Влизат откъм Турция през островите или река Марица

През последните шест месеца Гърция е изправена пред миграционна буря, която заплашва да раздели обществото и създаде сериозни проблеми на гръцкото правителство. Стигна се до там, че жителите в района на Килкис обявиха, че взимат закона в свои ръце и ще патрулират въоръжени. Според тях в района цари терор, кражби по домовете, наркотрафик и кървави разправи между бежанци пред малки деца с нецензурно и обидно поведение срещу млади момичета. Според местните има 2 вида мигранти. Тези в лагерите, които са истински бежанци с деца и страх в очите, без пари, разчитащи на помощи за храна, облекло и подслон, докато вторите са без паспорти, с пари и скъпи телефони. Живеят в хотели, хранят се в ресторанти, движат се по улиците на малки групи.

Бежанската вълна бавно, но сигурно залива Европа, защото първо, Ердоган, който има близо 4 мил. емигранти в Турция, отвори кранчето и позволи на хиляди от тях да избягат в Гърция, без турската полиция и пристанищните власти да ги спрат. Второ, поради продължителното лято моретата са спокойни, а нивото на река Еврос (Марица) е много ниско, така че дори с малка надуваема лодка влизат на гръцката територия. Трето, намерението на Ердоган да изгради мигрантски селища в зоната за сигурност, която окупира в Сирия, тласка много имигранти, живели досега на турска земя, към Европа, опасявайки се, че турците ще ги принудят да влязат в тази опасна зона. Четвърто, особено в Истанбул има истинско преследване на имигранти, защото Ердоган вярва, че те заемат работата на турците. На пето място Ердоган използва имиграцията, за да получи повече пари от ЕС със заканата, че или европейците ще му дадат пари и политическа подкрепа, или той ще ги залее с емигранти.

През последните шест месеца 45 000 имигранти са стъпили в Гърция или поне толкова са регистрирани. В допълнение към новите в страната вече имаше над 100 хиляди, пристигнали от 2015 до 2018 г., с цел да преминат в Европа, но бяха хванати в капан и останаха. Висящите молби за убежище са над 70 хиляди, тъй като европейската система за убежище отнема много време за обработване на документите. Почти 4 години от момента, в който някой подава заявление, до последната правна инстанция.

От момента, в който емигрантите се придвижват до бреговете или границите на Турция, без да срещнат турски полицай, има два входа за Гърция. От гръцките острови, или през р. Еврос (Марица). Фактът, че границите на страната са оградени от водни басейни, а не от суша, прави почти невъзможно отблъскването на миграционните потоци. На сушата може да бъде поставена ограда на границата с полицаи и да не бъде позволено на имигранта да премине, във водата обаче е невъзможно.

Гръцките острови на източното Егейско море са толкова близо до Турция, че гласове от другия бряг могат да се чуят, когато има тишина. Емигрантите се качват в малки надуваеми лодки и веднага като се появи гръцко пристанище или Европейска агенция Frontex (Европейска организация за гранична и брегова охрана), потапят лодката с нож и падат в морето. Автоматично опитът да им се попречи да се приближат до гръцкия бряг се превръща в хуманитарна спасителна операция на корабокрушенци.

Според международното право отказът да се спаси човек, открит в море, е тежко престъпно деяние. Още повече, когато в лодките има деца. Следователно гърците задължително ги пускат да стигнат до островите.

Вторият вход е през р. Еврос (Марица). Това важи и за нас българите. Бежанците минават няколко десетки метра по реката с малки лодки или дори импровизирани салове и излизат на гръцка страна. Каквито и блокади да бъдат поставени на гръцка граница, р. Марица разделя Гърция и Турция на дължина от 200 километра. През нощта е лесно да се премине, тъй като реката има малко вода. И разбира се, имигрантите не минават сами. Съществуват трафикантски кръгове и от двете страни, които подпомагат прехода от Турция към Гърция срещу солидно заплащане. Тъй като от страна на р. Еврос (Марица) винаги съществува страх да бъдат арестувани и върнати в Турция веднага, трафикантите обещават транспорт до Солун или йонийските пристанища, откъдето корабите тръгват за Италия. Колкото по-далеч са от гръцко-турската граница, толкова са по-сигурни, че ще останат в Европа.

Поради тази причина и в последно време има непрекъснати произшествия с превозни средства, пълни с емигранти, или арести на камиони, които вместо продукти са пълни с нещастни хора. Гръцката полиция блокира пътя от района Еврос до Солун и спира всяко превозно средство, за което съществуват подозрения.

Каналите за превоз на емигранти са международни. Последният арестуван камион-хладилник пред гр. Ксанти с български регистрационни номера возеше 41 бежанци зад гърба на грузински шофьор без шофьорска книжка. Друг петместен джип, който в неделя предизвика пътно произшествие извън гр. Кавала превозваше 40 емигранти, натъпкани като в риби в консерва. Шофьорът отказа да спре при сигнал на полицията, разви главозамайваща скорост и съответно се обърна. Резултатът бе един загинал и петима ранени. Джипът беше с гръцки регистрационни номера, а шофьорът непълнолетен афганистанец без шофьорска книжка, а имигрантите африканци.

Напоследък има десетки подобни пътни произшествия, тъй като трафикантите дават автомобилите да се шофират на един от самите имигранти. Определят му маршрута на GPS и ги оставят сами да се оправят. Често колите са собственост на компании от други страни, наети по друга причина, без собствениците обикновено да знаят за какво ще бъдат използвани. Кръговете са сложни, а парите много. Само с камиона на 41 имигранти трафикантите са получили общо 105 хиляди долара.

Разбира се, най-голям брой емигранти минават през островите, а не през Еврос. Всеки ден десетки лодки минават до Лесвос, Самос, Хиос, Кос, Сими и Кастелоризо. Споразумението между ЕС и Турция предвижда, че да се върне нелегален имигрант в страната, от която е влязъл в Европа, не е трябвало да се придвижва от мястото, където е влязъл, докато не бъде разгледана молбата му за убежище. Но с наличните потоци тази мярка не може да бъде изпълнена. Гръцките острови са залети от бежанската вълна. В Мория в Митилини има четири пъти повече наематели, колкото може да поемат. В Самос популацията на имигранти вече надвишава броя на местните гърци.

Правителството е принудено непрекъснато да премества бежанци в континентална Гърция, за да освободи островите и успокои своите жители, които не издържат вече на този напън. Всеки ден големи пътнически кораби напускат островите, пълни с бежанци, които се заселват в импровизирани селища в централна Гърция. Новото гръцко правителство е строго и говори за затворени центрове, които все още не е реализирало. Ако това стане, ще има лагери, които ще приличат повече на затвори, отколкото на отворени структури.

Проблемът е, че имигрантите вече не са желани дори в останалата част на Гърция. След като се получи информация, че автобуси с емигранти се насочват към даден район, жителите се събират, блокират пътища и се опитват да им попречат да слязат. Често се сблъскват с полицията. Инициатори на тази реакция са, разбира се, крайнодесни расисти, но зад тях стоят обикновени граждани, които наистина са загрижени за ситуацията в своя град. Основният им аргумент е, че бежанците дори не проявяват склонност да се интегрират в гръцкото общество, напротив, действат като гето, което рано или късно води до насилствено или незаконно поведение.

Гръцкото общество кипи, миграционните потоци не само не намаляват, но геополитическите прогнози говорят за увеличаване в бъдеще. И ако нашата относителна бедност засега ни пази, в Гърция се струпват маси от азиатци и африканци. Колко време Европа (тоест и ние) ще бъдем в състояние да ги държим далеч от нас?