Тази година пандемията обърка почти всичко на Берлинале: измести календарния период (вместо традиционния февруари, две „полувремена“ през март и юни); събра всички журита да гледат филмите „на живо“ сами в празните зали; раздели зрители, звезди, журналисти и критици в отделни онлайн платформи; така се лиши от вълнуващия блясък на червения килим пред прекрасната зала Берлинале Палас на уютния площад „Марлене Дитрих“; отпаднаха и други съпътстващи събития като допълнителни щети върху градения с десетилетия изключителен публичен образ на огромния фестивал. А без Берлинале дори и градът не е същия, изглежда някак много делничен и обикновен.

Но пък верни на наложената през последните три години нова практика, организаторите на 71-вото издание на Берлинале не се отказаха от специалното задълбочено проучване и статистическа обработка на данните за джендър аритметиката на това забележително събитие от света на голямото кино.

Нарочен документ от 49 страници (на немски и английски) обяснява, упътва и регулира сложната процедура по събиране на статистически данни от кандидатстващите за селекция филми в специални формуляри, които се подават от съответния филмов продуцент. Тази година за селекция са кандидатствали 6318 филма (през 2020 г. са били 6798), а са селектирани само 166 (за 2020 г. – 342). По-малкият брой селектирани филми се обяснява със съкратения до 5 дни първи фестивален период, докато в нормални години Берлинале продължава 11 дни.

Подобна статистика, но само за съотношението мъже / жени сред режисьорите на одобрените филми, съществува от 2004 година. Новата подробна джендър статистика се прилага от 2018 г. също само за селектираните филми. Методът предвижда анкетираните кинематографисти да се самоопределят за своята джендър принадлежност в следните възможни категории: мъж, жена, трансджендър, нито едно от двете или дори да използват собствена терминология в предвиденото за това поле на анкетната карта. Съществува и възможност „предпочитам да не отговоря“. Самоопределилите се тази година са 97 % (през 2020 г. – 94.5 %). Статистиката коректно отбелязва, че предлага обобщени данни, които показват тенденции на база на анкетираните кинематографисти от 5 професии: режисьори, продуценти, сценаристи, оператори и монтажисти. 

И ето резултатите за 132 филма в официалната програма (без някои съпътстващи паралелни подборки). Сред режисьорите 48 са жени (33,3 %), 80 са мъже (55,6 %), 9 са „нито едно от двете“ (6,2 %), а 7 не са отговорили (4,9 %).

По отношение на филмите, 45 са режисирани от индивидуално от жени (34,1 %), 70 от мъже (53 %), на 8 филма режисьорите са „нито едно от двете“ (6,1 %), а за 5 филма няма посочен отговор (3,8 %). 
15-те филма от официалния конкурс са създадени от 17 режисьори (някои в тандем), от които 5 жени (29,4 %) и 12 мъже (70,6 %). 

Пълният обем на документа от 49 страници съдържа още много любопитни данни, цветни графики, диаграми, които развиват цялата математическа и статистическа информация с удивителни подробности. Те дори затрудняват първоначалната ориентация и мнозина се отказват да четат докрай. Но очевидно зад този изчерпателен текст стои педантичен труд на голям екип експерти през подготвителния период на фестивала. 

Да припомним, че след дълголетната „мъжка доминация|“ на фестивалните директори Мориц де Хаделн (21 години) и Дитер Кослик (19 години), от миналата 2020 г. ръководителите на Берлинале са двама: г-жа Мариете Рисенбеек (изпълнителен директор) и г-н Карло Шатриан (художествен директор). 

Джендър баланс е потърсен и в състава на главното жури за официалния конкурс. Шестте равнопоставени съдници (без председател) са поканени като режисьори - носители на Голямата награда „Златна мечка“ през различни години. Три от тях са жени (унгарката Илдико Енеди, босанката Ясмила Жбанич, румънката Адина Пинтилие) и трима мъже (Мохамад Расулоф от Иран, Надав Лапид от Израел и Джанфранко Рози от Италия). Така че, балансът е гарантиран до върха на пирамидата! 

Тази година дори официалният постер на Берлинале 2021 е джендър неутрален – мечката с очила няма дефиниран пол! Можем да прибавим и слоган, нещо като мутирал „щам“ на нашата поговорка: „Вържи мечката, за да е мирен фестивалът“!

А как времето ще оцени тази „фестивална опаковка“ и в каква посока ще се развие нейният вектор, ще научим след още няколко издания на Берлинале. От които, надявам се, да останат добри филми в каталога на световното кино, независимо от съпътстващата ги текуща джендър статистика.