Очевидно народът откача, след толкова време в изолация. Или просто някои хора притежават животинско пристрастяване към насилието. И това се случва все по-често зад стените на собствените ни крепости, наречени дом, където все повече се случва брутално насилие. Но въпросът не е за дома, а за законите и мястото на полицията.

В предпоследния ден на почивната ваканция, от дългата изолация в скромния жилищен блок, където живея, започна полунощна свада. Не просто свада, а дране. През няколко етажа се чуват писъци на деца, крясъци, чупене на мебели, посуда. Наистина страшно. Не е просто семеен скандал, не са обикновени спорове. Дране! В блока сме съвестни граждани и няколко души се обаждаме. Пък и нали ни натякват „ако поне един съсед се беше обадил на 112, нямаше да има толкова много убийства“. Майната ви, повече няма да се обаждам на 112!

Слава богу в онази нощ нямаше убити, но предварително ви казвам, че има екзекутирано детско бъдеще. Пияни, разбира се. Роднини, разбира се. Не знаят защо са започнали, но прабългарската им чест ги кара да се размажат от бой - пред деца, не... те държат децата като заложници. Пред жени... не, те получават някаква морална възмъжала подкрепа от съпругите си.

Да, полицията дойде и единственото нещо, което се случи, е да търсят свидетели, но не и да спрат дрането. Защо? Било частна собственост. Нямат право да спират престъпление в частна собственост?

Е, братя? Не щем чужди конвенции, но къде са ни родните закони?