Националните футболни асоциации на участниците сред най-облагодетелстваните

Разпръскването на турнира в 11 града означава, че ефектите за тях са значително по-малки

Пандемичната обстановка промени първоначалните планове

В момента се провежда един голям футболен форум и въпреки че е с регионален характер - европейско първенство по футбол, той привлича вниманието на публиката от целия свят. По този повод ще разгледам някои от икономическите ефекти от това първенство.

Специфика

Няколко фактора отличават Евро 2020 от всички останали европейски първенства по футбол до момента. То се провежда в необичайна обстановка, в период на пандемия. Всъщност това беше причината шампионатът да не се състои в годината, когато регулярно е предвиден, а през следващата. Заради това първенството е в нечетна година и всъщност от една страна се конкурира, от друга се допълва с друго голямо първенство между национални отбори по футбол - Копа Америка. Те се провеждат по едно и също време, европейското първенство е между 11 юни и 11 юли, докато южноамериканското е между 13 юни и 10 юли. Всъщност Копа Америка също не трябваше да бъде през 2021 г., а през предходната. През 2017 г., КОНМЕБОЛ, Южноамериканската футболна асоциация, взе решение цикълът на провеждане на първенствата да се промени и вместо в нечетна те да се провеждат в четна година на всеки 4 години. По този начин следващото първенство беше предвидено за 2020 г., заедно с европейското, като освен това съвпадаха и предвидените начални и крайни дати за двата шампионата. Една от вероятните причини за това решение, което е съгласувано със Световната футболна федерация - ФИФА, е част от най-добрите световни футболисти, да са ангажирани с националните си отбори по едно и също време и по този начин да са поставени пред еднакви условия, които да не им попречат ефективно да се подготвят за предстоящия сезон.

Неблагоприятната ситуация от гледна точка на пандемията промени първоначалните планове и за двата шампионата. Освен че бяха изместени с година по-късно, бяха променени и домакинските страни и съответно градове. В Америка първоначално за домакини са одобрени съвместно Колумбия и Аржентина. В крайна сметка първенството не се провежда нито в първата, нито във втората страна. Това се случва поради политически протести и епидемични фактори, но домакин на тазгодишното издание на Копа Америка отново е Бразилия.

Ситуацията с Европейското първенство е по-интересна. Още през 2012 г., когато започва организирането му, идеята е то да бъде децентрализирано, за да се отбележи по този начин годишнината от създаването на УЕФА. За пръв път не са предвидени 1 или 2 страни за домакин, а шампионатът се провежда в отделни градове с големи стадиони. Началото беше дадено в Рим, освен това има мачове в Амстердам, Баку, Будапеща, Букурещ, Глазгоу, Копенхаген, Мюнхен, Санкт Петербург, Севиля, а финалът ще се състои в Лондон. По този начин първенството няма единствен домакин, но няколко отбора всъщност се усещат като домакини, тъй като играят почти всичките си мачове на собствени стадиони. Например, Италия играе в Рим, а Англия в Лондон и това може би спомага за доброто им представяне. За други отбори обаче факторът домакинство не помогна и те отпаднаха рано от надпреварата - например Германия и Русия.

Тук също е налице промяна спрямо първоначалните планове, тъй като Дъблин също е бил предвиден за домакин на мачове, но поради епидемичната обстановка това решение е променено. Освен това Севиля замени Билбао. Тези решения изглеждат правилни, въпросът е обаче дали не трябваше мачовете да се концентрират на места, където моментното състояние от епидемична гледна точка е овладяно, което позволява стадионите да приемат зрители при пълен капацитет, а не на 30 или 50%. Така пълните трибуни в Будапеща създадоха познатата атмосфера на голямо първенство с многобройна публика, която радва и футболистите на терена, и телевизионните зрители. През последните приблизително 15 месеца тази гледка се превърна в необичайна и дори тя е признак за наличието на значимо спортно събитие.

Всъщност на повечето места могат да се видят вече обичайните неща - стадионите са с намален капацитет, за влизане на мачовете или в баровете се изискват резултати от тестове или сертификати за ваксинация, фен-зоните са разделени и се прилагат стриктни противоепидемични правила. По подобен начин хотелите и ресторантите също няма да използват пълния си капацитет, както се е случвало при предходни турнири.

Дори без пандемията от COVID-19 и мерките за ограничаване на разпространението ѝ Евро 2020 би било различно от всички досегашни европейски купи заради нововъведението при домакинството. Евро 2016, което се проведе във Франция, е генерирало допълнителни ползи за тази икономика в размер на 1,2 млрд. евро, според изследване на местни организации. Това включва посещението на над 600 хил. туристи по време на първенството, всеки от които има среден престой от 8 дни и разходи от 154 евро на ден. Общите приходи от това са приблизително 800 млн. евро. Освен това са извършени капиталови разходи за изграждане и ремонт на инфраструктура в размер на 200 млн. евро.

Разпръскването на турнира в 11 града означава, че ефектите за всеки от тях са значително по-малки в сравнение с предходния турнир. От гледна точка на необходимите инвестиции обаче изглежда, че те са сведени до минимум, тъй като са избрани едни от най-добре подготвените стадиони и градове. Налице са множество примери за инвестиционни разходи, които след това се оказват неоправдано високи и са необходими дълги периоди след самото събитие, за да могат такива инвестиции да се изплатят.

Икономика на европейските първенства по футбол

Въпреки това според предварителните очаквания този турнир би бил изгоден за градовете-домакини, ако не беше избухнала пандемията. Например, само столицата на Ирландия - Дъблин, според изследване, изготвено през 2019 г. е трябвало да посрещне 90 хил. туристи по време на първенството, което би донесло ползи в размер на 106 млн. евро. Ползите за Лондон биха били даже по-големи, предвид и важността на мачовете (полуфинали и финал), които е предвидено да посрещне английската столица.

Ситуацията сега е различна. Повечето мачове са пред стадион с намален капацитет с поне 50% спрямо възможния, значително по-малко са пътуващите фенове. Правилата относно карантиниране остават строги и това се отнася например за Лондон и Глазгоу.

Най-големият печеливш от това състезание както винаги остава Европейската футболна асоциация - УЕФА. За тях разлика спрямо предходни първенства почти няма. Ползите от предходните шампионати през 2016 г. са съответно за Франция, а през 2012 г. - за Полша и Украйна. Само че те са свързани с извършването и на значителни инвестиционни разходи. Например първенството от 2012 г. струва на двете страни домакини общо 31 млрд. евро инвестиции, които са предназначени основно за изграждането на инфраструктура - пътища, летища, ж. п. линии и т. н. Разбира се, и в момента могат да се получат ползи от тези обекти, но е обичайно средствата, отделени за спортните обекти, да се възвръщат относително бавно след приключване на шампионата.

Печалбата за УЕФА от Евро 2016 г. е 847 млн. евро и по този начин тя превишава с приблизително 500 млн. евро резултата от предходното първенство. Това е огромен растеж (144%), който обаче не е прецедент. За сравнение, печалбата от първенството през 1992 г. е едва 40,9 млн. евро. Тези приходи са източник правата за излъчване и търговските права, които притежава асоциацията.

Все още е рано да се прецени какво ще е въздействието на пандемията, това ще стане ясно от годишните отчети, които ще са налични през 2022 г., но ефектът за УЕФА се очаква да бъде много по-слаб отколкото за хотелите, ресторантите, баровете и бизнеса в градовете-домакини.

Печеливши от първенството са и националните футболни асоциации на участниците. Те получават гарантирани приходи при класиране и допълнителни - в зависимост от представянето на отборите по време на първенството. Освен това при определяне на средствата, които се разпределят от телевизионните права, предимство имат отборите от т. нар. Голяма петица. Това са Англия, Германия, Испания, Италия и Франция.

Участието на някой от тези отбори в определен мач гарантира висока гледаемост и съответно приходи от ТВ права, което прави техните футболни асоциации основни получатели на средства от УЕФА по тази линия.
Прави впечатление, че интересът към мачовете от Европейското първенство на глобално ниво се увеличава. Всъщност по този начин се генерират допълнителни приходи в страни, които са от други континенти, и това е възможно заради медийното покритие по телевизии и интернет. Същевременно абонаментът за потребителите на дребно е при по-ниски цени спрямо предишното първенство, което вероятно се дължи на по-големия брой потребители, сред които се разпределят разходите.

Като цяло интересът към такъв футболен форум като Европейското първенство по футбол за национални отбори е голям. Пандемичната обстановка би могла да попречи на част от феновете да пътуват, за да гледат на живо любимите си отбори. Поради това интересът към излъчванията на мачовете по телевизия, интернет или в краен случай по радио е дори по-голям от обичайния. Това означава, че този канал за генериране на приходи не би следвало да пострада за текущия турнир. Други основни източници на приходи обаче, като търговските права, услугите по настаняване и изхранване и приходите от продажба на билети са негативно засегнати. Тъй като поначало първенството е предвидено като децентрализирано, то тези негативни ефекти няма да се концентрират върху една икономика, а ще се разпределят между градовете домакини.

Освен УЕФА съществени позитивни ефекти ще бъдат отбелязани и за футболните асоциации на т. нар. Големи 5 и особено на тези, чийто отбор се представи най-добре. Разбира се, напълно е възможно отбор на друга федерация да спечели купата, което би било интересно не само от икономическа, но най-вече от футболна гледна точка.