Вълни пришълци минават през българската земя, някои остават

Белогвардейците също намират своята втора родина у нас. След Гражданската война в Русия през 1917-1922 г. България им дава политическо убежище

Българската земя е орисана да посреща вълни пришълци. От хилядолетия минават, някои остават. Дори траките не са тукашното коренно население. В дълбока древност идат от североизток и се смесват с местните праобитатели.

Родина на славяните е територията между горното течение на Висла, Северните Карпати и Днепър. Там пъшкат под гнета на скити и сармати. По-късно се добавя натиск на други прииждащи азиатци. От III век насам славяните се разбягват, като една част тръгва на мощни потоци на юг.

За да спре емигрантската вълна, византийският император Анастасий I изгражда стена. В най-ново време и ние вдигнахме такава срещу арабската бежанска вълна. Историята обаче е доказала, че нищо не може да спре пришълците. Последното десетилетие на VI век бележи трайно отсядане на славяните отсам река Дунав.
Велика България е в зоната на Азовско море. От средата на VII столетие се разпада под ударите на Хазарския хаганат. След смъртта на хан Кубрат част от племето е покорено, останалите поемат в различни посоки. Ордата на хан Аспарух намира убежище в местността Онгъл в делтата на Дунав.

Лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат тръгва на поход срещу неканените гости. В съюз със славяните Аспарух разбива ромеите. Следващата година с мирен договор му отстъпват територия между Дунав и Стара планина. Положени са темелите на българската държавност.

Гонени през цялата си история, евреите винаги са намирали закрила в България. Още през средновековието в Търновград има значителен еврейски квартал. Нещо повече - втората съпруга на цар Иван Александър е еврейката Сара. Ликовете на двамата са изографисани в Лондонското четириевангелие. От техния брак се ражда Иван Шишман, последният владетел на Второто българско царство.

Докато сме под турско робство руската дипломация върти срамна търговия с хора. Сключва договори с османлиите за преселване на етнически българи от едната империя в другата. Наши единородци напускат бащините огнища, за да заселят пустеещите степи. На тяхно място се настаняват татари и черкези.

Първата българска колония е създадена през 1752 г. С времето се оформят три района, населени с българи: Бесарабия, Херсонска губерния и Таврическа губерния. През 60-те години на XIX век в Южна Русия има вече над 100 поселища с около 170 000 емигранти.

След Освобождението започва обратен процес. Изселниците се връщат в земята на дедите си. Връщат се и днес - бежанци от жестоката война в Украйна. Мнозина ще останат, защото сме цивилизована държава.
Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. е опит да се освободи и приобщи Македония към майка България. Да зачеркне несправедливият Берлински договор, който разпокъса отечеството. Целта на бунта е да повтори акта на Съединението от 1885 г.

В сраженията загиват около 1000 въстаници, опожарени са 201 села, избити 4696 мирни люде. Бежански поток от 30 000 страдалци тръгва към България. В княжеството е създадена Благодетелна комисия начело с проф. Димитър Агура. Той е бесарабски българин, познава мъките на емиграцията.

Комисията полага усилия да облекчи положението на бежанците. Народното събрание гласува кредит от 500 милиона лева. Лично дарение прави и княгиня Клементина, майката на княз Фердинанд.

България е сразена в Междусъюзническата и Първата световна война. Унизена с така наречения Ньойски договор от 1919 г., който всъщност е диктат. Губим половината от територията, осъдени сме да плащаме непосилни репарации. Над 250 000 бежанци се стичат от Македония, Одринска Тракия, Западните покрайнини и Южна Добруджа.

Моят дядо разказваше:

„Стамболийски ни раздаде безплатно земя в Красно село край София, да си построим къщурки. Ние сме от Македония, съседи ни бяха добруджанци и царибродци. В квартала имаше и арменци. Помня старецът Ашот. Дясната му ръка беше „суха“, не можеше да я движи. Разправяше, че като ги карали из пустинята, стигнали място с вода. Посегнал да гребне с шепата, а турски низам го халосал с пушката през ръката.“

Арменците като Ашот са жертви на геноцида през 1915 г. „Българите не познават много този факт - че благодарение на тях са спасени над 50 000 арменци“, припомня Вартануш Топакбашян, главен редактор на вестник „Ереван“.

Белогвардейците също намират своята втора родина у нас. След Гражданската война в Русия през 1917-1922 г. България им дава политическо убежище. Бялата емиграция пристига по море във Варна и Бургас, откъдето се разселва из страната.

За да реши бежанския проблем, правителството на Андрей Ляпчев взема заем. През 1926 г. външният министър Атанас Буров и финансовият Владимир Моллов подписват в Женева финансов протокол. Гарант става Обществото на народите.

Парите са отпуснати от британски, италиански, швейцарски, холандски и американски банки. Заемът е с номинална стойност 2 400 000 британски лири и 4 500 000 щатски долара при емисионен курс 92% с лихва 7%. За неговото реализиране е създадена Главна дирекция за настаняване на бежанците, пряко подчинена на министър-председателя.

На 7 септември 1940 г. е подписан Крайовският договор, с който Румъния връща Южна Добруджа на България. Eдин от най-големите успехи в хрониките на нашата дипломация. Документът предвижда размяна на население между двете страни. Около 70 000 българи се прехвърлят от Северна в Южна Добруджа. Идат само с онова, което могат да носят със себе си. Оземлени са с имотите на изселените власи.

Ние имаме позорна бежанска драма в националната си история. Предизвикана не от външни фактори, а от домашно скудоумие. Дело на БКП с нейния „възродителен процес“. През 1989 г. комунистите прогониха около 360 000 български мюсюлмани в южната ни съседка. С туристическия етикет Голямата екскурзия.