Масажите имат изключително богата история. Съпътстват почти всички култури. В наше време човек в повечето случаи има нужда от масаж в домашна обстановка след тежък работен ден. Ще ви представим някои от най-популярните видове, а вие изберете този, който ви подхожда.

Най-общо масажните процедури могат да се разделят на източни и западни.

Римски масаж: за тялото се използват специални ароматни почистващи масла, след което започва процедурата. Най-често масажът е върху цялото тяло. Процедурата завършва с изтриване на маслото от кожата с помощта на памучна или ленена кърпа.

Класически масаж /шведски/: представлява масаж върху специализирана масажна маса и се характеризира с дълги праволинейни движения с отворени длани. Често движенията по цялото тяло са насочени към сърцето. Използват се масла, пудри, кремове и лосиони с цел подобряване плавността на плъзгащия ефект при намалено съпротивление на кожата.

Акупресура: използва философията на акутерапията, че тялото е покрито със стотици енергийни центрове, които могат да бъдат третирани с цел отпускане, генериране на енергия или постигане на хармония със себе си. Те са разположени в меридиани. Акупресурата използва специфични техники на натиск, последователни докосвания и леки приплъзвания по въпросните точки и меридиани.

Масаж с камъни: масажираният е легнал на специална масажна маса. Масажният терапевт използва затоплени или студени мраморни или базалтови овални каменни форми. Чрез тях той упражнява дълбоко тъканен натиск – мускулен масаж, без да причинява дискомфорт. Камъните могат да бъдат разполагани върху важни енергийни центрове като чакрите или телесните меридиани за по-дълбоко енергийно зареждане и комфорт.

Дълбок тъканен масаж: създаден е за фокусиране въздействието на масажа към строго специфична област, която може да включва няколко вида тъкани. Пътят на дланите на терапевта по кожната повърхност обикновено е ограничен в малка зона на въздействие, затова при този масаж се използва съвсем малко лубрикантен крем. Процедурата се прилага за манипулация на стави, мускули и области, където се свързват две и повече мускулни групи. Масажът се характеризира с плавен преход в упражняване на натиск и постепенно навлизане в дълбочина на тъканите.

Шиатсу: традиционен японски масаж, изпълняван с възглавничките на пръстите и палците. За разлика от акупресурата, при този масаж сте облечени. Целта е нормализиране на Чи, Ин и Ян формите на енергия.

Видове масажни движения

Поглаждане – Цялата длан се плъзга по тялото и се правят продължителни, плавни, гладки и широки движения. Масажът обикновено започва и приключва с поглаждащи движения.

В кръг – С ръцете се правят кръгови движения, които обхващат големи зони, обикновено по протежение или напречно на мускулите на гърба, раменете, краката и ръцете. Това освобождава напрежението преди започване на същинския масаж.

Мачкане – След отпускане на тялото с техниката на поглаждане идва ред на мачкането (петрисаж), което отпуска схванатите мускули и възли. Тези движения напомнят месене на тесто, като при тях се натиска и мачка енергично, което благоприятства изхвърлянето на токсини и позволява приток на свежа кръв, обогатена с кислород.

Натиск – Техника за дълбок масаж, при която масажистът използва палците, кокалчетата на пръстите или долната част на дланите си, за да произведе силни, целенасочени, притискащи движения върху определени проблеми зони.

Потупване – Потупването или почукването е масажен похват, който се състои от редица отчетливи, последователни удари, които служат за стимулиране на кръвообращението и тонизиране на мускулите. Пример за такова движение е т.нар. „сечене“, при което се нанасят удари нагоре-надолу с външната, тясна част на дланите.

До-Ин – система за самопомощ

До-Ин е самобитна и специфична форма на самомасаж, корените на която са дълбоко в неизчерпаемите недра на древнокитайската медицина. Тази древна техника е била използвана предимно от бедните слоеве, за които акупунктурата е била твърде скъп и недостъпен начин за възстановяване и лечение. Монасите от манастирите също са прибягвали до нея за очистване на тялото, за профилактика и зареждане с почти неизтощима енергия.

До-Ин в съвременния й вариант, който се практикува и днес, всъщност е японската версия на древната китайска самомасажна техника Дао-Ин. Макар че в някои аспекти забележимо се различава от акупунктурата, основните принципи са едни и същи. Разликата се състои в това, че при До-Ин не е необходима такава перфектна точност, която е абсолютно задължителна при иглоубождането. Инструментариумът е другата съществена разлика – вместо с игли, при До-Ин върху повърхността на тялото се работи с пръсти, а понякога и с нокти.

Тези предимства правят системата До-Ин изключителна и незаменима като безвреден домашен метод за самолечение и профилактика. Безспорно е, че един сеанс акупунктура е много по-бърз като въздействие, но за сметка на това ежедневният самомасаж, макар с по-бавен темп, постига същия терапевтичен ефект и при това от него човек може да се възползва по всяко време и на всяко място.

За усвояването и практикуването на тази техника не са необходими никакви специални оборудвания, зали или сложна техника, а собствените ни ръце, търпение в усвояването, постоянство при прилагането и спазването на специфичните правила на системата.