Биляна Дудова - златното момиче на българската борба, се върна триумфална на големия тепих. Само преди дни тя покори за четвърти път европейския връх при жените на първенството във Варшава, като на сметката си има и титла от континентално първенство до 23 г. В полската столица Дудова отново показа майсторство след три впечатляващи победи, а на финала се справи и с представителката на силната руска школа. В ъгъла на “сборная” бе не кой да е, а славният Симеон Щерев, треньор на рускините през последните 2 години. И с който са свързани големите успехи на именитата Станка Златева.

Вече за четвърти път побеждавам негови състезателки, като финалните ми победи срещу рускини са три - казва Биляна Дудова. - Изключително много уважавам бат' Симо. Да, той сега е от другата страна. Но съм сигурна, че вътрешно в себе си е искал аз да спечеля. Все пак сме българи...

По пътя към големия триумф Биляна върви още десетина дни преди европейското в Полша. Тя става убедително първа на турнира “Дан Колов” и е обявена за най-добре представила се българска състезателка. Оттогава не я напуска мисълта отново да развее трибагреника и да чуе “Мила Родино”.

“Тази моя мечта силно ме мотивира - откровена е шампионката на русенския клуб “Юнак Локомотив”. - Изключително много се влагах в тренировките и ето, че трудът ми се позлати. Никога не спирам да вярвам в себе си, вярвах и сега. А това, което най-много ми помогна, е психологическото ми израстване.”

През декември Биляна заболява от COVID-19, като дава положителен тест в навечерието на световната купа и пропуска състезанието в Белград. Тя признава, че изкарва тежко болестта, трябват ѝ 4-5 месеца, за да си върне върховата форма. Но успява и отново е шампионка.

Всъщност това не е първият случай, в който животът подлага момичето на изпитание. През май 2019-а тя прави опит за самоубийство в момент на афект, като прерязва вените си. Самата Биляна не разкрива конкретната причина, но казва, че е лична. А близките около нея споделят, че тя често преживява проблемите вътрешно и не споделя тревогите си. Още на 13-годишна възраст, когато прави първите си стъпки в борбата, Дудова губи майка си. И оттогава всеки свой успех посвещава на нея.

А преди да се захване с борба момичето пробва какво ли не. Опитва лека атлетика, плуване, хандбал, после месец тренира карате, но и то не я грабва. Семейството ѝ обаче имат приятелски отношения с много треньори в борбата. А расте буйно дете. И така един ден се озовава в залата на “Левски”, където попада на първия си наставник Емил Будинов, който тренира класиците. Така бъдещата шампионка започва да се подготвя с момчетата. Изкарва 5-6 занимания с тях, като първият ѝ партньор на тепиха е Кирил Милов, който после става втори в света при мъжете.

Дебютът ѝ на състезание обаче не е особено впечатляващ - от три момичета, става трета в Самоков. После идва републиканско за жени, където отново губи и остава далеч от призовата тройка.

“Но след тази загуба се появи този глад за победи, онова чувство да съм най-добрата - признава тя. - Много ми хареса този спорт. Излизаш на тепиха, както се казва “с рогата напред”, атакуваш, мачкаш, бориш се със сетни сили, даваш всичко от себе си. Защото не е важно само да излезеш, а да излезеш и да победиш! Обичам да завися от себе си. Когато губя, аз да съм си виновна. И когато печеля, също.”

Не след дълго момичето започва да се подготвя в “синия” клуб с Асен Куманов, който я извежда до първата републиканска титла. Икономическата ситуация у нас обаче кара треньора да търси реализация зад граница и така той започва работа в Норвегия. Дудова заминава с него, живее в приемно семейство и се състезава за местен клуб. Тренира упорито и дори става шампионка на северния регион.

“Харесваше ми там, имах успехи, постоянно идваха и ме снимаха от различни телевизии как живея с това семейство, битовите условия - разказва момичето от Нови Искър. - В един момент се усъмних, че е прекалено голям този интерес към мен. Оказа се, че те са взимали много сериозни пари за това, че съм при тях. А на мен не ми даваха нищо... Разочаровах се. Мислех, че това го има само в България...”.

Така Биляна се връща в родината, където започва да работи с двукратния световен и 4-кратен европейски шампион Серафим Бързаков, който вече е станал селекционер на женския ни национален тим. После с Петър Касабов, Мариян Недков...

“Всъщност от всичките треньори и шампиони, с които ме е срещнала съдбата, съм взела по нещо”, признава Дудова.

А по идея на европейския шампион Георги Калчев започва да си описва всяка тренировка в тетрадка. Там си пише всичко и вече има три.

И като повечето спортисти, и Биляна си има свои ритуали. Преди да влезе в схватка тя докосва тепиха за късмет.

Сред най-добрите приятелки на момичето е бронзовата олимпийска медалистка Елица Янкова. Кариерите и на двете започват по едно и също време. И двете много си помагат. Но докато Елица вече е сбъднала олимпийската си мечта и сега се изявява като съдия на тепиха, Биляна все още преследва голямата си цел - стъпването на Олимп. Но е убедена, че с много труд и постоянство и този връх ще бъде покорен!

Хобито ѝ са танците

Биляна Дудова има приятно хоби - танците. Още преди да се захване със спорт ходи на курсове по народни танци, модерни, стига и до спортни. А любовта ѝ към ритъма остава и до днес - няма купон, в който тя да не е на дансинга. Преди да излезе на тепиха също се надъхва с музика. Слуша всякаква. Шампионката знае и норвежки език, научава го писмено и говоримо, по време на престоя си в скандинавската страна.