. Местните не разчитат на сила. Моментално вадят едни 60-сантиметрови ножове, които наричат фака. Срещу такова оръжие не можеш да използваш мускули. Пред очите ми един след друг загинаха четирима затворници, които просто не се бяха научили да боравят добре с ножа“, обясняваше Златко. Той самият веднъж при самоотбрана бил готов да разпори корема на врага с фака, но противникът му се развикал за помощ. Надзирателите притичали и без да питат, започнали да налагат „якия гринго“ и след това го пратили за 11 дни в карцера.

От 2005 г. Златко имал регистрация в столичната психоболница "Св. Наум" с диагноза "Биполярно афективно разстройство". "Това означава чувство за тревожност, мисли за самоубийство, депресии. Не знам как оцелях в бразилските затвори, добре, че ми даваха редовно лекарства", казваше той. Но е имало и случаи, когато нарочно му спирали антидепресантите и той изпадал в тежки състояния и бил сигурен, че няма да оживее. Опитвал се да учи португалски, за да се разсейва и времето да минава по-бързо. Негов съкилийник му внесъл мобилен телефон, през който Културиста успял да се свърже с близките си в България и да си направи фейсбук. Дъщеря му извадила от болница „Св. Наум“ всички медицински документи за заболяването на баща си, платила да бъдат преведени на португалски и заверени, след което ги пратила в Бразилия. Местните власти изобщо не им обърнали внимание – сметнали диагнозата за измислена от Златко, за да излезе от затвора.

През 2012 г. все пак започва процедура за експулсирането му в България, но тя така и не стига до никъде. През септември 2013 г., когато Културиста вече е излежал повече от половината от присъдата си, все пак го освобождават условно и го преместват на по-лек режим. Тъй като е чужденец, трябва да живее в общежитие на губернаторството в Ресифе. Има право да излиза сутрин след 6 ч, за да си търси работа, а в 22 ч. трябва вече да се е прибрал. Изключение се правело само, ако някой си намери приятелка и можел да остане да преспи при нея.

„Бяхме 4-ма души в стая, един от които - 22-годишен, беше болен от туберкулоза. Чаках с месеци  да бъде приложена процедурата "експулсация", накрая реших да избягам и започнах да се подготвям“, припомняше си той.

Златко получил от близките си в България 1500 евро и на 1 март 2014 г. - в първия ден на карнавала, казал на отговорника в общежитието, че си е намерил приятелка, при която ще спи, за да не започнат да го издирват. Пътувал с дни с автобус, корабче и такси през джунглата на Амазония до най-северния щат Амапа и до градчето Япок. „То е на брега на едноименната река, над която минава мост към Френска Гвиана. Трябваше да бягам там, защото е територия на Европейския съюз. Вече беше 9 март, неделя, мостът беше затворен. Платих на индианци с моторна лодка да ме прехвърлят на другия бряг. Така попаднах в Кайен - столицата на Френска Гвиана. Френските полицаи ме приеха дружелюбно и ми осигуриха убежище, въпреки че в Бразилия вече ме издирваха. Чаках 2 дни за полет до Париж, а за билет дадох последните си пари. В самолета се запознах с французин, който, без да ме знае, без да ме познава, ми купи билет до България за близо 500 евро“, разказваше Златко. Така на 14 март 2014 г. той вече е изминал над 3000 км по суша, въздух и вода и каца на летище София по едни бермудки и тениска. Край -  вече свободен и е у дома.

И до днес остава тайна какво е накарало този силен човек, изживял толкова ужаси, да реши да посегне на живота си. Най-вероятно психическото му страдание се е изострило, мислите за самоубийство взели връх и вече нямало сила, която да ги спре.

Златко преподавал английски на сина на щангиста

Познавал се добре с Гълъбин Боевски

Гълъбин Боевски също бе заловен в Бразилия с кокаин, Златко го е познавал добре, но отричаше да има нещо общо между двата случая.

Златко Генев се познавал добре с щангиста Гълъбина Боевски, защото преподавал частни уроци по английски на сина му Пол. Културиста обаче отричаше помежду им да има нещо общо освен това, че и двамата с Гълъбин през 1 година са заловени на различни места в Бразилия за трафик на кокаин.

„През октомври 2011 г. в затвора вече имах фейсбук и научих за задържането на Боевски в Сао Пауло. Направих някакви опити да се свържа с него, но не успях. Не за друго, а за да му дам няколко ценни съвета как да се пази в началото, докато свикне, защото тогава всеки може да те пребие или заколи“,  обясняваше Златко. Той дори много се учудил през 2013 г., когато спрямо Боевски завършила процедурата за експулсация и го върнали в България, докато неговата продължавала да се бави. И добавяше, че това само го убедило, че не може да намери общ език с бразилските власти и трябва да избяга. За самото бягство от затвора получил задочна присъда от още 2 години, към която били прибавени още над 2 от условното му освобождаване, но България няма договор за правна помощ с Бразилия, което спасява Златко от евентуално дело за екстрадиция.