Безвремието на фалшивата промяна

Единствените сериозни промени бяха “стани да седна” при това в най-уродливия вид

България продължава да няма одобрен от Брюксел План за възстановяване и устойчивост

Скоро ще се навърши една година, откакто властта в България беше поета от една политическа конструкция, олицетворявана от президента Радев и неговите протежета - Стефан Янев и Кирил Петков. Независимо от своята хетерогенност, липсата на ясна идеология, вътрешните конфликти и разнопосочните интереси, които прозират зад трите правителствени конфигурации, излъчени от тази конструкция (два служебни и настоящият редовен кабинет), именно тя целокупно – и никой друг! - носи отговорността за управлението и за състоянието на държавата от  май миналата година досега. Пое властта на гребена на справедливите обществени очаквания за дълбока политическа промяна към по-добро. На фона на лошата инерция и прекомерното самодоволство, в които беше затънало десетилетното управление на ГЕРБ, изглеждаше сравнително лесна задача едно ново управление да покаже нов стил, друга политика и най-вече - конкретни резултати, които да тласнат България напред. Вместо това, единствените сериозни промени бяха “стани да седна” при това в най-уродливия вид на непотизма и шуробаджанащината от началото на демократичните промени. “Сините братовчеди” на Иван Костов и кадровите чистки в началото на управлението на ГЕРБ през 2009 г., които тогава хората, които никога не сме мълчали, критикувахме, изглеждат като рутинна политическа смяна, в сравнение с развихрилата се кадрова метла през изминалата година. При това, важно е да се отбележи – винаги досега зад неизбежните кадрови смени при сформирането на нова власт е стоял ясен политически субект – партия или коалиция, получили доверие в парламентарни избори. Субект, който е носел отговорност за своите кадрови назначения. При настоящата конструкция това не е така, което отвори вратите за задкулисни фактори и нечист лобизъм. Масови кадрови чистки бяха извършени от служебните правителства, в дисхармония с конституционния ред в страната, който повелява служебните кабинети да са максимално сдържани в това отношение, защото не представляват избирателите. А пък в настоящия кабинет, фракцията, която има решаваща роля – тази на Кирил Петков, дори не е регистрирана като партия (даже не е заявила подобно намерение!), а това означава, че няма структурирани органи и няма механизми за поемане на политическа отговорност, както повеляват правилата на демокрацията.

Извън кадровите смени, реални промени няма. В държавата се възцари безвремие. Ако нещо се движи, то е хаотично или към по-лошо. Каскадата от кризи, която залива държавата още от 2020 г., беше посрещната от настоящата политическа конструкция с много приказки, объркани действия и никакви резултати. България продължава да няма одобрен от Брюксел План за възстановяване и устойчивост, защото се оказаха неспособни да го съставят, без да прокарват лобистки интереси. Икономическата политика е сведена до масирано взимане на заеми, без да да се гради нищо реално. Административната преса върху бизнеса не отслабва. Социалната политика върви по инерцията, наследена от предходното управление. Вихри се феодализация на отделните сектори, управленска дезориентация и остър дефицит на компетентност - както на правителствено, така и на парламентарно ниво. А заявките за четири моста над река Дунав и два тунела под Балкана влязоха трайно в хумористичните гротески на многострадалната българска политика, редом с някогашната амбиция на Тодор Живков да свърже София и Черно море с плавателен канал през Панчарево. Справедливо е да се припомни все пак, че от този плавателен канал бяха прокопани няколко километра, минаващи през днешния ж.к. “Младост”, които десетилетия наред тревясваха. От крупните инфраструктурни амбиции на настоящето правителство обаче и това няма да се пръкне. Напротив, дори и онова, което се праваше – магистралите “Струма” и “Хемус”, пътят Ботевград-Мездра, метрото, вече не върви с нужните темпове или е замразено.

Когато поеха властта на 12 май миналата година, после в изборите и при съставянето на кабинета “Петков” през декември, конструкцията обеща законност и справедливост. И най-вече, обеща, че с лошите практики от близкото минало – милиционерщината, репресията срещу политически опоненти и бизнес конкуренти, политическия натиск върху съдебната власт е приключено. Уви! Стана ясно, че не само не е приключило, а придобива още по-уродливи форми.

Когато след 2009 г. се развихри бруталната полицейщина на Цветанов - с масовото подслушване и с показните незаконни арести, аз лично и нашият Институт за модерна политика бяхме сред малкото остри публични критици на тези безобразия - с доклади, становища, пресконференции, статии. Бяхме прави. Съдът в Страсбург осъди България по повечето казуси на Цветановото МВР. В крайна сметка тази страница беше затворена, Цветанов беше отстранен. Но тогавашната полицейщина изглежда като невинна игра пред това, на което станахме свидетели с ареста на бившия премиер Борисов и други функционери на ГЕРБ. В случая почтените граждани и грамотните юристи, дори когато гледат на тази акция през “очилата” на тази или онази партийна агитка, не могат да видят нищо друго, освен арогантна злоупотреба с политическа власт и милиционерски произвол. Министър-председателят поискал “бързи арести”, привикал разследващи полицаи в МС, поел лична отговорност за ареста на лидера на опозицията без да има релевантни доказателства. В Руанда ли живеем вече? Политическите подбуди на акцията са видни дори от факта, че МВР се опита да опакова случая, като едва ли не “мащабна акция” на европейската прокуратура, а после се самоопроверга. Не може да има "неотложни следствени действия" без съдебна санкция, които започват с разпит на премиера Петков, на който той бил разказал за какви публично известни данни си е говорил с Лаура Кьовеши на официална среща. Има достатъчно съдебна практика, вкл. на Съда в Страсбург, както и доктринални разработки, които дават ясни параметри на понятието "неотложност". В случая не е имало такава. Стана ясно, че не е имало и доказателства – по думите на министър Рашков те щели тепърва да се събират, защото досъдебното производство сега започвало. А на какво основание веднага бяха арестувани трима души, след като на този етап няма доказателства? Още повече, че арестът на двама от задържаните - Борисов и Горанов - е незаконен, защото е извършен от некомпетентен орган - към момента на предполагаемите деяния те са заемали висши държавни длъжности, т.е. могат да се разследват от следователи, а не от ГДНП. Този кьорфишек ще има тежки последствия за България - не само заради нарушените права и институционалния нихилизъм, а и защото ще ерозират в още по-голяма дълбочина правния ред и ще задълбочат недоверието към институциите.

Тъжното е, че на фона на трагичните изпитания за Свободния свят и демокрацията България днес изглежда жалка, объркана и неспособна да функционира като правова държава от ЕС. И така ще бъде, докато е в плен на безвремието на фалшивата промяна.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи