Още не е премахнат незаконният водопровод, за който „Труд“ писа през 2018 година

За година и половина институциите не са предприели адекватни мерки

Докато водната криза в Перник продължава, на около 200 км югоизточно подобна опасност е надвиснала над жителите на село Михалково. Там водата за питейно-битови нужди се отклонява чрез незаконна тръба към цех за бутилиране. Фабриката е собственост на „Михалково“ АД с управител Димитър Дългъчев.

Още преди година и половина „Труд“ публикува две разследвания за дейността на фирмата на Дългъчев и институциите привидно се задействаха. В началото на 2020 г. екипът на вестника получи сигнали, че нищо не се е променило и нерегламентираните действия на бизнесмена не са спрени. Проверката ни показа, че контролните органи не са си свършили работата. „Михалково“ АД продължава да отклонява водата от извора „Персенк“, който захранва цялото село. В същото време Дългъчев вече ползва още един водопровод. Проблемът е, че няма разрешение затова от собствениците на тръбата, които вече са подали жалба в прокуратурата.

Незаконната тръба

През 2018 година двете разследвания на „Труд“ установиха пълна липса на строителни книжа за водопровода, който захранва фабриката на „Михалково“ АД. Това бе потвърдено и от проверката на Районната дирекция на Държавния национален строителен контрол, направена след първата публикация на вестника.

Фирмата на Димитър Дългъчев се бе вързала без да пита никой за централния водопровод на ВиК-Смолян, по който тече водата за жителите на Михалково. Факт, който през 2018 година коментира и шефът на ВиК-Смолян инж. Мариян Николов.

„Отклонението, което са направили за ползване на изворната вода (от „Персенк“ - б,а,) не е наша собственост и не са ни искали разрешение да го направят“, коментира тогава инж. Николов пред вестника.

Каква е ситуацията днес – незаконната тръба не е премахната и от централния водопровод влиза във фабриката на „Михалково“ АД.

Според Закона за устройство на територията (ЗУТ) това отклонение е строителство. За да се осъществи такава дейност е необходимо изработването на проект за водопровод. Също така съоръжението минава през частни имоти, което е забранено. Всичко това прави тръбата незаконна, защото не покрива изискванията по ЗУТ. Въпреки очевидното погазване на закона „Михалково“ АД необезпокоявано взима огромни количества вода, предназначени за селото.

Нарушения в изобилие

В разследванията си от 2018 година „Труд“ доказа, че „Михалково“ АД бутилира изворната вода без разрешително. Тогава това призна и Димитър Дългъчев пред наш екип, който посети фабриката му.

Измамата бе видна още на етикета на бутилките. На тях пишеше, че водата е добита от „водоизточник – каптиран извор „Персенк“ с разрешително за водовземане ПТО236/20.06.2013“. Но този номер не бе на разрешително. Това е изходящ номер на Съгласие от ВиК-Смолян, с което на Димитър Дългъчев, в качеството му на „изпълнителен директор“ на „Михалково“ АД, се позволява да използва вода за питейно-битови нужди. Тоест дружеството има право да си набавя вода за миене на ръце, за тоалетна, за пиене от чешмата, но не и да я ползва за бутилиране. И това е логично, защото ВиК-Смолян няма нищо общо с издаването на разрешителни за водовземане – това е отговорност на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

Заключение по въпроса имаше и от главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. В писмо до РЗИ-Смолян д-р Кунчев потвърждаваше, че от данните от публичните регистри е видно, че „Михалково“ АД „произвежда бутилирани изворни води в нарушение на националното законодателство“.

Година и половина по-късно Димитър Дългъчев смята, че е решил този проблем, показа сегашната проверката на „Труд“.

Той вече има издадено разрешение от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за водоползване от извор „Пещера Чифлика“ в землището на село Чуреково, община Девин, област Смолян. Но разрешителното е на името ТПК „Михалково“, което доскоро бутилира минералната вода, докато „Михалково“ АД отговаря за изворната. ТПК-то е бившата кооперация на селото и там шеф също е Димитър Дългъчев. С минералната вода няма законови проблеми, за разлика от изворната. Вероятно заради това документът от Басейновата дирекция за изворна вода е на името на ТПК „Михалково“, а не на акционерното дружество.

Новото разследване на „Труд“ откри проблем и тук: от въпросният водоизточник до село Михалково има построен частен водопровод, който е законен и има всички необходими документи. Но той е собственост на фирмата „МВМ ГРУП“ ООД. Като съуправител в това дружество е и Димитър Дългъчев, но той не е собственик. Въпреки това, без да пита, Дългъчев ползва незаконно и без каквото и да е разрешение този водопровод.

В тази връзка в началото на 2019 г. собствениците на „МВМ ГРУП“ подават жалби и сигнали до Басейнова дирекция „Източнобелпморски район“ и до Районната прокуратура в Девин.

Към настоящия момент резултат от тези жалби и сигнали не е налице и незаконното ползване на водопровода продължава с пълна сила. А институциите си затварят очите, вместо да предприемат съответните законови действия.

Няма закон за Дългъчев

Разследването на „Труд“ стига до извода, че вместо да бъдат отстранени, за последната година и половина закононарушенията на „Михалково“ АД са се увеличили, като в тях вече участва и ТПК „Михалково“. Акционерното дружество продължава да източва водата към селото чрез нерегламентирано отклонение, а ТПК-то ползва незаконно чужд водопровод.

Във време, когато над 100 000 души бедстват заради безводие в област Перник, е недопустимо на няколкостотин километра местният бизнесмен Димитър Дългъчев незаконно да отклонява огромни количества питейна вода за своята фабрика. В този случай е задължително прокуратура да провери всички факти в казуса „Михалково“, защото скоро и в този район на България може да има проблем с водата.