Безотговорната фискална политика се наказва навсякъде

Проблемът в Обединеното кралство е, че с намалението на данъците не се предвижда съответстващо намаляване на държавни разходи.

Увеличаването на бюджетния дефицит подсилва инфлационния натиск

В Обединеното кралство свалят данъци и подготвят мерки за подкрепа на домакинствата

Има риск британският паунд да продължи да отслабва

Загубата на фискална дисциплина за съжаление вече е характерна и за българската икономика и от това произтичат ред неблагоприятни последствия. Неустойчивостта на публичните финанси обаче се наказва и при много по-големи и по-развити икономики от нашата. Примерът с Обединеното кралство е показателен и от него следва поне един важен урок – наличието на собствена конвенционална централна банка не решава проблемите, възникващи от лоша фискална политика.

Всъщност, както често се случва с политическите решения, настоящите резултати възникват заради иначе добри намерения. Новото британско правителство начело с Елизабет Тръс планира да приложи пакет от мерки на стойност 45 млрд. паунда за намаляване на данъци и осигуровки, за да насърчи икономическия растеж и да подкрепи домакинствата при високата инфлация в момента.

Тези мерки предизвикаха много бърза и необичайно остра реакция от страна на Международния валутен фонд.

Представителите на Фонда традиционно не одобряват понижаване на данъците, а предлагат даже повишаването им заедно с овладяване на държавните разходи. В случая обаче те имат основание за безпокойство предвид наличието на не малък дефицит и преди предприемането на тези мерки и очакването, че те ще са с постоянен характер. Тоест те ще влияят не само върху текущия дефицит, но и върху бюджетното салдо през следващите години и поради това и върху държавния дълг.

Част от критиките към предложените мерки е поради факта, че са ориентирани към хората с по-високи доходи и поради това ще увеличат неравенството. Не трябва да се пропуска обаче решението на предходното правителство отпреди няколко месеца за намаляване на данъците на нискодоходните групи (чиято стойност беше оценена на приблизително 330 млрд. паунда). Всъщност проблемът е, че заедно с данъците не се предвижда съответстващо намаляване на държавни разходи. Това означава, че е налице мярка, която ще стимулира в много по-голяма степен съвкупното търсене, отколкото производството. Така дори да се реализира очакването за по-висока икономическа активност поради по-ниските ставки, това няма да е достатъчно, за да компенсира спада на данъчните приходи.

Дефицитът през този месец възлиза на 11,8 млрд. паунда, което означава превишение с 5,8 млрд. паунда спрямо прогнозата на Службата за бюджетна отговорност, изготвена през март. Високият темп на инфлация повиши разходите за обслужване на дълга до 8,2 млрд. паунда, което е най-високата стойност за месец август досега според данните на Националната статистическа служба. На месечна основа новите държавни заеми също надхвърлиха с над 50% прогнозите на пазарните участници.

Влошаването на бюджетния дефицит се случва като новото правителство на премиера Тръс подготвя солиден пакет за подкрепа на домакинствата за смекчаване на удара от растящите цени на енергоносителите и за насърчаване на икономическия растеж чрез намаление на осигуровките и на корпоративните данъци. Очакваното финансиране на тези намерения през следващите две години възлиза на приблизително 200 млрд. паунда и би следвало да се осигури чрез нови емисии на дълг.

Британското правителство направи почти двойно по-голяма емисия на дълг спрямо планираната през август. Това привлече вниманието към проблема с устойчивостта на публичните финанси още преди оповестяването на намеренията за намаления на данъците, известни като „мини-бюджет“.

Същевременно новият министър на финансите Куортенг заявя намеренията си за намаляване на държавния дълг в средносрочен период. Според него обаче при възникване на голям шок за икономиката правителството би следвало да се намеси, за да помогне на домакинствата и бизнеса, както го е направило през периода на пандемията. Освен това настоящата политика даже ще увеличи дълга.

Тези събития се случват при наличието на рекорден държавен дълг в размер на 2,43 трилиона паунда, което е приблизително 96,6% от брутния вътрешен продукт. Ситуацията се усложнява от високата инфлация. Така от изплатените през август лихви в размер 8,2 млрд. паунда, около 4,7 млрд. паунда отразяват влиянието на по-високия ценови индекс според Службата за бюджетна отговорност.

Според твърденията на премиера Тръс над 30 млрд. от данъчните облекчения би следвало да стимулират икономическия растеж. Заедно с мерките за подкрепа на бизнеса и домакинствата срещу високите цени на природния газ и електрическата енергия допълнителните разходи ще допринесат за увеличаване на дефицита, който ще повиши дълга до неустойчиви равнища.

Сериозно основание за критика към финансовия министър е липсата на формална оценка от Службата за бюджетна отговорност на ефектите от тази мярка. Във Великобритания е възприета практиката бюджетни и други нормативни актове с съществено въздействие върху икономиката и финансите да бъдат оценявани предварително, и ако ползите от тях превишават разходите за обществото, да се вземе решение за провеждането им. Така че тази липса представлява важно нарушение на правилата, което не може да не предизвика внимание. Според неофициалната оценка на Службата енергийните помощи и останалите мерки ще допринесат за значително надвишаване на прогнозираните през март разходи през втората половина на бюджетната година.

Освен сериозните проблеми за фискалната устойчивост, който поражда тази мярка, другият важен аспект е несъвместимостта с провежданата парична политика. Централната банка на Англия в края на 2021 г. започна плавно да повишава основните си лихвени проценти и продължава през настоящата година в стремеж да овладее темпа на инфлацията. При инфлационна цел от 2% обаче текущата инфлация е 9,9%, което не способства за доверието в банката, въпреки че основната лихва е повишена от 0,1% до 1,75% понастоящем.

Увеличаването на бюджетния дефицит действа в противоположна посока като подсилва инфлационния натиск. Освен това допълнителните емисии на дълг влияят върху лихвените проценти в икономиката и биха могли да повлияят върху целевите проценти за централната банка. Така тя може да се принуди да изкупува държавни ценни книжа, за да поддържа целевото ниво на лихвения процент. По този начин обаче тя допълнително ще увеличава паричната база. Тоест - от една страна ЦБ ще се опитва да понижава инфлацията чрез по-високи лихвени проценти, но същевременно ще съдейства за увеличаване на паричната маса в икономиката. Тъй като мерките действат в противоположни посоки крайният резултат е трудно предвидим.

Всъщност финансовият министър коректно оценява ситуацията, че данъчното облагане във Великобритания понастоящем е високо и е необходимо понижение на ставките по данъци и осигуровки. Ако бъде правилно насочено, това действие би могло да стимулира и съвкупното производство чрез насърчаване на инвестиционната активност. Само че то трябва да се съчетава със съответно намаляване на разходи, което да предотврати генерирането на допълнителни дефицити и необходимостта от емисия на нови дългове. В противен случай се изпълнява традиционна политика, която стимулира най-вече съвкупното търсене и в среда на висока инфлация дава допълнителен импулс за покачване на потребителските цени.

Състоянието на публичните финанси беше временно стабилизирано чрез няколко последователни ревизии, които понижиха необходимостта от нови заеми до предвидените от Службата за бюджетна отговорност 58,2 млрд. паунда. С текущото предложение обаче се спира действието на обявени преди това мерки за повишаване на осигуровките и за ставките по корпоративното облагане, които бяха обещани от премиера Тръс по време на кампанията й за наследник на Борис Джонсън.

Реакцията на пазарите

Инвеститорите в британски дълг реагираха остро на обявения „мини-бюджет“. Реакцията им на обявената новина доведе до повишаване на лихвените проценти по държавния дълг с около 1 процентен пункт при 5-годишните облигации на 26 септември до 4,579%, като надвишиха тези на Италия (3,978%) и Гърция (4,079%). Това се случва при положение че държавният дълг на Обединеното кралство все още е значително по-нисък отколкото е в Гърция (189,3% от БВП) или Италия (152,6% от БВП).

При тази ситуация вече бяха оповестени прогнози, макар и не от официални институции, че дефицитът в държавния бюджет на Великобритания ще достигне 8% от БВП през фискалната 2022-2023 г., което е приблизително около 200 млрд. паунда. Последната прогноза на Службата за фискална отговорност е за дефицит от около 4% от БВП, но в нея не са отразени настоящите промени. Намерението на управляващите е понижението на данъците да повиши икономическата активност и поради това да се реализират допълнителни данъчни приходи. Този ефект е вероятен, но е възможно неблагоприятната конюнктура в Европа и Съединените щати да допринесе за общо развитие в противоположна посока поради възможната рецесия.

Освен това на 23 септември британският паунд се срина до рекордно ниско ниво от 1,03 спрямо щатския долар, като доближи двете валути изключително много до паритет. По този начин слабостта на две от основните световни валути – евро и паунд доведе до относително поскъпване на долара въпреки намаляването на покупателната му способност вътре в американската икономика. Британският паунд обаче е поставен под угрозата да продължи да отслабва предвид трайността на бюджетните дефицити и очакваното повишаване на равнището на дълга през следващите години, което се съчетава и с високите цени и затруднения достъп до енергийни ресурси.

Добрата новина (ако изобщо може да се говори за такава в случая) е, че Обединеното кралство вече не е част от Европейския съюз и спасяването на толкова голяма и задлъжняла държава остава отговорност на местните политици. Така проблемът няма да засегне директно държавите от ЕС. Разбира се, по линия на търговските и инвестиционните отношения, може да има непреки ефекти от влошаването на ситуацията във Великобритания, но те ще са ограничени. Фискалните проблеми на евро зоната обаче са достатъчно сериозни сами по себе си и ще пораждат подобни въздействия.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари