Новият филм може да се излъчва в пакет с филма „Второто освобождение“

По време на англо-американските бомбардировки през 1943/44 година са убити 4208 души. 4208. Тежко ранени са 4744 души. 4744.

Само в София са разрушени над 12 хиляди сгради. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Колко струва тази касапница – и може ли изобщо да бъде оценена?

Може да се направи документален филм – „Безплатното освобождение“ – който окончателно да потвърди или опровергае посочените по-горе данни. Той може да се излъчва и в пакет с филма „Второто освобождение“.

Историята трябва да бъде проумявана в контекст - това ще попречи зрителят да бъде въвличан в блатото на пропагандата. „Второто освобождение“ разкрива неизвестни факти за съветската окупация – отнасящи се най-вече до издръжката на войските на Трети Украински фронт, базирани у нас от есента на 1944 година до зимата на 1947 година.

„Безплатното освобождение“ отсега е ясен, до голяма степен, откъм фактите, те са добре известни - ще се намери ли обаче кой да ги интерпретира днес коректно? През февруари 1944 г. Чърчил отговаря на предложенията за прекратяване на бомбардировките над България така: „След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.“

Британският премиер казва и друго: „Този град/София трябва да бъде унищожен, да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засадят картофи.”

Други твърдения. Британски историци като Базил Лидъл Харт смятат, че „ползата от бомбардиране на цели райони в много отношения е твърде съмнителна“. И определят „продължаването на бомбардировките на цели райони от британците много след като те вече нямат никакви основания или извинения да действат по този начин“ като „пренебрежение към елементарните морални норми в бомбардировъчната кампания“. Българските медии съобщават за нарушение на Хагските конвенции за водене на война. Американски изтребители са разстреляли спускащият се с парашут поручик Иван Бонев.

Отбелязани са случаи на обстрел на цивилни лица от бордовите картечници на американски съпровождащи изтребители. При такъв инцидент в град Дупница на 4 януари 1944 година загиват 80 души.

Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да се постигне силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито.

Според обобщени данни от Разузнавателното отделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, на болниците, общинските и полицейски власти за периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. с 45 268 бомби са бомбардирани 187 населени места в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и земите под български контрол. От жертвите 88% са мирни граждани. Нанесените материални щети са за над 24 милиарда тогавашни щатски долара.

Горката България!

И след всичко това тя е принудена повече от две години да издържа безплатно Съветските окупационни части. Впрочем, те са „разпределени“ тук по волята на САЩ и Англия. Можете да потърсите подробности за тъй нареченото „Процентно споразумение“ между Чърчил и Сталин - по инициатива на Чърчил – за определяне на сферите на влияние в Югоизточна Европа след края на Войната.

И едните, и другите са освободители.

Едните я освобождават – а след това ги издържат безплатно.

Има филм за това.

Другите я освобождават – като я бомбят безплатно.

Няма филм.

Подхвърлят България помежду си като ненужна кукла.

Със сигурност ще се намери някоя чуждестранна фондация, която няма да има нищо против да финансира този филм. (“Америка за България“?)

(От www.kevorkkevorkian.com)