За пореден път бе поставена на изпитание историческата ни памет. За трети път през тази година паметникът на Съветската армия в Добрич осъмна с обидни надписи. Подобен подход към историята е жалък и недостоен.

Това не е единственият случай, когато се поругават паметници от близката и по-далечна история. Разликата при подобни деяния обаче се състои в отношението и реакцията на обществото. Преди време скандално известният скопски журналист Миленко Неделковски показно поруга наш военен паметник на връх Каймакчалан. През 2017 г. украински националисти заляха с боя паметника на опълченците в Болград.

Общественото мнение бе единно осъдително срещу тези недопустими актове на оскверняване на българската военна памет. Острата реакция бе продиктувана вероятно и от факта, че това са наши паметници в други държави.

Възниква обаче въпросът защо сега мълчим и бездействаме спрямо вандалските посегателства на добричките „миленковци”. Историческите познания на последните можем да поставим под силно съмнение, след като те така и не са разбрали, че всъщност поругават не руски, а български паметник, строен по инициатива и със средства на жителите на Добрич. От десетилетия наред добричани се славят със своята толерантност и великодушие. През 1916 г., в годините на Първата световна война, по време на боевете от Добричката епопея, съвсем непривично за епохата и региона, те отдават еднаква почит към загиналите наши и вражески войници.

В резултат на това възниква най-голямото в България военно гробище. Там са положени тленните останки и на 25 руски войници, които са воювали срещу българската армия като част от войските на Антантата. Това обаче не пречи те да получат последна почит и право на погребение в унисон с християнските норми.

Тридесет години по-късно, добричките граждани, първи в страната, отново демонстрират своята гражданска доблест и състрадателност, но сега вече към жертвите на Втората световна война. Те решават да съберат на едно място костите на всички руски воини, погребани в Южна Добруджа след 8 септември 1944 г.

Мнозинството от тях са починали от рани, получени по време на Яш-Кишиневската операция на Червената армия от август 1944 г., осъществена на територията на съседна Румъния, други се разделят с живота поради заболяване, катастрофа или трагичен инцидент. Но нито един от тях не е бил разстрелян за пиянство или мародерство, както твърдят някои местни „познавачи” на историята.

През април 1948 г. костите на общо 45 руски войници са събрани в Добрич и поставени в една обща гробница, изградена непосредствено до някогашното градско гробище. На следващата 1949 г., до гробницата е издигната скулптурна фигура на руски войник. Представата, че този паметник символизира завоевателните действия на една чужда армия в България е твърде погрешна. Това е чисто хуманитарен жест на добричкото гражданство към жертвите на войната, които се оказват младежи на възраст между 20 и 30-годишни.

Политизирането на въпроса за присъствието на този паметник в съвременния пейзаж на Добрич има за цел да прикрие истината около неговото изграждане. Може би, за да не могат следващите поколения да имат правилното разбиране и оценка за ролята на Червената армия при разгрома на хитлеро-фашизма. Оказва се, че в днешно време фалшифицирането на историята се прави много лесно, особено ако то е съпроводено с поръчкова вандалщина. Явно, битката за истинската история все още продължава.