Вътрешният министър Бойко Рашков обяви преди дни пред депутатите, че ще иска разширяване на правомощията на разследващите полицаи. Мнозина юристи оцениха намеренията му като възстановяване на Народната милиция. Шефът на Националната следствена служба (НСлС) и заместник-главен прокурор Борислав Сарафов изпрати отворено писмо, в което поиска магистратите да участват в обсъжданията на подобни промени в законите. По този повод “Труд” потърси за коментар следовател Бисерка Стоянова, която е говорител на НСлС.

- Следовател Стоянова, от отвореното писмо на директора на НСлС Борислав Сарафов стана ясно, че 439 следователи работят по над 5000 досъдебни производства. Какви проблеми срещате в работата си по тях. МВР и останалите институции оказват ли ви необходимото съдействие?
- Трудностите, които срещнахме в последните 2 години при провеждане на разследванията по възложените ни досъдебни производства, основно бяха свързани с епидемичната обстановка и прилаганите мерки. Нашата професия е динамична, свързана е с директен контакт с хора, с много пътувания в страната, срещи и комуникация с представители на различни институции. Независимо от обстоятелствата, при които се налагаше да работим, благодарение на организацията, която бе създадена мога да кажа, че не бе допуснато нарушение на работния режим. В нашата система работят изключително отговорни и отдадени на професията професионалисти и не се допусна забавяне при провеждането на разследванията.
В работата си срещаме съдействие от страна и на министерства, и на всички служби и агенции, към които се обръщаме. По нашите дела нямаме проблеми в комуникацията.

- Смятате ли, че има нужда от съдебна реформа? В каква посока?
- До момента са изказани множество становища и мнения от действащи юристи, както и от представители на различни обществени организации, че съдебна реформа е необходима. Аз се присъединявам към техните становища, че такава реформа е необходима, като тя трябва да бъде комплексна и фокусът не следва да бъде насочен единствено към наказателното правосъдие. Съдебната реформа конкретно за нас следователите трябва да даде разрешения на затрудненията в разследването, които се пораждат от остарелия материален закон, който не отразява съвременните обществено-икономически отношения и води до невъзможност за ефективно наказателно правосъдие. В наказателния закон липсват състави, които да инкриминират новите форми на престъпна дейност, възникнали и намиращи проявление в настоящето развитие на обществените отношения. Този въпрос, както и формализма в наказателния процесуален закон, са откроени и в писмото на Директора на НСлС, изпратено до Комисията по конституционни и правни въпроси в 47-ото Народно събрание. Най-голяма част от промените, които бяха извършени в Конституцията на Република България са свързани именно със съдебната власт.

- Ръководството на НСлС изрази готовност да участва в дебатите, следователи да се включат в работните групи, в които ще бъдат обсъждани евентуални промени в ЗСВ, НК и НПК. Какви законодателни промени са нужни според вас, посочете някои от тях?
- В последните месеци, в много изявления в медиите, се заявява открито намерението и готовността за внасяне на законопроекти на изменение на Закона за съдебната власт, както и конституционни промени. Съгласно действащото ни законодателство, изработването на всеки един законопроект, следва да се извършва при зачитането на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Необходимо е всеки един от законопроектите, предвиждащ съществени изменения във функционирането на съдебната власт, предварително да се обсъди и от органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране и които са задължени да го прилагат. Всяка една промяна, която се предвижда в ЗСВ, НК и НПК, следва да бъде обсъдена с действащи юристи, в частност и с магистратите, които са пряко ангажирани с прилагането на материалния и процесуалния закон. Необходимо е да бъдат включени и представители на академичната общност и да се цели постигане на един широк обществен консенсус. Областите, в които смятаме, че е необходимо според нас да се извършат законодателни промени, очертах по-горе.

- Имате ли усещането, че мнението и потенциалът на следователите с опит се неглижира или че никой не се интересува от него?
- Категорично мога да кажа, че в професионалните среди следователите имат своя професионален и личен авторитет. Той се е изградил както от отношението на колегите към нашите задължения, така и от тяхното стриктно и компетентно изпълнение. Дали някой се интересува от него, аз не мога да определя, но потенциалът на следователите се разкрива и доказва в хода на нашата работа. Последен пример в това отношение е и провеждането на разследването на пътно-транспортното произшествие на автомагистрала “Струма” на 23.11.2021 г., при което колегите от НСлС, подпомагани и от представители на други ведомства и институции извършваха оглед на местопроизшествието в продължение на 17 часа. Смятам, че в нашата професионална общност обаче съществува усещането, че в процеса на предприемане на действия за съществени изменения на закони не се търси мнението на действащите магистрати. Функционирането на съдебната власт е приоритетна дейност и следва да има широка представителност при обсъждане на предлагани промени. Това именно е и причината за нашата инициатива и нашето мнение бе изразено и заявено чрез писмото на директора на НСлС, изпратено до Комисията по конституционни и правни въпроси в 47-ото Народно събрание.

- Къде е мястото на прокуратурата според вас - в съдебната система или извън нея?
- На този въпрос е даден категоричен отговор в Конституцията на Република България. Изразено е официално и становището на Прокуратурата на Република България. Мнението, че мястото на прокуратурата и следствието е в съдебната власт, бе изразено и от председателя на Върховния Касационен съд - г-жа Галина Захарова. Това становище многократно е заявявано и аргументирано от други уважавани юристи.

Нашият гост
Бисерка Стоянова, говорител на НСлС и следовател в отдел “Стопански” на НСлС. Има 27-години стаж в съдебната система като следовател. Провеждала е разследване по дела, образувани за стопански престъпления, присвояване, длъжностни престъпления, измами, данъчни престъпления, изпиране на пари и др. Била е завеждащ отдел “Специализиран” и отдел “Стопански” на НСлС. Била е постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието по наказателно право и по наказателен процес на кандидатите за младши-следователи. Участвала е в работна група в МП за промени в Наказателно-процесуалния кодекс.