Следи от миналото

Изобличение 77 години по-късно

След задълбочено изследване в продължение на повече от 2 години

Разкритията хвърлят петно върху образа на фестивала в минало време

Алфред Бауер не е бил единствен с подобна биография

Сензацията гръмна преди почти 3 години. Само 48 часа преди официалното откриване на 70-то юбилейно издание на големия световен кинофестивал Берлинале (20 февруари - 1 март 2020) фестивалната дирекция обяви абсолютно неочаквана политическа изненада. Официално комюнике съобщи, че в отговор на публикувани нови сведения за ролята на Алфред Бауер (един от създателите и първи директор на Берлинале) като висш функционер във филмовата политика по времето на нацизма, фестивалът е решил да заличи неговото име от названието на втората по важност Специална награда “Сребърна мечка”.

Достоверни медийни публикации потвърждаваха, че Алфред Бауер (1911-1986) е изпълнявал неизвестни дотогава функции в нацистката филмова администрация. Съшевременно фестивалната дирекция реши да възложи допълнителна независима експертиза за подробности около създаването и ранното развитие на Берлинале с оглед ролята и дейността на Алфред Бауер през периода на нацисткия режим. Защото той оглавява изключително престижния фестивал още от неговото първо издание през юни 1951 година и го ръководи в продължение на 25 години чак до 1976 г.

Във връзка с възникналата неочаквана ситуация тогава фестивалната дирекция бе провела серия от разговори с различни изследователски институти и упълномощи Института за съвременна история “Лайбниц” (създаден още през 1949 г. със задача да провежда академични изследвания върху национал-социалистическата диктатура), да направи специално проучване по случая. Разбира се, специалистите от института “Лайбниц” са ползвали постоянна помощ от Немската филмотека.

И ето, че сега, след задълбочено изследване в продължение на повече от 2 години, са публикувани всички безспорно установени исторически факти и техният професионален анализ.

Изследователите са проучвали подробно ролята на Алфред Бауер като един от ръководителите на висока позиция в държавната институция Reichsfilmintendanz, създадена от министъра на пропагандата д-р Йозеф Гьобелс със задача да контролира цялостната дейност на немската филмова индустрия през периода на нацисткия режим.

След капитулацията на Германия, когато започва активната денацификация през периода 1945-1947 г. Алфред Бауер успява умело да прикрива нацисткото си минало. При разпити, провеждани от следователи на съюзниците, си служи с фалшиви показания, полуистини и голословни твърдения за успешно омаловажаване на фактите и дори за изтъкване на негово противопоставяне на режима. Изследването обаче категорично доказва, че Бауер не е бил опонент на нацизма, а напротив - с дейността си е укрепвал идеологическите му позиции в немската филмова индустрия.

От изследването става ясно още, че и през 1950-те години е повдиган въпросът за нацисткото минало на Алфред Бауер, но той все така умело е успявал да замазва подозренията, обявявайки ги за клевета. Установено е също, че през 1960-те години, Берлинската общинска администрация също е проучвала миналото на Бауер, ала някои важни документи сега не са намерени и не са установени като запазени.

От друга страна, фактите сочат, че още при първото издание на фестивала през юни 1951 г. Алфред Бауер се опитва да включи в селекцията филм на режисьора Карл Ритер (1888-1977), известен като един от най-активните пропагандисти на нацизма, отишъл по-късно в Аржентина. Това обаче е осуетено от общинската администрация, която организира фестивала. Няма по-късни индикации Бауер да е провеждал пронацистки курс във фестивалната политика, напротив - гъвкаво и натрапчиво е подчертавал своя аполитичен подход при съставяне на програмата, с предимство на художествените качества на филмите. На практика обаче той е използвал нов политически “филтър”, но в актуалния следвоенен контекст на отношенията Изток-Запад.

Кадър от последния носител на “Златна мечка” “Алкарас”

Изследването обобщава, че в ранните години на Берлинале Алфред Бауер не е бил единствен във фестивалната администрация с подобна биография. Но същевременно в организационния комитет са участвали и противници на нацисткия режим, преследвани в миналото. А всички организатори са работили под наблюдение на британски и американски съюзнически органи, за да поддържат Берлинале като нова “фронтова линия” през годините на Студената война.

Безспорно, разкритията за нацисткото минало на Алфред Бауер хвърлят петно върху образа на фестивала в минало време. Но днес коректното научно изследване, без да заличава фактите, осветява по достоен начин лицето на едно от най-големите и важни културни събития в Европа и в света на киното!