Южната ни съседка - Гърция, среща предизвикателства след предизвикателства. Най-голямото изпитание през последните години за външната u политика са все по-влошаващите се отношения с Турция, изострени заради сондажите на турски газови компании във води, които Гърция определя като свои. Андонис Самарас е политик, който е наясно с всички детайли във външната политика и е интересна оценката му за отношенията с Република Северна Македония.

- В Истанбул започват проучвателни контакти с Турция. Коя е червената линия за Гърция и как мислите, че гръцката страна трябва да реагира, в случай че нашите съседи поставят разширен дневен ред на масата?
- Гърция не обсъжда нищо друго освен разграничаването на континентален шелф - ???. Началото на проучването обаче отменя всяка дискусия относно санкциите срещу Турция. Всеки може да разбере, че международната общност не „наказва“ държава, когато тя официално води преговори. В същото време Турция не приема международното морско право. Заплашва да използва сила, която е забранена от учредителната декларация на ООН. Призовава за демилитаризация на гръцките острови в Егейско море. Колонизира Фамагуста и изисква две отделни държави в Кипър. Прави сондажи в кипърски води и от месеци обикаля гръцкия континентален шелф. Опитва се да уязви Гърция с турско-либийския пакт. И подчертавам: следващият връх на турската заплаха е Тракия! Там, където вече призовават за преразглеждане на Договора от Лозана. Това е „разширеният дневен ред“, определен от Турция! И прави всичко това под натиска на постоянни предизвикателства. Разбира се, ние не обсъждаме всичко, което Турция прави. Линиите не са просто червени, те са яркочервени линии...

- И какво правим, ако настояват?
- Настояваме и ние. Отказваме да обсъждаме как ще споделяме суверенните права на Гърция! Защото, ако се съгласим да влезем в такава дискусия, въпросът не е „да им дадем нещо, за да спасим останалите“ - както твърдят някои. Защото, след като получат нещо сега, те ще се върнат с нови заплахи, за да могат да получат още... Ето защо казах: С „пирати“ не се води диалог! Казано по друг начин: Вие не успокоявате завоевателя, защото по този начин става по-безмилостен. Можете да се справите със завоевателя само с възпиращо средство. Това, от което се нуждаем, е да засилим възпирането си срещу агресивна Турция. Как? Със силни съюзи, за които за щастие днес има много добра почва. И с решителност, така че никой да не приема за даденост, че Гърция в крайна сметка ще отстъпи, независимо дали му харесва или не.

- В случай на оттегляне от диалога, кой ще поеме отговорността за „потъване“ на процедурата?
- Когато защитаваш правата си и международната си легитимност, когато правиш това, което всяка суверенна държава би направила на твое място, не става въпрос за отговорност. Ако Гърция откаже да договори своя суверенитет и суверенни права с Турция, тогава приятелите на Гърция - тоест онези страни, които вече се обединяват срещу Турция - ще са доволни, а приятелите на Турция ще се подразнят. А ако Гърция се оттегли под натиска на турските заплахи, тогава нейните съюзници ще бъдат разочаровани! Ако се интересуваме от изграждането на силни съюзи в нашия регион - сега, когато се формира коалиция от държави срещу Турция - не трябва да разочароваме нашите потенциални съюзници. Коалиции се сключват, когато се „сближавате“ със съюзниците си, а не когато се опитвате да задоволите приятелите на врага си! Тоест, освен blame game, която се опитваме да играем, има и силова игра, която един ден трябва да научим.

- „Приятел на Турция“ ли е днес Германия?
- Е, само приятелски не се е отнесла досега срещу Гърция и Кипър. Нито пък „европейски“, бих казал...

- Като цяло реакцията до момента на ЕС задоволява ли ви или очаквахте нещо различно? И какво би могло да бъде това?
- Очевидно не ме удовлетворява. Не могат да защитят дори две от страните членки - Гърция и Кипър - които получават заплахи от трета държава, Турция. Немислимо е европейски държави като Германия или Испания да въоръжават Турция, която да заплашва европейските държави-членки с европейско оръжие! Бих посочил, разбира се, че в момента в Европа има много народи и много правителства, които напълно са разбрали накъде отива Турция. Особено при нелегалната имиграция. Турция има поддръжници в Европа, но и Гърция има силни съюзници. Ние не отписваме Европа. Ние просто не изчерпваме нашата политика само в рамките на европейските институции.

-  Гърция пристъпи към разширяване на териториалните си води до 12 морски мили в Йонийско море. Какво друго според вас би могла да направи нашата държава предвид турската агресия?
- От мига, в който бе избрана частична прокламация, трябва да продължим напред. Разбира се, кога и как ще го прецени правителството. Трябва да влезем в реални съюзи с истински съюзници. Подобно на Франция, с която предстои споразумение за отбранителна помощ, което всички ще приемат много сериозно. И това ще принуди Турция да се отдръпне. Освен това можем да поискаме активирането на клаузата за взаимна защита (член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз). Той е въведен отново по искане на Франция през 2015 г. - и не само. Препращам ви към неотдавнашния правен анализ на бившия президент на републиката Прокопи Павлопулос. Като цяло в момента имаме много потенциални съюзници. Държави в региона, но и извън него, които се обединяват по свои собствени причини срещу Турция. Трябва да започнем да активираме тези съюзи. Това ще засили гръцкото влияние.

- Във време, когато турската агресия е преминала граница, не виждате ли нещо положително във факта, че Гърция е затворила фронта със северната ни съседка? Очакваме трите меморандума за сътрудничество между Гърция и Северна Македония в гръцкия парламент. Искате ли да ни изясните какво ще правите в Парламента?
- Първо, не „решихме“ никакви проблеми. Просто проблемът, който имахме, се трансформира в друг - по-опасен! Включване на България, Албания и Косово, и други, с много видове „апетити“. Второ, проникването на Турция в региона не беше спряно след споразумението от Преспа. Напротив, укрепено. И накрая, страните, които ни притиснаха да отстъпим срещу Скопие, когато дойде време да се изправим пред предизвикателствата на Турция, не подкрепиха Гърция! Обратното: Някои продължават да въоръжават Турция. Съответно страните, които днес открито подкрепят Гърция спрямо Турция - като Франция например - не подкрепят категорично присъединяването на Скопие към Европа. Следователно нито проблемът беше решен, нито Гърция видя добро. Само непоправима национална вреда, даваща име, идентичност, език! И така, какво очаквате да направя?

(Със съкращения, превод Бойка Атанасова, кореспондент на “Труд” в Гърция)

Нашият гост
Андонис Самарас е гръцки политик, министър-председател на Гърция от 20 юни 2012 до 26 януари 2015 г. Той е външен министър от “Нова демокрация” през 1989-1992 г., но поради несъгласия с Константинос Мицотакис за политиката към Република Македония създава собствена партия и става причина за падането на “Нова демокрация” от власт през 1993 г. Самарас се завръща в “Нова демокрация” през 2004 г., а през ноември 2009 г. е избран за неин председател.