Без субсидии партиите стават по-зависими от корпоративни интереси

Партиите са получили през 2018 г. субсидии в размер на 38,6 млн. лв., всъщност сумата е трябвало да бъде 32,1 млн. лв.

Нужен е строг контрол, а не отмяна на сегашната схема

Лошото финансиране може да позволи на организираната престъпност да си купи политическо влияние

Наскоро се разбра, че политическите партии и коалиции получават по-висока субсидия на година от държавния бюджет, отколкото са полагаемите им се 11 лв. на глас. Право на такава субсидия имат партиите или коалициите, които са получили над 1% от действителните гласове на последните парламентарни избори, и са самостоятелни политически субекти. Тоест при около 3,5 млн. действителни гласове на изборите през 2017 г., право да получават субсидия имат субекти, чиито общ брой гласове надхвърля 2,9 млн. Докато действително изплатените субсидии през 2018 г. са били 38,6 млн. лв., всъщност сумата е трябвало да бъде 32,1 млн. лв. Тоест от държавния бюджет са изразходени около 6,5 млн. лв. допълнително за тази цел.

Какви са последствията

Политическите реакции не закъсняха. Тази, която изглежда ще породи най-значими последици обаче, е предложението на правителството за намаляване на субсидията от 11 лв. на глас на 1 лв. на глас, тоест с над 90%. При непроменена политическа ситуация спрямо настоящата това би означавало намаляването на разходите за политически субсидии с над 35,7 млн. лв. през 2020 г. спрямо 2018 г. Това би представлявало видима полза за държавния бюджет, но би лишило партиите и коалициите от значителна част от приходите им.

При използване на данните за 2018 г. за субектите, получили държавна субсидия, тоест парламентарно представените партии и ПП Възраждане, и прилагане на променения им размер се оказва, че приходите им биха били почти 4,5 млн. лв. Така те биха могли да финансират едва около една шеста от разходите си, които са възлезли на 27,2 млн. лв. При повечето от тях приходите от членски внос са минимални и трудно биха могли да се повишат. Партиите вероятно биха успели да намалят разходите си, но едва ли ще са способни да ги понижат с над 80%. Освен това трябва да се вземе под внимание фактът, че през посочената година не се проведоха национални избори, които биха допринесли за още по-високи разходи за партиите.

Разходите от това решение за обществото и икономиката като цяло обаче не са толкова лесни за пресмятане. Тук ще представя аргументи, които би трябвало да се използват при оценката на въздействието на това предложение.

Принципни аргументи

Демокрацията е система, при която държавните институции се контролират от народа, като всеки отделен човек се приема за равен в това упражнение. Различният достъп до политическо финансиране допринася за неравнопоставеност между отделните партии или личности. Бързият растеж на разходите за провеждане на кампании задълбочава този проблем. Използваните в някои кампании огромни парични суми прави невъзможно за онези, без достъп до частни източници на средства, да се конкурират с добре финансираните си съперници. Така няма съмнение, че политическите партии се нуждаят от средства, за да имат роля в политическия процес.

Същевременно парите в политиката представляват една от най-големите опасности за демокрациите по света. Тази заплаха действително е световен феномен - от големите корпоративни дарения в Съединените щати и парите от търговия с наркотици в Латинска Америка до корупционните скандали в Европа и Азия. Така се създава впечатлението, че политиците са много по-заинтересовани от даренията, отколкото от представителството на гражданите. Поради това е необходимо да се стимулира дискусия за законодателна реформа, изграждането на институционален капацитет и действително подобрение на системата.

Финансирането на изборните кампании и на политическите партии е важен елемент от функционирането на демокрацията, но нерегламентираните пари в политиката означават неравнопоставеност между отделните участници. Резкият скок на разходите на партиите по време на кампании подхранва усещането, че богатите си купуват влияние и застрашава политическото равенство.

Корупцията и нерегламентираните дарения упражняват прекалено голямо влияние върху политиката и подкопават честността на изборите. В някои държави парите от организираната престъпност се използват за придобиване на контрол върху публичните институции и лицата, които заемат отговорни постове в тях. Тези заплахи пред демокрацията представляват важна част от обяснението защо голям брой хора по света нямат доверие в политиците и демократичните процеси. Например, в Съединените щати над две трети от гласоподавателите губят доверие в държавата заради влиянието на големи донори.

Необходимостта от регулиране на безконтролното и непрозрачно политическо финансиране представлява основно предизвикателство пред честността на изборите както в развитите, така и в развиващите се демокрации. Глобалната комисия за избори, демокрация и сигурност твърди, че лошото регулиране на политическото финансиране може да навреди на политическата равнопоставеност, да създаде възможности за организираната престъпност да си купи политическо влияние и да намали общественото доверие в изборния процес. Това може да лиши от съдържание демокрацията и да премахне нейните най-важни предимства пред алтернативните режими.

Гражданите по света очакват политическите партии и правителствата да ги представляват ефективно и да се съобразяват с нуждите им. Вместо това често партиите отразяват интересите на най-големите си донори. Ако големите корпорации и богатите хора биха могли да си купят по-голямо влияние чрез дарения, тогава населението губи доверие и се маргинализира от политическия процес. Това води до по-малък интерес за членство в политическите партии, което на свой ред допълнително отчуждава хората от политиката.

Злоупотребите с публични средства от управляващите партии за получаване на политически дивиденти представлява проблем в много страни. Тази липса на равнопоставеност пречи на участието и справедливото представяне на всички граждани в този процес. През последните години се регистрират нарастващо проникване на международни организирани престъпни групи и незаконно финансиране на политическите партии. Това не само разрушава демокрацията, доброто управление и върховенството на закона, но освен това има негативни последствия за икономическото развитие и намаляването на бедността.

По тази причина е необходим по-строг контрол върху политическото финансиране. Трябва да бъдат ефективно регламентирани както даренията, така и разходите на партиите. Това изисква прозрачност и разкриване на информация, както и санкции при неспазване на нормативната уредба. Ефективният мониторинг и прилагане на закона са особено важни.

Налице са множество проблеми, произтичащи от парите в политиката: финансови скандали, злоупотреба с публични средства, незаконни средства от организираната престъпност към партии, големи суми от фирми за получаване на услуги. В много страни нечестното разпределение на средства изкривява игралното поле в полза на управляващите партии. Такива злоупотреби с държавни ресурси са характерни за Източна Европа, бившия Съветски съюз и Африка.

Характерно за парите в политиката е, че те действат непрозрачно. Точните суми и произходът на средствата за политическите партии често са неизвестни. По този начин системата е податлива на злоупотреби от олигарсите и организираната престъпност, които дават пари, за да получат влияние. Тези дарения се разглеждат като инвестиции за бизнеса и се случват навсякъде по света, включително и в развитите демокрации в Европа и Северна Америка.

Проникването на незаконни суми представлява все по-голяма опасност за държавните институции на всички континенти, като тенденцията е те все повече да заглушават гласа на обикновените граждани. За да бъде в добро състояние, демокрацията трябва да бъде в услуга на гражданите. За да бъде устойчива, тя изисква прозрачност, отчетност и отговорност. Политическите партии трябва да познават и да изпълняват изискванията на избирателите и действително да ги представляват.

Опитите за справяне с тези предизвикателства чрез нормативната уредба относно политическите финанси често се провалят от липсата на политическа воля или капацитет, както и от лошо измислени или приложени мерки.

Изводи

Посочените аргументи показват, че разходите от намаляването на субсидията от 11 лв. на глас на 1 лв. на глас както за държавния бюджет, така и за икономиката като цяло, биха могли да бъдат значителни. Те произтичат от необходимостта за политическите субекти да намерят финансиране, което да замести държавата субсидия. Тъй като субсидията би намаляла значително, а приходите от членски внос са относително малки, основният източник би следвало да бъдат даренията. Това обаче би могло да направи партиите и държавните институции по-зависими от корпоративни и лични интереси. Резултатите от това биха били приемането на нови лобистки закони, допълнително ограничаване на състезателното начало при обществените поръчки, защита на конкретни бизнеси от конкурентите им чрез регулаторните органи и т.н. Освен това така текущо управляващите партии биха получили по-голямо предимство пред опозиционните по време на предизборни кампании.

Без подробно проучване е трудно да се оцени количествено общият ефект за икономиката и съответно за държавния бюджет. Безспорно е обаче, че дебатът е необходим и той трябва да допринесе за по-цялостно решение относно реформата на финансирането на политическите партии. Използването на оценката на въздействието би подпомогнала този процес, като тя трябва да включва и всички по-важни алтернативи, които биха били предложени.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари