Какво ли не се изписа в изминалите седмици покрай дебатите за съдебната реформа в поредния кратък парламент. Добре познатите и свързани помежду си икономически кръгове, техните адвокати, политици, протестъри и медии като по команда насочиха цялата си енергия в поредната масирана атака срещу персоната на главния прокурор.  

Дори поредното изслушване на Иван Гешев в парламента, освен че премина при пълно превъзходство на главния прокурор, не успя да предизвика сензация, та се наложи един сайт да вкарва в устата на висшия магистрат думи, които никога не е произнасял. Даже се наложи от въпросния да се извиняват на главния прокурор, макар да не признаха, че чутовният им гаф се дължи на болезнена фиксация спрямо всеки главен прокурор и държавното обвинение като цяло. 

Иван Гешев до такава степен изкарва от равновесие опонентите си, че скоро може да го атакуват, дори и заради мислите му. Не се съмнявайте, враговете на българската прокуратура имат и такива способности – да четат чужди мисли. Напълно възможно е, след като се стигна дотам заради един незначителен коментар на Гешев в парламента, в който дори не е споменато нечие име, да завалят поредните осъдителни статии, позиции и декларации на адвокатски трудови колективи по адрес на главния прокурор. 

За какво всъщност става дума? На 19 януари в Комисията по правни въпроси главният прокурор обърна внимание, че сред гостите е забелязал активен участник в дебатите по ликвидирането на спецправосъдието, който в същото време се е явявал в качеството си на адвокат по наказателни дела на спецпрокуратурата и пред спецсъда. Репликата на Гешев бе в контекста на липсата на лобистко законодателство у нас вече повече от три десетилетия след началото на прехода. Законодателство, което би осветлило наличните в момента скрити зависимости между бизнес, политика и правосъдие.

Коментарът бе направен по повод механизма за разследване на обвинител №1, който според Гешев „е писан от една кантора, чиито адвокати виждаме да се появяват и при разследвания за шпионаж в полза на Русия и при разследваните от NEXO“.

Няма съмнение - като човек прекарал в съдебната система близо три десетилетия, Гешев добре знае процесите в нея, а и около нея. Затова и дори когато говори без имена, обичайните заподозрени сами се разкриват. Враговете на този главен прокурор са толкова много, защото той успява да ги засегне точно там, където са тайните им или може би слабите им места. 

Няма и седмица след коментара на обвинител №1 и се започна - една статия, после позиция от един адвокат, който обявява, че изразява мнение на стотици колеги, след нея  друга позиция на адвокат от Смолян. Сигурно в следващите дни ще се заредят позиции от трудови адвокатски колективи из цялата страна. 

Болката на всички тях е, че видите ли Иван Гешев бил „фиксиран“ в личността на адвокат Ина Лулчева, понастоящем заместник-председател на Висшия адвокатски съвет. Лулчева трябвало да бъде защитена не от кой да е, а от ръководството на адвокатския съвет, част от който е самата адвокатка. Но тъй като това би представлявало конфликт на интереси, явно тактиката е да се пускат отделни становища от страната. 

Как точно се установява, че прокурор Гешев е визирал точно адвокат Лулчева, така и не става ясно, най-малкото защото обвинител №1 не споменава име в своя коментар. Лулчева обаче се оказва припозната от коментар в сайт, близък до адвокатската кантора „Доковска, Атанасов и съдружници“, както и от юристи, очевидно близки до самата адвокатка. 

Какви са фактите? Адвокат Лулчева е известен защитник по ред наказателни дела през годините на прехода, по които подсъдими и обвиняеми са все богати българи – бизнесмени, политици, та дори и наркобосове с ефективни присъди в Италия, Румъния и България, но в крайна сметка укриващи се в Украйна. Това не е тайна, добре известно е, описвано е в ред журналистически публикации. Факт е,  че именно Ина Лулчева бе сред най-активните лобисти за закриването на спецправосъдието. Тя стоеше до късни доби в Правна комисия, а на другия ден разпалено даваше телевизионни интервюта за съпругата на свой колега от Висшия адвокатски съвет. Дори да приемем, че е била визирана именно Лулчева, нима Гешев е казал нещо невярно? Не, всичко е вярно! 

Както е вярно, че адвокат Лулчева и именитите й колеги – адвокат Даниела Доковска и Георги Атанасов, от много години активно участват в подготовката на наказателните закони. Дори от близки до тях медии изтъкват това или директно пропагандират тезите им. А тезите са добре известни – пълно неглижиране на прокуратурата до степен, че едва ли не трябва да бъде извадена от съдебната власт и да бъде превърната в малка дирекция в правосъдното или вътрешното министерство, ограничаване в максимална степен на ресурса на държавата да утвърждава своя наказателна политика, независима от адвокатурата. 

Общоизвестен факт е, че много от разпоредбите в действащия НПК са изготвяни преди 15-ина години именно от адвокатския кръг, част от който е Лулчева. А с какво е известен родния наказателен процес – с това, че е тромав, тежко формалистичен и изключително пунктуален по отношение на стандартите за доказване, които прокурорите трябва да прилагат при повдигането на обвинения за престъпна дейност. И това, с малки изключения, не е прекъсвало и до днес. В понеделник видяхме адвокат Лулчева отново в Министерство на правосъдието, където заедно с колегата й адвокат Даниела Доковска разискваха как да се премахне дублирането между престъпленията и административните нарушения. 

Разбира се, в това няма нищо нередно, стига обаче да беше регламентирано. Само че у нас няма Закон за лобизма, нищо че Европейската комисия настоява от 15 години за него. Ако имаше такъв закон, най-малкото, което щеше да се постигне, е, че адвокат Лулчева ще се явява в Правна комисия като лобист на някой крупен икономически играч, който не е задължително да е обект на наказателно разследване. Подобен закон ще извади на показ и защо определени партии искат точно такава реформа на правосъдието, която да отслаби държавното обвинение. Вероятно пак заради някой крупен бизнесмен, особено, ако има проблеми с правосъдието. 

Има и още един детайл в този пореден опит за провокиране на несъществуващ скандал, в който образът на Иван Гешев отново е очернен. Всички бранещи адвокат Лулчева коментатори дали преброиха десетките, а може би стотици злостни, често и обидни мнения, призиви, публикации срещу български прокурори, следователи и съдии, направени не от правно невежи лица, а именно от представители на адвокатската професия. Защото още в Библията е речено: „Който от вас е безгрешен, нека първи хвърли камък…“ Толкова за вечно „грешния“ прокурор и напълно „безгрешната“ адвокатка.