Не трябва да се дава път на простотията

Никога не сме приемали Радостина и Анна-Мария за съюзници

Близначките Елена и Стефания са последните отпаднали участници от “Игри на волята”, броени дни преди финалната седмица. Те бяха фаворити на огромна част от зрителите на риалити шоуто, благодарение на доброто им представяне в битките и чувството им за хумор, което никога не се промени, въпреки трудните условия, в които бяха поставени. Пред “Труд” дизайнерите разказаха за престоя си в шоуто, какво са отношенията им с Добрин, намерили ли са истински приятели и защо не им се получи съюзът с Радостина и Анна-Мария.

- Елена, Стефания, отпаднахте броени дни преди финалната седмица. Съжалявате ли, че не стигнахте до последния етап, или сте доволни от постигнатото?

- Доволни сме от представянето си, но и съжаляваме, че не успяхме да стигнем до последния етап. За нас е много важно човек да може да посреща с високо вдигната глава не само победите, но и загубите.

- По време на елиминационния ви двубой срещу Веско той каза, че играта е била “50 на 50”. Какво не ви достигна, за да го отстраните?

- Не ни достигна 50 см дървена греда, която се оказа препъникамъчето, за да се върнем победоносно при драгите ни съплеменници, които без съмнение ни очакваха с нетърпение и широко отворени обятия в рибарската колиба.

- Ако бяхте победили, до къде се виждате в шоуто – може би до финал?

- Хубаво е да имаш самочувствие, но не бива да се заявява по такъв категоричен начин, защото както се казва, човек предполага, Господ разполага. Но понеже въпросът е конкретен и предполага конкретен отговор, ще отговорим с едно скромно – да. Както в игрите, така и в живота всяко нещо си има начало и край. Стилът и начинът, по който стигаш края са това, което има значение.

- До каква степен огромната ви вражда с Юлиян допринесе за последвалото ви отпадане?

- Осъзнаваме, че номинацията ни до голяма степен беше благодарение на враждата ни с Юлиян, но ние никога не сме се страхували да изкажем мнението си и да отстояваме позицията си, дори това да е с цената на елиминация. Смятаме, че не трябва да се дава път на простотията и ако всеки един от нас не надигне глава и не й се противопостави, той става съучастник с неучастието си. По този начин светът няма да стане по-добро място, а според нас дори и да не успееш, си длъжен да опиташ.

- Вашият престой в шоуто беше изключително запомнящ се – участвахте в почти всяка битка и бяхте много активни в живота извън арената. Какви бяха вашите очаквания, влизайки в “Игри на волята”?

- Очаквахме да живеем в захарна къщичка с дракони и еднорози, да ядем джуджешки хляб и пием нектар от амброзия, да се къпем в лъчите на октарина и да танцуваме около огъня с горските елфи, по пълнолуние, окичени с венци от четирилистни детелини. А какво се оказа?! Рибарска колиба, скакалци за обяд, студена вода, вампири, вещици и кракени! Феята орисница беше заминала в далечни земи, взимайки в куфара си престъпно голямо количество чувство за хумор, добро настроение и самоирония. Добре че нашите си ги скрихме под дюшека.

- Намерихте ли приятели сред останалите участници?

- Приятелствата в “Игри на волята” са точно толкова изчезващ вид, колкото и популацията на риба през 2050 г. (информация от достоверен източник - Добрин, тракийски еколог и астрофизик с карнобатски корени). Въпреки това, с Наско успяхме да се качим на трикракия стол на приятелството, стабилно стъпил на краката на доверието, уважението и искреността.

- Заедно с Атанас бяхте определяни за най-забавните във формата. Как успявахте да се забавлявате, докато сте лишени от храна и нормално условия за живот?

- Добрия дух и настроение човек ги носи в себе си, не ги приема с водата или храната. И в крайна сметка, като се замислиш, че има милиони хора по света, които живеят в нищета, но въпреки това намират красотата и щастието в малките неща, ти става адски неудобно да се оплакваш от собствените си несгоди. А и човек е много силен, когато е въоръжен с острото мачете на хумора, с пистолета, зареден с куршумите на сарказма, с меча, изкован в огъня на позитивизма, копието на самоиронията и обезоръжаващия щит на усмивката.

- Кога можете да кажете, че ви беше най-трудно?

- Когато Наско си тръгна, когато изгониха Илиан и всеки път, когато се налагаше да заравяме труповете на някоя шегичка, пронизана от смъртоносните куршуми на пренебрежението и възмущението. Тъжно е да гледаш как толкова много шеги загиват, без да са изживели звездния си миг...

- Разкажете ни малко повече за отношенията ви с Добрин. Първоначално изглеждаше, че изобщо не се харесвате, но към края сякаш бяхте неутрални един към друг.

- В нашите отношения имаше взаимност. Той ни помогна да локализираме черната дупка в нашата вселена, да научим много за живота на едноклетъчните, да се запознаем с много прелюбопитни факти за Луната, разкри ни тайнството на месоядния веган, а ние от своя страна го тренирахме в пъзелите и му давахме ценни съвети за корменето на риба.

- Вие бяхте част от т.нар. “женска коалиция” в племето на Траки, в която участваха и доскорошните ви “врагове” Радостина и Анна-Мария. Защо според вас се разпадна този съюз и какво смятате, че успяхте да постигнете с него?

- За да има съюз, трябва да има съюзници, а ние никога не сме приемали Радостина и Анна-Мария за такива. В един момент от играта споделяхме един обект за номинация. Изслушахме мнението им, чисто информативно, но нашата позиция беше твърда. Все пак, с оглед на предишните им задкулисни игри и схеми, ние категорично не искахме да се идентифицираме с подобна коалиция. Накратко - качихме се на автобуса с крайна спирка елиминация на Юлиян, в който се возеха една мениджърка и една оперна певица, гратис, без билет.

- Почти не ви видяхме да се проваляте в някоя от игрите, сред жените ви спрягаха за най-силни заедно с Роберта. По какъв начин ви се отразяваха тези високи очаквания?

- Най-високите очаквания идваха от нас самите, защото сме доста самокритични и винаги се стремим към самоусъвършенстване.

- Разкажете ни малко повече за живота ви след “Игри на волята”, с какво се занимавате в момента?

- След “Игри на волята” имаше некратък период на адаптация, но вече сме в нормалния си ритъм на живот. Работим, тренираме, танцуваме, пеем, рисуваме и ценим хубавите моменти с хората, които обичаме. Надяваме се, че след като зрителите са имали възможност да станат свидетели на такъв интересен социален експеримент, какъвто е “Игри на волята”, ще си дадат сметка колко преходно е всичко и че най-важното е да сме благодарни за това, което имаме, за хората, които обичаме и да вървим напред с вярата, че приказката има щастлив финал.